фантазията за лесни пари генерира над 500 млн. лева оборот годишно и „разходите за хазарт (на средностатистическия български гражданин) варират между 15 и 43 лева на човек на месец“[2]. Това само по себе си е признак за болно общество /и болна икономика в тази връзка/. Второ и по-важното е, че 210 млн. левчета са „изпуснали“ да отидат в бюджета, заради пролуки/пропуски в закона. Но, това стана достояние на обществото не заради ефективността на институциите, а заради воплите на настъпените съсобственици.

Намираме се в края на още една година, която се явява и последната от второто десетилетие на XXI –ви век. Ппез 2019 се случиха много неща– културата загуби две свои икони в лицето на Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова, българските здравеопазване и образование продължават да търсят своето най-добро реализиране, някои важни макроикономически показатели бележат ръст, в спорта – Лудогорец пак стана шампион и продължава да е единственият български представител в европейските клубни турнири. В тази статия имам удоволствието обаче да ви представя десетте водещи акцента от политическата година в България, които поне според моето скромно мнение успяха да се интегрират повече от успешно в дневния ред на българските граждани.

‘‘Истината е нещо относително‘‘. Какво по-добро обобщение на досегашния мандат на Доналд Тръмп начело на американската политическа система? Измина почти половин година от телефонния разговор между него и украинския му колега Владимир Зеленски, а Тръмп далеч не изглежда толкова уверен в устоите на поста си, колкото бе преди няколко месеца. Повод за това може да се намери и в изявлението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси (очертаваща се като противник №1 на Тръмп) отпреди няколко дни, с което официално бяха внесени 2 точки по импийчмънт за обсъждане в Долната камара: за злоупотреба с власт и възпрепятстване разследването на Конгреса. В този случай големият въпрос, който цяла Америка може би си задава, е дали наистина скандалът ‘‘Украйна‘‘ ще се окаже липсващото парче от пъзела за демократите в стремежа им да свалят американския президент от власт веднъж завинаги.

Културата има структурно значение за социалния живот. Функциите, които тя изпълнява са свързани със създаването на моралните, естетически и политически ориентири в проблематични социални  ситуации, психологически нагласи към действителността, обществено утвърдени отговори на екзистециални търсения и проблеми. Културата създава смисъл и ценност в живота, задава картина на света и неговия ред. Тя дава възможност модерният свят да се мисли като подреден космос, а не като хаос, въпреки присъщата му кризисност и конфликтност.

‘‘Никога- дори в най-невероятните си представи, не съм си помислял, че моето име може да бъде свързано по какъвто и да е било начин с тази грозна дума- импийчмънт!‘‘ – по този начин президентът на Съединените щати Доналд Тръмп реагира на дългоочакваното от мнозина задвижване на процедурата по отсраняване от поста на най-влиятелната фигура в американската, а защо не и в глобалната политика.  Но дали предизвикателството, отправено към държавния глава от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси ще събере необходимия обществен капитал?

Според научен доклад, само 20 корпорации, чиято дейност е свързана с добива и обработката на изкопаеми горива, са източник на над една трета от емисиите на парникови газове. Големите нефтени, добивни и енергийни индустрии са най-големите замърсители на околната среда и всичките тези сериозни програми за справянето с климата трябва да съдържат цялостен план, основан на глобален и регионален междуправителствен консенсус. Защото посланията за водене екологичен начин на живот, неизползване на пластмасови продукти и рециклиране, насочени към обикновения човек, нямат особено голяма добавена стойност в глобален мащаб.