Category : Анализи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп неколкократно заяви, че очаква множество изборни измами и че при потенциална загуба на 3 ноември той не би се противопоставил на прехода на властта само ако ‘‘изборите са честни‘‘. От другата страна представители на лявото крило на Демократическата партия, както и привърженици на Джо Байдън, изразиха опасенията си, че администрацията на Тръмп ще злоупотреби с вота на милиони американци, гласували по пощата през изминалите седмици, непризнавайки съществена част от него. В залите на Конгреса, на партийните шествия, на президентските дебати и в умовете на американските избиратели от месеци витае само едно- политическо недоверие.

В условията на масов граждански протест е сигурно, че има наболели теми, на които спешно трябва да бъде обърнато внимание. Но докато протестиращите имат ангажимента да бъдат цивилизовани по време на своите демонстрации, за да бъде гарантирана сигурността (в т.ч. и на самите тях), то политическият елит и правоохранителните органи имат ангажимента да не подклаждат допълнително страстите и да съдействат за нормалното провеждане на тези мероприятия. Всякакви опити за дефиниране на бунтуващите се през най-различни квалификации само разпалват още повече недоволството и увеличават риска от ескалация.

Едва в рамките на седмица политическото напрежение в България придоби впечатляващи размери. Ако попитаме участниците на емблематичния за настоящите протести ‘‘триъгълник на властта‘‘ какъв е първоизточникът на назрялото недоволство, отговорите вероятно ще бъдат разностранни. Дали от решаващо значение бе кулминацията на конфликта между институциите в лицето на президента Румен Радев и главния прокурор Иван Гешев? Или гросмайсторският ход на Христо Иванов, акостирайки на плажа в Росенец, се оказа ключът към острата обществена реакция? А може би най-сетне дългогодишното управление на Борисов изчерпа своя иначе неизчерпаем капитал на доверие?

От няколко дни в София се организират протести в т.н. „триъгълник на властта“. Протестите са следствие от сагата с летните сараи на Доган и незаконното ограничаване на достъп на гражданите до суверенна територия на България. Не една държава има етнически анклави в собствената си територия, но допускането за създаване на частни такива е епохална грешка на държавното управление. В публичното пространство отново се откроиха различни позиции за смисъла на тези протести и най-вече за това кой стои зад организирането им. В тази амалгама от различни мнения се направиха и множество опити за изопачаване на ситуацията.

Какво следва след Борисов-3 – това е въпрос, който всеки един от протестиращите, излизайки на улицата, трябва да си зададе. Защото ако нищо не се промени и този протест срещу управляващите не намери своето изражение в избирателните урни – висока избирателна активност и гласуване срещу ГЕРБ, има голяма вероятност да последва Борисов-4. Безобразията на правителствата на Борисов не са от вчера, нито протестите срещу тях. Но от повече от 10 години, с малки прекъсвания, Бойко Борисов продължава да управлява. Досега Борисов не е изкарвал пълен мандат - хората винаги са го сваляли от власт. Но след това го преизбират.

Промяна в търговските отношения и действията на централните банки обаче могат отново да събудят опасенията за инфлация. Когато в края на ноември 2008 г. Федералната резервна система (накратко Фед), в лицето на нейния председател Бен Бернанке, обяви началото на мащабна серия от неконвенционални парични политики, станала известна като “количествени улеснения”, мнозина наблюдатели смятаха, че това ще доведе до бъдеща инфлация. Повечето от тези опасения обаче се оказаха неоснователни. Засега, разбира се. Към края на 2008 г. Федералният резерв вече бе в състояние, в което повече не можеше да понижава номиналния лихвен процент.