Американска рулетка (Част 1)

Американска рулетка (Част 1)

Стойчо Велев

(още от автора)

 

 

 

‘‘Никога- дори в най-невероятните си представи, не съм си помислял, че моето име може да бъде свързано по какъвто и да е било начин с тази грозна дума- импийчмънт!‘‘ – по този начин президентът на Съединените щати Доналд Тръмп реагира на дългоочакваното от мнозина задвижване на процедурата по отстраняване от поста на най-влиятелната фигура в американската, а защо не и в глобалната политика. 

Но дали предизвикателството, отправено към държавния глава от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси ще събере необходимия обществен капитал? Или тъкмо обратното- ще консолидира в още по-голяма степен твърдия електорат зад кандидат №1 на Републиканската партия? Пред какъвто и сценарий да са поставени американските политически страсти точно една година преди изборите за президент на САЩ, на този етап едно изглежда сигурно - залогът е огромен. А именно- коя ще е фигурата зад политическия волан, която ще определя посоката на развитие на обществените отношения в световен мащаб.

Но за да бъде намерен отговор на всички тези въпроси, е необходимо да бъдат разгледани историческите прецеденти, предпоставки и причини, довели политическия живот отвъд океана до настоящата му точка на кипене. В тази уводна първа част ще се опитаме да сторим тъкмо това.

Импийчмънт- що е то?

Какво стои под повърхността на този термин, придобил през годините почти шоуменско значение за американската общественост?

Небезизвестната процедура по оспорване легитимността и законността на действията на държавния глава на Съединените щати намира своя легален израз в Член II Параграф IV от Конституията на САЩ, който в най-общи линии гласи, че чрез същата могат да бъдат подведени под отговорност и в последствие отстранени от длъжност президентът, вицепрезидентът, както и всички висши държавни служители, а основанията за това биват: ‘‘държавна измяна, подкуп или други тежки престъпления и нарушения‘‘. Особен интерес буди третата категория, чийто абстрактен характер е бил двигателят на процедурата срещу трима бивши президенти в американската история. Нужно е да се отбележи, че освен наличието на сериозни противоправни деяния, по-точно основания (Конгресът на Съединените щати през годините се е произнасял многократно, че няма нужда поведението на съответното лице да има непременно престъпен характер, за да бъде подложено на импийчмънт), иницииращата страна се нуждае и от сериозна политическа подкрепа, за да доведе споменатия процес до желаната цел. А този процес изглежда по следния начин:

  • Всеки член на Долната камара на Конгреса на САЩ (Камарата на представителите) може да внесе резолюция, с която да предложи стартиране на процедура по импийчмънт по отношение на висш държавен служител, президент или вицепрезидент. Подобни предложения са всъщност сравнително често явление за парламентарната дейност, но в голямата си част имат краткотраен политически живот.
  • Оттук насетне нещата се усложняват. Съответното предложение наред с прилежащите доказателства се разглежда от компетентните за това парламентарни комисии в рамките на Конгреса. За да може въобще да се стигне до гласуване по поставения въпрос, резултатите от разследването в крайна сметка се изпращат на Правосъдната комисия, от чието решение зависи дали са налице основания за импийчмънт. Едва след като Комисията намери такива във връзка с обвиненията срещу съответното лице, въпросът може да бъде поставен за обсъждане в Камарата на представителите. Именно в този ранен етап на процедурата намираме настоящия президент на Съединените щати.

 

  • В такъв случай, след дебати по отношение доказателствата и основанията за импийчмънт (Articles of Impeachment), Долната камара се произнася по въпроса, като за да се стигне до импийчмънт е необходимо обикновено мнозинство, т.е. половината от присъстващите представители да гласуват в подкрепа на обвиненията. Традиционно присъствието в такъв критичен момент за бъдещето на страната е високо, така че спокойно може да отбележим, че са нужни поне 218 гласа (от тези на общо 435 представители), за да може процедурата по отстраняване на президента на Съединените щати от длъжност да влезе в своята заключителна фаза.
  • Политическата му съдба в такъв случай се решава в рамките на своеобразен процес, състоящ се в другата камара на Конгреса- Сенатът на Съединените щати. На този етап полето за маневри от страна на действащия президент значително се стеснява, а политическото му бъдеще е в ръцете на стотина сенатори (по 2-ма за всеки щат), които играят ролята на съдебно жури в процеса. В случай, че с мнозинство от 2/3 (точно 67) сенаторите го намерят за виновен по внесените обвинения, то подложеното на импийчмънт лице се отстранява от обществената си длъжност. Причината в настоящия случай Доналд Тръмп поне привидно да демонстрира увереност относно потенциално гласуване в Сената, се корени не само в това, че същият към момента е значително контролиран от негови съпартийци от Републиканската партия, но и във факта, че подобен сценарий никога не се е случвал. Това обаче далеч не означава, че не са го ‘‘опитвали‘‘.

Трънливия път към (не)успеха

Както вече бе споменато, продължителната процедура с цел отстраняване президент от длъжност в исторически план е била стартирана 3 пъти.

Прецедентът е поставен през втората половина на XIX век по отношение на президента Андрю Джонсън, който на 21 февруари 1868г. освобождава от поста своя военен министър, тогава в нарушение на Закона за структурата на кабинета, който гласял, че държавният глава няма право да освобождава членове на кабинета си, които са били предварително назначени от Конгреса на САЩ. Политическото напрежение нараства и в рамките на 3 месеца се стига до импийчмънт, гласуван от Долната камара, след което едва 1 глас не достига на вота в Сената, за да може Джонсън да бъде и отстранен от длъжност.

Далеч от подобен развой преминава процесът срещу Бил Клинтън преди повече от две десетилетия. Тогава Камарата на представителите също преодолява необходимото мнозинство и обвиненията- за възпрепятстване на правосъдието и лъжесвидетелстване (и двете - във връзка с всеизвестните му интимни отношения с Моника Люински), биват внесени в Сената. В този момент опасенията, че вотът ще бъде преимуществено партиен, се оправдават напълно. Всички 45 сенатори, числящи се към Демократическата партия, отхвърлят обвиненията срещу тогавашния президент, с което процедурата отново се оказва неуспешна.

В твърде ранен етап е прекратена каквато и да е възможност да бъде подложен на импийчмънт президентът Ричард Никсън -  след нашумелия през 1972 г. скандал, останал в историята като аферата‘‘Уотъргейт‘‘. Обвиненията се състоят както в това, че негови сътрудници са шпионирали кандидати от опозиционната Демократическа партия в квартирата на същата в комплекс Уотъргейт, както и в множество незаконни операции по негово поръчителство, разкрити в последствие. В резултат на това Никсън губи партийна и обществена подкрепа до такава степен, че отстраняването му от поста изглежда неизбежно и преди обвиненията да бъдат внесени за гласуване в Долната камара, той взема решение да подаде оставка.

Политически подвиквания за импийчмънт не липсват от самото начало на мандата и на настоящия президент Доналд Тръмп. И ако някой е поддържал грешни представи, че реализирането на сложната процедура срещу държавния глава ще е неизбежно, то скорошните събития говорят друго. Неговите противници неколкократно удариха на камък- първо по отношение предполагаемата руска намеса в президентските избори през 2016 г., в последствие за възпрепятстване на правосъдието във връзка с разследването по същия въпрос, както и за конфликт на интереси и данъчни измами. И тъкмо когато пътят за Тръмп към предстоящата изборна кампания догодина изглеждаше открит, недоброжелателите му по всяка вероятност ще се прицелят в тила на своя опонент още веднъж.

‘‘Quid pro quo‘‘

Вярват или не, след поредица от неуспешни опити демократите изглежда най-после поеха в правилната посока, водеща до бленуваната за тях цел- президентския мандат следващата есен. А повече от очевидно е, че поне към момента правилният път неизбежно се пресича с предстоящото изслушване на президента Доналд Тръмп пред Правосъдната комисия на Конгреса тази сряда (04.19) по обвинения, които той от месеци яростно отрича. Те се състоят в това, че Тръмп е наредил замразяването на предварително одобрена военна помощ за Украйна в размерите на близо 400 млн.долара. Под условието тя да бъде отпусната, когато Киев предприеме разследване срещу един от членовете на украинската газова компания Burisma- Хънтър Байдън, синът на бившия вицепрезидент на САЩ и настоящ водач в социологическите проучвания за предстоящите избори на Демократическата партия Джо Байдън. Достатъчно демократически кръгове, а от скоро и значителен брой републикански, намират основание действията на Доналд Тръмп и екипа му да бъдат окачествени като злоупотреба с власт, състояща се в оказването на натиск по отношение настоящия президент на Украйна Владимир Зеленски, от когото се е очаквало да инициира разследването. Те се обединяват около становището, че подобна политическа сделка тип ‘‘услуга за услуга‘‘ попада в кръга от действия, които са годна предпоставка за стартиране на процедура по импийчмънт на президента на Съединените щати.

Поводи за притеснение в Републиканската партия изглежда отсъстват към момента, защото политическото доверие зад Тръмп в резултат на споменатите събития се покачва- противно (или не) на очакванията. Тъкмо обществената подкрепа зад президента е мерило за това към какви действия биха се насочили представителите от двете страни на политическата барикада в потенциалното и все по-вероятно гласуване по обвиненията срещу него. И докато по настоящем той сякаш държи здраво юздите по отношение развоя на събитията, крайно неясно е какво ще донесе месец декември за кабинета и партията му, които може би са поставени пред по-сериозен тест, отколкото са предполагали. Дано са готови за него, защото политическата зима изглежда ще бъде решаваща за американската политика. А тя е вече тук.