Американска рулетка (Част 2): В светлината на прожекторите

Американска рулетка (Част 2): В светлината на прожекторите

Стойчо Велев

(още от автора)

 

 

‘‘Истината е нещо относително‘‘. Какво по-добро обобщение на досегашния мандат на Доналд Тръмп начело на американската политическа система? Измина почти половин година от телефонния разговор между него и украинския му колега Владимир Зеленски, а Тръмп далеч не изглежда толкова уверен в устоите на поста си, колкото бе преди няколко месеца. Повод за това може да се намери и в изявлението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси (очертаваща се като противник №1 на Тръмп) отпреди няколко дни, с което официално бяха внесени 2 точки по импийчмънт за обсъждане в долната камара: за злоупотреба с власт и възпрепятстване разследването на Конгреса. В този случай големият въпрос, който цяла Америка може би си задава, е дали наистина скандалът ‘‘Украйна‘‘ ще се окаже липсващото парче от пъзела за демократите в стремежа им да свалят американския президент от власт веднъж завинаги.

Лов на вещици

Общественият климат изглеждаше благоприятен за републиканците, след като в продължение на пет седмици разследването срещу президента вървеше при закрити врата и бе подложено на постоянни нападки относно неговата непрозрачност. Това беше и удобен момент за тях да го категоризират като ‘‘измамно‘‘ и ‘‘несправедливо‘‘, а Тръмп в типичния си стил го обяви за ‘‘лов на вещици‘‘. Членове от неговия кабинет проявиха резерви относно самата процедура по изслушванията в комисиите, което буди особен интерес, тъй като републиканците са били мнозинство в Камарата на представителите на САЩ в 20 от 25-те предходни години и правилата, по които протича процедурата понастоящем, са писани именно от техни съпартийци от Републиканската партия (и прилагани по отношение на бившите президенти Бил Клинтън и Барак Обама). Тяхната стратегия започна постепенно да се пропуква, когато изслушванията станаха публични в началото на предходния месец. С тях не само излязоха наяве опасенията относно отправения натиск от страна на Тръмп към Зеленски за разследване срещу сина на бившия вицепрезидент Джо Байдън- Хънтър, но и показаха, че републиканците изглежда не са готови да изградят стабилен фронт срещу организираната офанзива на Демократическата партия.

Първоначалната теза на президентските поддръжници се състоеше в това, че договорка тип ‘‘услуга за услуга‘‘ по отношение спряната военна помощ за Украйна никога не е имало. Тази теза бързо се оказа несъстоятелна, след като началникът на кабинета на Тръмп – Мик Мълвани, потвърди обвързаността между замразените военни средства и започването на разследване срещу Хънтър. Намесата на личния адвокат на Доналд Тръмп- Руди Джулиани, също не може да се окачестви като полезна съобразно развоя на последните събития. Той неколкократно бе обвинен, че не само активно е съдействал на президента в натиска срещу Киев, но и в това, че е инициирал търсене на компроментиращи данни срещу Джо Байдън- във връзка с все по-вероятната роля на последния в предстоящите президентски избори. Един от най-важните участници в изслушванията по въпроса – бившият американски посланник в Украйна Мари Йованович, също се озова в центъра на събитията след скорошното й отстраняване от поста, обосновано със ‘‘загуба на доверие от страна на президента към нея‘‘. По въпроса се изказа и председателят на Комисията по разузнаването- Адам Шиф, според когото истинската причина за отзоваването на Йованович е нейният продължителен отказ от съдействие на Руди Джулиани в неговите опити да убеди държавния глава на Украйна да започне споменатото разследване. Защитникът на президента прикова общественото внимание към себе си още веднъж, след като стана ясно, че докато са траели публичните изслушвания, той отново се е намирал в Киев под претекст, че ще вземе участие в ‘‘програма за борба с корупцията‘‘ съвместно с украински депутати. Доколко това е била същинската причина за посещението му, твърденията, както читателите се досещат, са разностранни.

Недосегаем... до доказване на противното

‘‘Предизвиквам ви!‘‘- с тези думи президентът Тръмп приветства евентуален процес в Сената на Съединените щати, с което поне привидно демонстрира увереност относно изхода на гласуването в горната камара, състояща се предимно от републиканци. Големият проблем за неговите съпартийци обаче може да се окаже значителното разминаване във версиите, които съвместно с президента се опитват да лансират пред медиите във Вашингтон. В този случай доказателствата срещу Тръмп излизат наяве не само чрез разсекретената стенограма на записа от разговора му със президент Зеленски от 25 юли тази година, но и от признанието на самия Тръмп. В отговор на въпроса на репортер относно това какви мерки се е надявал да предприеме украинският президент след съвместната им дискусия, Тръмп отвърна: ‘‘Да започне цялостно разследване срещу двамата Байдън. Толкова е простo.‘’. От това лесно бихме направили извода, че Тръмп би желал общественият дебат да се води по-скоро на плоскостта на това доколко неговите политически действия са годен повод за импийчмънт, а не относно това дали фактически са били извършени. Taка достигаме и до следващото важно заключение, а именно: президентът Тръмп не окачествява постъпките си като наказуеми, противоправни или най-малкото обществено и морално укорими.

Джо Байдън, другото главно действащо лице, замесено в украинския въпрос, не пропусна възможността да определи администрацията на президента като ‘‘най-корумпираната в съвременната история на страната‘‘, а Доналд Тръмп - като ‘‘най-корумпираният президент, възползващ се от поста си за извличане на лични облаги при всяка удобна за това възможност‘‘. Това кореспондира и с намеренията на Байдън да се обособи като главен опонент на Тръмп за предстоящите избори догодина, отрано привличайки американските гласоподаватели като конкурент с най-сериозен електорален потенциал. За подобни сметки обаче със сигурност е твърде рано, защото нито противниците му във вътрешнопартийната битка в Демократичеката партия имат намерение да забавят темпото, нито рейтингът на Тръмп е близо до това да спада. Напротив- към момента цифрите са в полза на настоящия президент, като политическият огън изглежда се отразява по-скоро положително на партийния му имидж сред републиканците. Но до каква степен всъщност Тръмп има основание да демонстрира спокойствие на този етап от процедурата по импийчмънт? Изглежда ще получим отговор на този въпрос съвсем скоро.

Рунд първи

Неслучайно администрацията на Доналд Тръмп усилено се готви за процес в Сената на Съединените щати. Основна причина за това е (за мнозина) твърде предизвестеният изход от гласуването в долната камара- тази на представителите, в която демократите държат стабилно мнозинство към момента. След като миналия четвъртък Юридическата комисия одобри и двете обвинения (точки) по импийчмънт- за злоупотреба с власт и възпрепятстване разследването на Конгреса впоследствие, то представителите на Демократическата партия ще настояват да бъде иницииран вот за импийчмънт на президента още днес. Той ще се счита за успешен, ако долната камара потвърди обвиненията срещу Тръмп с обикновено мнозинство от поне 218 гласа от общия брой (435), при положение че само демократите в момента разполагат с над 230 сигурни гласове. (за цялостната процедура- виж Част 1)

Републиканската партия изглежда повече от примирена с предстоящия развой на събитията в този своеобразен първи рунд на сблъсъка между Тръмп и неговите недоброжелатели. Нещо повече, колкото по-сериозна е продължителността на решаващият етап на импийчмънт сагата- процесът в горнатата камара, а именно Сенатът на САЩ, толкова по-голяма ще е вероятността общественото мнение да започне да се променя в една или друга насока. Ситуацията изглежда повече от овладяема към този момент, имайки предвид мнозинството на републиканците в Сената, което понастоящем наброява 53-ма сенатори срещу едва 47 за Демократическата партия. Както бе споменато в предишната част, за отстраняването на президент на Съединените щати е нужно мнозинство от 2/3 от сенаторите, което означава, че демократите ще имат тежката задача да убедят в нелегитимността на Тръмп близо 20 души от опозиционната за тях партия. За момента единствено Мит Ромни, бившият кандидат за президент през 2012 г., се е обявил твърдо за отстраняването на своя републикански съпартиец. Но на какво изобщо биха се надявали противниците на Тръмп в хода на процеса?

По тънък лед

Колкото и странно да звучи, в заключителния етап на тази политическа сага бъдещето на президента на Съединените щати ще попадне по един или друг начин в ръцете на американските избиратели. Въпреки че нямат глас в дълбоко усложнените процедури, водещи до отстраняването на държавния глава от поста му, именно те са същественият фактор, определящ курса на обществения живот в Америка. Техните реакции биват ежедневно следени както от социолозите, така и от самите народни представители (най-вече в Сената). Защото в случай, че общественото мнение започне да се движи сериозно в посока отстраняване на настоящия президент от власт, същите тези народни представители биха се замисли още веднъж за своята позиция по въпроса. И дали тази позиция не би ги довела в обозримото бъдеще (тоест на следващите избори) до политическа безизходица, ако продължават да стоят зад Доналд Тръмп. Откъдето и да бъде погледната ситуацията, изглежда политическата драма навлиза в своята кулминационна фаза. Дали разразилата се криза в американската политика няма да се окаже тактическият ход, който да спечели изборите за Тръмп догодина? Или точно обратното- ще бъде дългоочакваната грешна стъпка от негова страна? На този етап едно е сигурно- оттук насетне водещ елемент ще бъде политическият хазарт. Но понякога сметките просто не излизат.