Американските филми за зомбита и „цивилизационният регрес‘

Американските филми за зомбита и „цивилизационният регрес‘

 

Кристиан Стефанов

(още от автора)

 

                                          

Цивилизацията представлява успешно интериоризиране на социално-културния свят в индивида, така че неговите инстинкти, страсти и първични желания да бъдат потиснати и овладяни. Нещо повече, посредством цивилизацията страстите се канализират, така че да не застрашават установения социален ред. Желанията намират своето обуздано и опитомено място в света. Овладяването на човешката ирационална първичност се осъществява чрез формиране на практики на самопринуда и ограничение. По този начин процесът на цивилизация се превръща в основа за появата на личността, която се явява средина между ирационалните дълбинни страсти на човешката природа и свръхрационалните форми на историческа култура. Личността се превръща в посредник между биологичността на човека и постигнатия в хода на историята културен свят. Именно по тези причини се определя, че индивидът се превръща в пълноценна личност - когато успешно може да контролира и преосмисля своето поведение.

Цивилизационният регрес отвъд конкретните измерения на „ липса на цивилизованост“, които имат характер на изключение, странност или минал период от древната история на хората, се прилага към стихийните форми на социална съпротива. Най-показателни в това отношение са спонтанните градски бунтове. Едно от последните такива надигания беше в Лондон през 2011 г. Започнало от несъгласие с репресивните практики на полицията, то прераства в масови погроми върху частната собственост, разграбване на магазини, палежи, разрушаване на сгради и автомобили, нападения срещу полицията. Подобни феномени представляват цивилизационен регрес, понеже в хода на разрушаването на реда от бунтовниците не само не се създава някаква нова система от правила за поведение, а напротив - индивидите се сливат в тълпа, която премахва всякакви забрани, ограничения и порядък

Понеже цивилизацията представлява процес, а не събитие, то нейното осъществяване е както несигурно, така и никога осъществено докрай. Все пак обаче процесът на цивилизация, водещ до изграждане на силна личност, се реализира по-пълно във висшите социални групи. Това е така, понеже те имат възможността да се социлизират в институции, които се характеризират с по-малка кризисност на отношенията, по-голяма стабилност и удовлетворение от връзките и по-висока степен на планомерност на живота. Противно на това, бедните са поставени в друга социална ситуация. Техният живот е съпътстван от множество кризи - безработица, болести, несигурност, насилие, престъпност.

Но понеже условията за реално масовизиране на висшата култура изискват трансформацията на именно тези обществения отношения на собственост и власт, които висшите групи искат да запазят, то равенството не би могло да се осъществи реално никога. Именно най-долните прослойки са тези, които поради характера на социалния си контекст най-малко могат да възприемат и генерират такива отношения на висшата култура. Но този парадокс се прикрива през идеологията на правата. Формалното равенство на възможностите, гарантирано от буржоазните революции от XVII, XVIII и XIX век , посредством либералните конституции, се явява мистифицираща фигура на културното-общественото възприятие. Именно защото либералното право полага всички индивиди като носители на еднакви граждански права и задължения, които по принцип отварят възможности за лична инициатива, се приема за даденост, че постигнатите резултати са продукт на собствените възможности. От тук следва, че тези, които устойчиво и системно не успяват да променят положението си и да приемат „правилната култура‘‘, са „ негодни‘‘. Пролетаризиращите се селски маси на XIX век в големите градове на Англия и Франция са тъкмо такъв пример.

Поддържането на тази културна хегемония изисква постоянното й препотвърждаване чрез композиране на образи-символи. Тъй като киното е една от най-популярните и влиятелни форми на масовата култура, то през него можем да проследим композирането на идеологичесите символни образи, които представят „опасността от цивилизационен регрес‘‘. Най-важният образ в това отношение е фигурата на зомбито.

Оригинално думата зомби означава „призрак, скитащ зъл дух‘‘ и се свързва с магическите практики на вуду разпространение в американския юг и Карибския архипелаг. Зомбито се появява за пръв път в масовото кино през 30-те във филмите „ Бялото зомби‘‘ ( 1932) и „ Бунтът на зомбитата‘‘ (1936). В тях се разработва оригиналната тематика на зомбито, което е представено като омагьосан труп, който е под контрола на магьосник. Зомбито се мисли като нещо екзотично, далечно, дори приказно, свързващо се най-вече с магията. Така например филмът „Куанга‘‘ (1936) разказва за Кили – магьосница и собственичка на плантация в Хаити, която чрез магия създава две зомбита, които трябва да й помогнат да отвлече годеницата на бишвия й любовник Адам, която да бъде убита сакрално като жертвоприношение. Сюжетът, напомнящ на магическа приказка, се вписва в западните приказни мотиви описващи Ориента. Самото пораждане на интереса към зомбито като част от етно-културата на хаитянците идва в контекста на американската окупация на остров Хаити между 1915 и 1936 г. Американците трябва да управляват острова и неговите обитатели, което ги кара да се сблъскат с едно изостанало общество, в което митовете имат практическа стойност за регулирането на живота. Зомбито се превръща в обобщение на бедните хаитянски селяни, които в очите на развитите американци изглеждат като „ обладани от мита‘‘.

По време на Втората световна война образът на зомбито се политизира, като се вписва в описанията на нацисткия режим. Филмите „Кралят на зомбитата‘‘ (1941) и „Зомбитата‘‘ (1943) показват как нацистките зли учени създават зомбито като военен проект, който цели да бъде използван във войната. Специфично е, че тук науката е отговорна за създаване на зомбито. То представлява не мъртъв човек, който е възкресен чрез магия, а трансформиран жив човек, който с помощта на науката се превръща в инструмент на политически конкурентен режим. В борбата си с Германия американската култура създава образ на немските войници като продуки на една ефективна, но зла наука и идеология. През 60-те се появява истинският масов интерес към зомбито. Най-известни са филмите на америкаснкия режисьор Джордж Ромеро – „Нощта на живите мъртви“ (1968), „Зората на живите мъртви“ (1978) , „Денят на живите мъртви“ (1985). Зомбито в поредицата „Живите мъртви“ се представя като продукт на зараза, която е обхванала човечеството и за която не е намерен лек. Зомбитата представляват мъртви хора, които поради това , че имат вирус в себе си, могат да се движат, издават звуци, да изпитват глад, да преследват. Тоест те са представени като живи в смъртта си или мъртви в живота си.

Зомбито е бавно, глупаво и на места дори комично в невъзможността си да предприема нещо спонтанно. Зомбито е олицетворение на разочарованието от масовизирането и комерсиализирането на индивида, отнемането на неговата индивидуалност и автентичност, принизяването му до „влачещ се в тълпи обезличен идиот‘‘. Трагичността се състои в това, че въпреки дебилността си, в крайна сметка зомбито побеждава – макар бавно и глупаво, то изяжда мозъка на главния герой, точно както всеки опит за различие и индивидуалност в последна сметка се превръща в поредната комерсиална ниша.

Филмите през новото хилядолетие засилват този мотив. Най-видни са „ 28 дни по-късно‘‘ (2002) и неговото продължение „28 седмици по-късно“ (2007) и поредицата „Заразно зло“, както и „ Z-та световна война‘‘ (2013) . Те представят зомбито като политически опасно. Зомбито вече не е бавно и измъчено същество, на което липсват интелектуални възможности, а тичащо и бързо, също така много по-агресивно. Зомбитата се появяват отново в следствие на зараза, но в тези филми се представя как те унищожават организирания свят и го хвърлят в пропита от страх разруха. Образът тук е демонизация на бунтовете на социални низини, изразени в спонтанно плячкосване на стоките в магазините и премахване на социалните рестрикции. В тези филми силите на реда – армията и полицията – се превръщат в позитивни герои, които трябва да защитят цивилизацията от стихийното разрушение , което зомбитата причиняват. В „28 седмици по-късно‘‘ армията се превръща в организатор на обществения живот, а индивидуалната инициатива към солидарност или преследване на лични чуства в заплаха за обществения ред. В „ Z-та световна война‘‘ зомбитата се превръщат в гигантска инстинктивно насочена маса от плът, която зарива цивилизацията и превръща всичко в кръв. Като единствено спасение е посочена армията и строгия контрол и организация. Опитът да се потърсят компромисни варианти, които да дадат по-голяма свобода или права, стават причина единствено за трагедии. Тези филми идват в контекста на борбата против тероризма, която залива западния свят през новото хилядолетие, но и в борбата на САЩ против серия режими в Близкия изток. Те трябва да изградят образа на армията като носител на реда, а социалните масови движения, мигрантите и идеите за разширяването на правата и демокрацията- като вредни.

Идеологията на цивилизационния регрес през последните 100 години е била използвана от различни политически лагери като идеологически инструмент за оформяне на публичното мнение в една или друга насока. Чрез конструиране образа на зомбито се задават кодове и модели за схващане на социалния ред в категориите на добро и зло и цивилизовано- нецивилизовано. От конструиране образа на хаитянските селяни през критика на консумиращия индивид от 60-те и 70-те, до стигматизиране на масовите социални движения за равенство, мир и демокрация през новото хилядолетие, фигурата на зомбито играе роля за конструиране на света в категориите на цивилизационен процес, който по необходимост трябва да отвежда към начините на живот и интересите на господстващите класи в западния свят (най-вече САЩ). Разбира се, тази идеология не трябва да се разбира нито като еднозначно лоша, нито като обслужваща само интересите на господстващите елити. В случая в нацитския режим идеологията на заклеймяване на нацитските войници играе позитивна роля за победата срещу Хитлер. А случая с критиката на консуматорското общество показва, че тя може да се използва за изказване на несъгласие с функционалния на капитализма и олигархичното управление модел на живот. Чрез тези филми културните елити в САЩ след Втората световна война се противопоставят на политическата олигархия и икономическата плутокрация. Във всеки случай трябва да мислим цивилизацията като процес на овладяване на природния и човешкия свят чрез свеждането му до рационален контрол от размишляващите и дискутиращи индивиди. Ключовият въпрос се състои във възможностите ни за съпротива против идеологически вменявания на цивилизованост, които не носят рационален контрол, а политическо и икономическо господство. Да си цивилизован означава не да те е страх от зомбита, а да осъзнаеш, че ти самият си зомби.