Байдън срещу Тръмп – медийни образи и присъствия

Байдън срещу Тръмп – медийни образи и присъствия

 

   Джоана Роберт

   (още от автора)

 

 

В последните десетилетия медиите са неизменна част от ежедневието, без значение как чрез тях ни се поднася информацията. Именно защото те са толкова важни, могат да бъдат и манипулирани. В днешно време парите са ключът към всичко, а кой би спорил с твърдението, че властта и парите вървят ръка за ръка?

Тайната на политиката се състои в това не да управляваш правилно, а само да изглежда така. Или поне това виждаме през последните години при „управлението“ на Доналд Тръмп. Той дойде на власт преди 4 години с прочутия си лозунг „Да направим Америка отново велика“, без дори да поясни какво всъщност ѝ е било на Америка досега. Безспорно Тръмп оказа влияние върху страната си, а оттам и върху водещите медии в нея. Факт е показното му присъствие и в социалните мрежи. Една от най-големите американски телевизии го съпътстваше неотлъчно, през всеки един момент на управлението му, за да разсейва част от хората от реалността и скандалите около него, като се фокусираше върху смесица от истински новини и конспирации. Това беше и доказателството, от което всички имаха нужда - да се докаже колко лесно манипулируемо може да бъде медийното пространство, независимо че тo трябва да e неутрален участник, незаемащ страна. А не бива да забравяме и силата, която Доналд Тръмп черпи от социалните мрежи. Посланият, извиращи от неговите профили, привлякоха световно внимание, тъй като това бе едно от основните му полета за изява – място, в което коментираше известни личности, политици, новини и дори обикновените граждани. Именно тези негови участия определиха почти изцяло медийния му образ. Непрестанните хомофобски, сексистки и расистки изказвания станаха обществено достояние въпреки собствените му опровержения. „Аз съм последният човек, когото можете да наречете расист“ – подчертаваше той при всяко публично повдигане на въпроса.

Колкото и да го отричаше, Тръмп често излизаше на всеослушание с изключително расистки виждания в иронична опаковка – от това „чернокожите да се приберат в страните си, заедно с мексиканците“ до последния път, в който дори си позволи да се шегува с Ковид-19, като го нарече ‘‘кунг-фу вирус‘‘.  Свидетелите на изказвания от този род не са единствено онлайн. Подобни изявления не липсваха и в публичните му речи на редица мероприятия, както и във водените от него президентски кампании. Ако се върнем към първата от двете през 2016 година, ясно можем да си спомним и сексистките намеци, които използваше по повод на конкурентната кандидатура на Хилари Клинтън. Неведнъж публикувани от него материали бяха определяни от самите социални мрежи като „манипулиран материал“, някои дори бяха изтривани поради несъответствие с правилата на платформата. Все пак трябва да помним максимата „Политиците казват истината, единствено когато говорят, че друг политик лъже.“  

Неколкократно Доналд Тръмп обявава медиите не само за свои врагове, а и „за врагове на народа“, тъй като винаги, когато споменават нещо, което не му се харесва или не е по неговия вкус, той ги заклеймява като източници на фалшиви новини. За мнозина поведението му бе напълно неприемливо. И можем да ги разберем, защото през годините той се славеше с доста налудничави възприятия за заобикалящия го свят. Тук с пълна сила би могла да важи максимата „Луд е този, който иска да управлява другите, неумеейки да управлява себе си“. По думите на Инес Пол, накрая той оставя разруха и крайно разединено общество. Причините се коренят във факта, че Тръмп всячески се опитваше да раздели държавата на фенклубове чрез големия набор от дезинформация. Без съмнение това е едно от нещата, за които следващият президент на Щатите ще трябва да се погрижи и да върне обратно към нормалното. Поне доколкото е възможно.

От друга страна, неговият наследник Джо Байдън се позиционира съвсем различно в медийното пространство. За разлика от изградения имидж на Тръмп като бизнесмен и собственик на големи корпорации, Байдън има богат опит в политиката –независимо, че осемте години като вицепрезидент бяха донякъде прекарани в сянката на Обама, присъствието му вдъхва сигурност и спокойствие. Думите му при встъпване в длъжност не са култови като „Да направим Америка отново велика“. Той по-скоро залага на обединението на всички граждани, без да разграничава. По думите му неговата цел е да управлява като американски президент, а не като представител на партията на демократите. Той е и пълната противоположност на Доналд Тръмп в онлайн пространството. Докато Тръмп ни засипва с купища публикации, Байдън публикува значително по-рядко. Разбира се, много различни са и последователите им, като това се дължи именно на „интригуващите“  материали, които се публикуват от Доналд Тръмп.  Той залага единствено на своята личност в една платформа и води до известна степен „агресивен“ пиар, чрез груби и понякога подклаждащи насилие постове, а  Байдън по-скоро използва друга платформа и разчита на агитацията от страна на известни инфлуенсъри, актьори и изпълнители, защото според него самия те са основната му връзка с новите поколения. Освен това, Байдън проявява и съвсем различно поведение – включва се доброволчески кампании, посещава приюти и може би това е най-сигурният начин да си спечели уважението и подкрепата на избирателите – така те виждат и публичното му присъствие в полза на обществото.  Съществуват и значителни различия в отношението им пред широката публика. Важно е да се отбележи, че Байдън си спечели доста поддръжници като номинира Камала Харис за вицепрезидент на Съединените американски щати. Фактът, че тя е първата жена и първата чернокожа американка на тази позиция непременно ще внесе смут сред подкрепящите Тръмп, но със сигурност би дало определени плюсове за демократа, най-вече поради факта, че все повече хора се борят именно срещу подобни стереотипи. Те приеха победата му като тяхна, защото за тях отдавна би трябвало хората да се смятат за равни и пълноправни граждани на Щатите и всякаква омраза по расов и полов признак да се изкорени.

Бързо дойде и негативният отзвук срещу Джо Байдън. Няколко месеца преди изборите в социалните мрежи се разпространи видео и снимков материал, обвиняващ Байдън в педофилия. Дори самият Тръмп го сподели в профила си онлайн. Още оттук бихме могли да заподозрем спекулация, но пък идваща точно намясто за контраатака на републиканеца. Без никакво съмнение може да се твърди, че медийният образ на Тръмп е много по-силен и популярен от този на съперника му, но можем и да смятаме, че промяната, на която демократът залага, не предполага използването на мрежите по подобен начин. Важно е да се знае, че Байдън все пак не спечели изборите заради стояща зад него „мийм армия“, а това говори добре за бъдещата американска политика.  

Победата на Джо Байдън е напомняне, че изборите са предназначени за избор на държавен служител, а не за „американски идол“. В продължение на няколко месеца Тръмп настройвше привържениците си срещу новоизбрания президент на Съединените американски щати, като постоянно говореше за изборните измами, на които е станал свидетел, а и не забравяше да спомене, че това е краят на „великата Америка, която той е създал“, тъй като според неговото мнение вотът е бил корумпиран и „шансът Байдън да спечели е близък до нулата“. 

Първите няколко дни от началото на 2021 г. предоставиха най-яркия пример за това как не бива да се води политика и как не бива да се дава власт в грешните ръце. 6 януари се оказа паметен ден, който ще влезе в историята на САЩ. Формалното потвърждаване на победата на Байдън провокира безпрецедентен хаос. Привържениците на Тръмп навлязоха в сградата на Конгреса и своеволно пребиваваха в нея в продължение на часове преди да бъдат изведени. Политици от цял свят изразиха възмущението си от наблюдаваните сцени. В деня на събитията Тръмп с крайна възбуда подтикваше към тези насилствени и агресивни прояви, като не спираше да залива социалните мрежи с фалшиви новини за фалшифицирания вот. Спекулирането по всевъзможен начин с поведението на Байдън не престана до самия край. Не би могло да има и различно след тези четири години отровена политика.

Бързи, но ненавременни бяха мерките срещу Тръмп в онлайн пространството. Няколко часа след размириците Туитър блокира акаунта му завинаги, защото рискът от „по-нататъшно подбуждане към насилие“ не би могъл да се избегне по друг начин. Платформата беше основният портал, чрез който той комуникираше преди и след избирането му за президент през 2016 г.

Четирите години пропаганда бяха достатъчни, за да може електоратът да осъзнае какво президентство всъщност имаше Америка. В тези четири години Тръмп бе една от най-влиятелните личности онлайн и знаеше, че каквото и да прави гласът му ще бъде чут. Последният пост, който видяхме от него, гласеше, че все повече и повече други ограничават свободата на словото, за която той винаги се е борил. Но каква свобода на словото би било ежедневно да подтикваш към насилие - изкривена във всеки един аспект? Изводът, който могат да си направят американските граждани, е че трябва да се съсредоточат върху социалните мрежи и разпространението на подобни подбуждащи към насилие материали. Необходимо е законодателство, което да гарантира сигурност, че никой бъдещ президент няма да има опцията да повтори тези печални практики.

Медийното присъствие е едно от водещите начала в политиката. Колкото повече те виждат и чуват, толкова по-голям е и шансът да ти бъде дадена гласност. Не че Байдън имаше подобна на Тръмп популярност онлайн, но зад него стояха личности, на които част от американците са вярвали в изминалите години. С времето обществото все повече се променя и все повече се стреми към разбирателство с различните, докато все повече отношението, което имаше Тръмп към околните нему, се приемаше за крайно непристойно.

Дали Тръмп промени Америка? Несъмнено. Дали я направи велика, както повтаряше в предизборните си кампании, че дори и след тях? По-скоро не. Америка никога не е била в по-голяма разруха в близките десетилетия. Никога не е имало толкова безмислена омраза и напрежение. Основната цел на държавния глава е да обедини народа и да му даде сигурността, на която той да разчита. Доналд Тръмп не постигна това. Той създаде размирици и бунтове, които никой не би и предполагал, че са по силите му. За добро или лошо даде храна за размисъл. Как обаче ще я приемат тези след него - зависи единствено от тях.