Бъдещето на историята

Бъдещето на историята

 

Стойчо Велев

(още от автора)

 

 

Светът се променя.

Днес трудно бихме открили човек, който да ни убеди в обратното. Само допреди няколко дни статуя на Христофор Колумб, ‘‘откривателя на Новия свят‘‘, беше съборена и впоследствие захвърлена в близко езеро в Ричмънд, щата Вирджиния. Същата участ сполетя и монумент на Едуард Колстън (бивш британски парламентарист и търговец на роби от XVII в.) в Бристъл, Великобритания, а в Белгия бе премахнат паметник на крал Леополд II, ноторно известен с безмилостната експлоатация на Конго. Когато преди 30 години известният социолог Франсис Фукуяма обявява ‘‘края на историята‘‘ той може би не e подозирал, че ще бъде опроверган по две линии: Историята не просто не е приключила. Тя се променя. Променя се начинът, по който обществото я разглежда, а в този смисъл може би за пръв път една вечна закономерност се оказва обърната наопаки. Бъдещето се превръща в коректив на миналото. В негов образец. В мерило за правилност. Светът е затаил дъх пред глобалния предвестник на тази промяна- Съединените щати.  

Протестите, достигнали своята точка на кипене и водещи до значителни безредици в над 25 щата, превърнаха Америка в сцената на най-масовото движение за правата на чернокожите и полицейското насилие от убийството на Мартин Лутер Кинг преди повече от половин век насам. Моментът за това не може да е случаен. Напротив, по мащаби той е правопропорционален на политическия залог, който очаква американците през ноември- президентските избори. Те ще начертаят не само новата обществена реалност отвъд океана, но и до голяма степен ще зададат политическия курс на глобално ниво. Президентската надпревара по всяка вероятност ще бъде първото парче от историческо домино. Дълбоко поляризирана нация се изправя пред едно от най-важните си решения от десетилетия, което ще оттекне далеч в бъдещето на историята. Но кой ще я напише? 

Отнесен от вихъра?

В началото на 2020 година президентът на Съединените щати Доналд Тръмп отправи критична забележка към филмовата академия относно спечелилия Оскар южнокорейски филм ‘‘Паразит‘‘, добавяйки ‘‘За какво изобщо беше това? Защо просто не върнем ‘‘Отнесени от вихъра‘‘ отново?‘‘. Е, можем да сме сигурни, че свалянето на високооценяваната историческа драма от една от водещите стримийнг платформи наскоро поради ‘‘етнически и расови предрасъдъци‘‘ ще бъде най-малкият проблем за държавния глава идното лято. Тръмп се оказа мишена за политически атаки не само от страна на опозицията в лицето на Демократическата партия, но и от собствените си съпартийци в контекста на незадоволителната му реакция спрямо разразилите се протести по случай смъртта на Джордж Флойд, превърнала се в символ на полицейското насилие и расовите неправди в Америка. Самият факт, че държавният глава на първо време отричаше мащабите на движението, проведе полицейска реформа със съмнително съдържание и действията му се ограничаваха до обвинения към местните власти в ‘‘прекалена толерантност‘‘ към протестиращите сякаш все повече води до впечатлението за една отсъстваща президентска фигура в съдбоносен момент за американската нация.

 

Тръмп предпочете да не адресира проблемите, които запалиха десетки градове, доведоха до полицейско безсилие пред безспорните своеволия на протестиращите и подтикнаха водещи анализатори да заговорят за ‘‘гражданска война‘‘ в страната-демократичен лидер на планетата. Вместо това той се самообяви за президент на ‘‘закона и реда‘‘, което на мнозина със сигурност се е сторило като историческо намигване към обещанието на президента Ричард Никсън, който използва същата фраза, за да спечели изборите през 1968г. непосредствено след убийството на Мартин Лутер Кинг и последвалите го протести на национално ниво. Този подход, целящ преди всичко ескалация на напрежението, а не потушаване на размириците, несъмнено може да се тълкува и като опит на държавния глава за повторно начертаване на разделителни линии и агресивна кампания, което да му спечели поста отново по същия начин, както го стори през 2016г. Той ни най-малко не се свени да използва картата за нагнетяване на напрежението ясно осъзнавайки, че нетолерантността в Америка е по-политически изгодна от всякога.

 

Когато започнат грабежите, започва стрелбата

Дълбоката поляризация в американското общество става все по-ясна с обособяването на двата политически лагера, които очакват своя сблъсък тази зима. Както бе споменато, Доналд Тръмп очевидно няма намерение да прекратява атаките си срещу протестните организации. Напротив- едва няколко дни след убийството на Джордж Флойд, президентът цитира полицейски началник от далечната 1967 г., който на свой ред предизвиква множество гневни реакции от движението за права на чернокожите (тогава в разгара си) с фразата ‘‘When the looting starts, the shooting starts’’ (‘‘Когато започнат грабежите, започва стрелбата‘‘), защитавайки използването на полицейско насилие в Маями, щата Флорида. От другата страна, изглежда кандидатът на демократите за президентския пост Джо Байдън най-сетне започна да се събужда от пасивното си поведение в последните месеци. Преди седмица той си осигури необходимия брой от 1991 делегати, осигуряващи му мястото срещу Тръмп в битката за Белия дом, но голяма част от американските избиратели все още остават с усещането за недостатъчна ангажираност от страна на бившия вицепрезидент. Широкото разгръщане на протестните движения, особено около организации от ранга на Black Lives Matter (‘‘Животът на чернокожите има значение‘‘), несъмнено създава благоприятна почва за Байдън, който се слави със значителна подкрепа сред афроамериканското население като естествен приемник на позициите на Барак Обама. Бившият президент неведнъж се обяви в подкрепа на активистите, призовавайки ‘‘да не бъде поставяна под общ знаменател каузата на многобройните мирни демонстранти с ексцесиите на малцина‘‘.

В социологическите проучвания е прието определени възрастови, етнически, религиозни и образователни характеристики да играят своята съществена роля сред политическите нагласи. Но настоящата ситуация в Америка меко казано радикализира до неузнаваемост тези понятия и те се превръщат в основополагащи за партийните възгледи на избирателите.  Очевидно да бъдеш републиканец или демократ вече не е до такава степен въпрос на политическа принадлежност. Въпрос е на идентичност.

Демокрация под заплаха

С всеки изминал ден размириците отвъд океана чертаят не само идеологически разделителни линии, но и физически. Вече повече от седмица животът в град Сиатъл, щата Вашингтон, е много по-различен от този, който бихме си представили в една демократична държава. След като преди няколко дни кметът Джени Дъркан взе безпрецедентното решение да оттегли полицейските части от управлението и по този начин предаде един от кварталите на Сиатъл – Кепитъл Хил (Capitol Hill) на протестиращите, в момента същият е обявен за ‘‘свободна от полиция‘‘ автономна зона в рамките на града. Докато Дъркан е убедена, че жителите на Сиатъл ги очаква ‘‘лято на любовта‘‘, президентът Тръмп продължава да настоява щатските органи на реда да си възвърнат контрола върху зоната, а в противен случай би го сторил ‘‘сам‘‘.  Защото макар и действията на протестиращите да бяха обозначени от самите тях като ‘‘мирно завземане‘‘ на отделна част от града, в очите на Америка това е чисто и просто окупация от страна на граждани, които нямат никакво право да заявяват условия и искания, както и да преговарят наравно с властите относно евентуалното освобождаване на зоната.  Защото щом приключи меденият месец на Кепитъл Хил в стил Удсток, ще започнат и своеволията на демонстрантите, а сигнали за изнудвания и рекет вече са налице - независимо дали управата на града е решила да им обръща внимание или не.

В този съдбоносен за Америка момент лесно решение на пръв поглед отсъства. От една страна, ефективното потушаване на протестите ще хвърли опасна сянка над президентските шансове на Тръмп за втори мандат в Белия дом, но в същото време неактивното поведение на държавния глава би се оказало благодатна почва за още по-мащабно разрастване на безредиците, което в един по-късен етап да придобие анархистки оттенък и да застраши нормалния живот на континента. Едно е сигурно- дългоочакваната развръзка не бива да произтича от грубата сила на нито една от страните, които са напът да напишат бъдещето на историята. Напротив - задълбочаващата се поляризация в американското общество в този й вид има потенциала да разклати устоите на демократичните норми. Защото когато социално-икономическите, расовите или религиозните различия доведат до политически крайности, в които обществата се делят на лагери, чиито светогледи са не просто различни, а взаимно изключващи се, толерантността става изключително трудна за поддържане. А тогава демокрацията е в опасност.