България след още 10 – сценариите, партиите, кризите...  

България след още 10 – сценариите, партиите, кризите...  

 

Автор: Илия Елияс 

(още от автора)

 

В тази статия смятам да се възползвам от правото си да бъда млад и да прогнозирам смело как ще изглежда България през 2030г. Сигурен съм, че правя грешка, като се захващам с това на пръв поглед безумно начинание, но смятам, че би било най-малко полезно да се гледа напред в бъдещето на държавата, в която живеем.  Бих започнал с кратка идея каква е България в 20-те години на 21-ви век. Ако обърнем внимание на политическия климат у нас през последните 10-години, ще стигнем до заключението, че разликите между 2009г. и 2019г. не са кой знае колко значителни. Да, ПП ГЕРБ далеч няма същото присъствие като парламентарно участие, БСП не е в клинична смърт, а ДПС не изглежда да хвърля огромната си сянка върху парламентарния ни живот. Недобре въоръженото око може да се заблуди, че българският политически живот е статичен. Но зад повърхността на привидната статичност се разиграват процеси,  които променят структурата на българското общество. Около няколко икономическия ядра се сформира средна класа, която се концентрира в сектора с услуги, създавайки  практически  висока добавена стойност. България  навлиза в 20-те като страна с добре развит пазар за аутсорсинг и със зараждаща  се дребна и средна индустрия по райони, с нисък интерес на чуждите инвеститори, но и с растящо любопитство на по-младите генерации към глобалните въпроси.

Нека отделим внимание на отделните политически играчи и да поговорим за  тяхната политическа съдба.

Левицата на кръстопът

Ръководството е изправено пред криза на идентичността, породена от чистите природни закони. За БСП идването на 20-те години означава и ерозия на един от основните им поддръжници,  а именно „червената бабичка”. Бавно, но сигурно поколенията на т.н. червени баби си отиват, поради чисто обективните природни закони. Така през 20-те „червената бабичка” ще намери мястото си в Червената книга на българския политически живот.  Тази смяна на поколенията за БСП може да значи катастрофа с неизмерими пропорции. Партията бързо трябва да реши какъв точно политически субект иска да бъде и чии интереси  ще представлява. В това отношение има няколко различни възможности.

  1. Първият вариант е БСП да задълбочи своеобразното си консервиране, като продължи да печели дивиденти на гърба на „славното минало”. Проблемът при този сценарий е,че новите баби и дядовци са тези, които реално свалиха режима на БКП в България и голяма част от тях не таят силни носталгични чувства към народната власт.
  2. На социалдемократическа партия. За да може това да се случи, БСП трябва да се „откаже” от своето минало на столетница и да приеме за свой генезис началото на прехода. По този начин същата може да влее нова кръв в себе си и да се хареса на новото зараждащо се „градско либерално ляво”.  Това, от своя страна, би бил много хазартен ход, с който БСП ще трябва да навлезе в напълно непознати за нея територии.
  3. Третият вариант за БСП ще е нещо като "трети път". Това ще да рече ситуация, в която малко или много БСП се намира и днес, а имено - консервативно лидерство, обградено от млади либерални фигури.

Последните местни избори показаха, че има търсене за либерално лява платформа, а и е повече от ясно, че градските десни не могат да са в брак с градските леви за вечни времена. Единственото, което държи този необичаен съюз, е антиавторитаризмът и митологемата за комунизма. Ако БСП демитологизира своето минало, то тя ще може да успее да вземе този електорат само и единственоза себе си. Считам, че при победа на някои от изборите, при сформирането на кабинет, Българската социалистическа партия , благодарение на вътрешната си динамика, ще създаде интересен модел на управление, в който министър-председател няма да бъде лидерът на партията,  а консенсусна фигура между различните й крила. 

Статуквото в опасност

Едва ли ще сгрешим, ако направим основателното предположение, че през 2030 година Борисов няма да бъде премиер. Това обаче далеч не означава, че няма да има ГЕРБ. Напротив- ГЕРБ завърши успешно прехода си от популистка партия, основана на своя лидер, към добре смазана машина, идеално запозната със същността на държавните процеси. Спокойно може да се каже, че десетилетието, което изпращаме, бе десетилетието на политическа партия ГЕРБ.

Но и пред ГЕРБ са налице три възможни сценария, както и сериозна доза противоречия. Основният проблем на ГЕРБ е конотацията, с която се възприема  - като партия на корупцията и на паралелната държава.

  1. Първият сценарий, който би бил най-благоприятен за ГЕРБ,  е поддържането на приемливия икономически растеж. Тогава те ще могат да запазят структурата си сравнително непроменена, като при неизбежните корупционни скандали, просто ще им се налага да "гърмят бушони". Този модел се оказва дълбоко сполучлив при възходящ икономически тренд, но при евентуална икономическа стагнация, това може да доведе до тежък вътрешен антагонизъм и изключителна имплозия. 
  2. Вторият сценарий би бил именно това, което Борисов вече е започнал - промяна на цялостния изглед на партията- подмяна на старите с млади, като тези млади могат да създадат партия, която да подхожда повече на личности като Мария Габриел, отколкото на Борисов. Тази смяна ще стане плавно и предполагам  ще завърши с автодемонтажа на Борисов, най-вероятно в "Арена Армеец" или някоя от другите постройки, символизиращи „плодородността” на миналото десетилетие.  Тогава ГЕРБ ще стане партията на малката държава в борбата с „културния марксизъм”, партията на едрия и среден капитал, като тя естествено по някакъв свой специфичен начин ще представя тези интереси.
  3. Третият вариант, а може би и най-пагубният за ГЕРБ, ще е налице при засилване на вътрешния антагонизъм в партията. Най-лошото, което може да се случи с ГЕРБ, би било ако на някой конгрес бъде спретнат вътрешнопартиен преврат срещу Борисов, подобно на този срещу Живков. С развенчаването на Борисов над неговата глава биха се струпали всички земни грехове.  Това ще доведе до феодализиране на ГЕРБ и най-вероятно до сепаратизъм ,в който случай всяко лоби ще иска да си вземе малко парченце от ГЕРБ. Ако процесът бъде овладян навреме,партията в най-добрия случай ще бъде центристка формация, събираща максимум  10% на парламентарно ниво. Местните структури на партията ще влязат в „гражданска война”.  Този сценарий предполага създаване на нова голяма дясна формация, която да представлява капитала. Тази тежко неблагоприятна схема за ГЕРБ би я превърнала, в най-добрия случай, в партия на създаващата се средна класа по селата и малките населени места. ГЕРБ трябва да е наясно, че реформата е неизбежна, но най-добре за тях самите би било, ако това бъде извършено плавно. Естествено, отделен въпрос е дали средата ще им позволи такъв развой на събитията.

Политика в периферията

С не малко политическо значение са и движенията на бутиковото дясно и бутиковото ляво, както и на популизма и  национализма. Едно може да се каже със сигурност и то е, че градската десница няма да съществува в този си вид след 10 години. Самото понятие и групата, която се обозначава така, по всяка вероятност ще претърпи тежка деконструкция.  Слоят на градската десница е слой с много шарен бекграунд, като в нея ще намерим хора от всички страни на обществения спектър, обединени от едно и също нещо -  антикомунизмът. Със смяната на поколението този дебат сякаш започва да остава на заден план, очертавайки нови демаркационни линии. Най-ясно това може да се забележи около въпросите, касаещи гей-парадите и Истанбулската конвенция, в която ужким хомогенната група на градските десни трябваше да роди консолидация, но нищо такова не се случи. За„месианската класа” идва време разделно. Може да се предполага, че при неуспех на сегашната Демократична България тя ще се раздели и ще се прегрупира в различни политически субекти. В този случай вероятно се очаква българската версия на либералните демократи в своето начало да заема очакваната маргинална роля. При потенциален успех, както и при създаване на традиции, особено при условие, че продължава отрицателния демографски и миграционен тренд,  ролята на либералите ще се засилва все повече. Разбира се, съдбата на една такава евентуална формация до голяма степен зависи от това как ще се държат по-големите партии, но при грешка от страна на БСП и като добавим към това растящото число на средната либерална класа, една такава партия може да бележи сериозен успех. На последните избори бяхме свидетели на подходящ пример в лицето на Борис Бонев. Останалите градски десни пак ще се обединят ,но този път на консервативна принцип, като това може да е партия именно на по-консервативни интелектуалци и средни собственици. Най-силната връзка между тяхвсе пак ще остане антикомунизмът и русофобията. Фигура от рода на тези на Москов или Светослав Малинов може да играе положителната роля. Съдбата на тази група силно ще зависи от това какво ще се случи с ГЕРБ. При евентуална имплозия тази бъдеща градска десница може да се яви като новата голяма дясна партия.  Само при провал на БСП и ГЕРБ обаче може и да станем свидетели на сценарий,  в който към края на следващото десетилетие днешните градски десни са опоненти в парламента. 

Интересно е да се спекулира каква ще бъде съдбата на национализма в България. За момента националистическият вот изглежда се държи от ВМРО. Много е интересна ситуацията около обществената и вече политическа фигура на Слави Трифонов. Между него и ВМРО на пръв поглед стои много, но реално електоратът, за който Трифонов ще се бори, е в голяма степен близък до този на Каракачанов.  Така погледнато, от малката коалиция ВМРО изглежда като победител, но в бъдещите избори тепърва ще се разбере дали ВМРО ще успеят да се утвърдят.

За ВМРО сценариите отново са три:

  1. Сценарий номер 1 изглежда най-зловещ. Той предвижда партията с цялата си енергия да бъде просто бушон на ГЕРБ, като в следствие на това да бъде използвана за контрол по щетите от някой разразил се скандал. Така ВМРО може да бъде просто един реформаторски блок, който да избира правителство на ГЕРБ до следващите избори.
  2. Вторият вариант, може би най-положителният - да стане партията на бунта вдясно. Това обаче изисква своеобразно отделяне от властта. Моето лично мнение е, че ВМРО би била доста по-ефективна политическа сила, ако бъде опозиционна сила. А такива възможности ще й се отдават в бъдеще.
  3. Третият вариант е доста сложен за войводите. Това е идващото "бедствие" Трифонов, което може да потопи националистите.  ВМРО много умело трябва да „плъзне“ Трифонов в ситуация, в която той да е губещ, а това би било възможно най-вече в някаква управленска конфигурация. Така ВМРО, в ролята на критикуващ, може да делегитимира популистката вълна и да върне електората към себе си.

Социална динамика на новото десетилетие

Много е важно, освен на политическата картина, да се обърне внимание и на социалната база, генерираща тази картина. Процесите в България ще бъдат обвързани с външни - като например идващата световна финансова криза. Смятам, че в зависимост от нейната сила ще бъде катализирана промяната на партийния живот в България. Вероятно е, ако кризата е тежка, на изборите през 2021г. да очакваме кабинет на БСП, натоварен с отговорността да решава твърде сложни въпроси. Трябва да се има предвид, че няколко тенденции ще се срещнат и те ще определят политиката.  

Първо, и много важно, икономическият живот в страната ще дефинира все повече зоните на растеж София, Пловдив, Бургас и Варна, докато градове като Видин, Монтана и Благоевград ще бъдат маргинализирани. Големите икономически центрове ще бъдат все по-претъпкани, а селата - все по-обезлюдени, изключвайки селата около големите градове, които ще претърпят едно прераждане от маса населяващи ги млади и мобилни хора.

Друг почти нерешим проблем е демографският. Към 2009 година населението на България е 7 467 000, а към 2019 - 7 000 000.  Ако тенденцията се запази, това може да означава, че към 2029 година ще сме достигнали около 6 533,000 души. Това отново много зависи от силата на идващата криза. При евентуален рязък спад, появил се от верижна миграция, всичките ми горни прогнози отиват по дяволите  и се достига до точка на разпад на куп социални институции като пенсионната, здравната и образователна система, както и към  системата за сигурност. Те ще се срутят поради липса на каквито и да е кадри. Дори към момента тези системи работят в ситуация на тежък недокомплект на кадри и в сложни условия. При криза е нужно само недостиг на лекари, за да тръгне разпада на всичко като просто една кула от карт .

Нека за  целта на изследването приемем, че кризата за България ще бъде лека. През кризисните години точно настроения като национализма ще бъдат доста добре приети, както и такива на ляв популизъм, затова може да се очаква кабинет на БСП и на някоя лява популисткапартия. Като пример за това може да бъде партията на Трифонов. Задача пред този кабинет ще е да прекара българския кораб през бурното кризисно море. Лявото правителство на БСП, поради сложността на ситуацията, дори и при слаби усещания на финансовата криза, няма да може да изкара целия си мандат. Най-вероятно системен неуспех при реформа на ключов сектор ще е камъчето, което ще преобърне каруцата. Падането на това правителство ще накара БСП да се реформира. Много е важно кой ще успее да овладее популистката вълна, която ще свали кабинета и как ще успее да я превърне в политически капитал.  Най-вероятно наред ще е дясно правителство, под чийто патронаж ще приключи икономическата криза не само в България, но и в световен мащаб. Главната задача на това правителство ще бъде бъдещето на Северозапада,за който - ако можем да сравним кризаха с ухапване от комар за България, то за северните села и градове тя ще бъде равносилна на ухапване от змия.

Друг важен културен фактор е как ще се разкаже тази криза. Ако тя бъде разказана като провал на неолиберализма, може да се очаква консервиране на обществото и край на привилегиите на либералните общности. Има не малка възможност успехът на този разказ да донесе и позитиви на религията, като това може да е удобен момент за православието да се върне поне малко на дневен ред в обществото. Тези, които могат да го припознаят, учудващо ще бъдат по-младите, за които може и да бъде нещо странно и бутиково, но при счупване на либералното разбиране за индивид, религията може да се яви като алтернатива. Естествено не става дума за масата, която няма да мине през никакво преоткриване на християнството, но за една определенане толкова малка група, това е напълно възможно. След това връщане към традицията, това не означава, че на либерализма ще му се случи това, което на комунизмапрез 89-та година. Просто той няма вече да е основният играч на терена.

След всичко казано, следва да заключим, че само чрез раждането на дебата за бъдеще, бъдещето може да почне реално да се кове от ръцете на субекта, който го създава, а не да очакваме "просто да се случи", защото така е било писано.  И без значение дали младостта ще спаси, или ще погуби света, тя със сигурност ще бъде двигателят на реалното му движение.