Борбата с климатичните промени - думите срещу действията

Борбата с климатичните промени - думите срещу действията

Християн Тончев

(още от автора)

 

 

 

В навечерието на годишната конференция на ООН, свързана с климатичните промени,  човек с основание би казал, че през отминаващата 2019 година темата за климата беше една от най-дискутираните на глобално равнище. През последните няколко години се появиха нови лица, които заеха първите редици на екологичното движение и го заредиха с нова енергия. Те избутаха наболелия проблем в мейнстрийма по начин, по който досега не е бил - с ясното послание, че усилията, които се прилагат в момента не са достатъчни и трябват нови, по-смели решения. Покрай това еко движение в политиката и социалния активизъм навлизат и много млади хора. 

Когато говорим за нови лица на екологичното движение не може първо да не говорим за Грета Тунберг. Младата активистка стана известна със самотните си училищни стачки за климата пред сградата на шведския парламент през 2018 г. Постепенно добивайки световна популярност, нейните протестни действия  вдъхновяват подобни училищни стачки за климата и в много други градове. Самата тя започва да обикаля Европа и да участва в множество протести, както и на конференцията на ООН за климатичните промени в Полша. Речите й са известни с емоционалността и детската си наивност. В същото време най-поразяващо е когато децата изискват от възрастните в стаята да поемат отговорност за вредата, която тяхното поколение е нанесло на природата. Грета изнася няколко запомнящи се речи, сред които и т.нар. „Как смеете“ реч в Ню Йорк, в която напада световни лидери заради техните празни думи и обещания за действие.

Грета не е и без своите критици, които в по-голямата част от случаите се отнасят снизходително към нейния активизъм. Критики като „тя нищо не разбира“ и „това дете трябва да е на училище“  са прекалено плитки, за да са съществени, поради факта, че пропускат съществото на проблема, а се фокусират върху нейната личност. Личността на Грета Тунберг, макар и да е неоспорима нейната ефективност като посланик на екокаузата, никога не е била съществена. Естеството е съвсем просто – младото поколение изисква от властимащите да не щадят сили в борбата с климатичните промени, защото усеща, че не се прави достатъчно по въпроса. И това чувство изглежда е напълно основателно, според последния доклад на ООН, който твърди именно това – поетите от държавите мерки, включително тези от Парижкото споразумение от 2015 г., не са достатъчни, за да забавят скоростното нарастване на температурите и призовава за бърза и трансформираща промяна, за да се забави ефекта от климатичната криза (както напоследък започват да се нарича промените на климата, за да се постави ударение върху спешността на проблема). Голяма част от критиката към Тунберг изглежда е и координирана от крайнодесни организации, климатични скептици и лобистки групи, защитаващи корпоративните интересите на енергийната индустрия. Всъщност именно тези атаки са и най-грозните, тъй като използват предимно личностни нападки и се опитват всячески да дискредитират младото момиче и нейното послание. Но докато те нападат личността й и фактите, на които се позовава, с цел да защитят своите идеологически и частни интереси, Грета Тунберг успява да ангажира младото поколение в социо-политически активизъм по начин, по който на много политици не успяват. Несъмнено движението,  което Грета започна ще остави своята следа в историята на екоактивизма и активизма като цяло, и вероятно ще насърчи по-трайното младежко включване що се отнася до проблемите на околната среда и други важни проблеми от социален и политически характер.

Стана дума за климатичните скептици и няма как да не обърнем внимание на climate change denier-in-chief, президентът на САЩ Доналд Тръмп. Президентството на оранжевото недоразумение коства на Щатите, а и на света, ценно време и ресурси, които можеха да бъдат вложени в мерки срещу промените в климата. В допълнение към това, неговата администрация продължава с премахването на регулациите на Обама, свързани с опазването на околната среда, а в началото на месец ноември т.г. официално се задейства процедурата по оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата. Но не всички в САЩ са на мнението на Доналд Тръмп. Според последни проучвания, близо 2/3 от американците са на мнение, че климатичните промени са сериозен проблем и повече от половината смятат, че трябва да се предприемат действия за справянето с него възможно най-скоро. През последната година темата за климатичните промени стана една от най-дискутираните в мейнстрийм пространството, благодарение в не малка степен на предложената т.нар. Зелена нова сделка от новоизгрялата звезда на Демократите Александрия Оказио-Кортез. Предложението на младата конгресменка представлява пакет от мерки, адресиращи проблемите на климата и икономическото неравенство. „Сделката“ добива такава популярност, че всички от основните демократически кандидати за президент я подкрепят и дори заимстват части от нея в своите програми. И макар някои от плановете за борба с климатичната криза да са доста по-амбициозни от други, всеки един от тях е по-добър от статуквото в момента и САЩ отново би станал основен играч в борбата с климатичната криза, стига, разбира се, Тръмп да бъде победен през 2020 г.

От другата страна на Атлантика нещата стоят по-различно. Може би най-важното е, че в Европейския съюз не се състои дебатът дали наистина има климатични промени - той отдавна беше проведен. 2019 година е кръстопътна за ЕС що се отнася до борбата с климата. Това е година на избори, в която се избра нова Комисия и нов състав на ЕП. Новият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен, под натиск основно от страна на Зелените и на Партията на европейските социалисти, заложи на челно място в своята програма Европейска зелена сделка с главна цел Европа да е първият "климатично неутрален" континент до 2050 г. Очаква се вон дер Лайен да представи повече подробности за своя план на Климатичната конференция на ООН, която ще се проведе в началото на декември в Мадрид. Малко преди тази конференция Европейският парламент прие резолюция за извънредно положение относно климата и околната среда. И докато реториката в Европа относно климатичната криза е на ниво, действията засега изостават. Според доклад на Европейската инвестиционна банка, климатичните инвестициите в Европейския съюз са по-малко от тези на други глобални актьори като САЩ и Китай, и ЕС ще трябва да отдели една трета повече средства, за да достигне определената от Зелената сделка цел до 2050 г. Всички  тези обстоятелства оказват допълнителен натиск върху Комисията на фон дер Лайен да увеличи усилията си и да представи амбициозен и конкретен план за действие.

Покрай всичките амбициозни цели и вдъхновяващи послания за борба с климатичните промени, не трябва да забравяме да насочим вниманието си към най-големите виновници за кризата, в която се намираме. И не, това не са пластмасовите торбички, сламки, кравите или средностатистическият човек, който може би не води най-екосъобразния начин на живот. Според  научен доклад, само 20 корпорации, чиято дейност е свързана с добива и обработката на изкопаеми горива, са  източник на над една трета от емисиите на парникови газове. Големите нефтени, добивни и енергийни индустрии са най-големите замърсители на околната среда и всичките тези сериозни програми за справянето с климата трябва да съдържат цялостен план, основан на глобален и регионален  междуправителствен консенсус. Защото посланията за водене екологичен начин на живот, неизползване на пластмасови продукти и рециклиране, насочени към обикновения човек, нямат особено голяма добавена стойност в глобален мащаб. Част от големите нефтените корпорации са знаели за ефекта на своя бизнес върху природата и климата от десетилетия насам, но са решили да пренебрегнат тази информация в полза на краткосрочни печалби. Време е фокусът да се върне към макрозамърсителите (а не микрозамърсителите в лицето на обикновените хора) и да им се каже в прав текст: Adapt now or die. Тук на ход са световните лидери, на които им предстои участие в поредната климатична конференция със съмнителни резултати, организирана от ООН.