Чакалня на демокрацията

Чакалня на демокрацията

Стойчо Велев

(още от автора)

 

 

Едва в рамките на седмица политическото напрежение в България придоби впечатляващи размери. Ако попитаме участниците на емблематичния за настоящите протести ‘‘триъгълник на властта‘‘ какъв е първоизточникът на назрялото недоволство, отговорите вероятно ще бъдат разностранни. Дали от решаващо значение бе кулминацията на конфликта между институциите в лицето на президента Румен Радев и главния прокурор Иван Гешев? Или гросмайсторският ход на Христо Иванов, акостирайки на плажа в Росенец, се оказа ключът към острата обществена реакция? А може би най-сетне дългогодишното управление на Борисов изчерпа своя иначе неизчерпаем капитал на доверие? Каквато и да е истината зад исканията на протестиращите за оставка на правителството, то тя може би се обединява около едно смислово ядро: усещането за отклоняване от демократичния път на страната, за продължителното третиране на българския гласоподавател като даденост, за съмнителните обвързаности на властимащите с често спрягани имена на хора със значително влияние в задкулисието на държавата и за употребата на определени институции с цел политически произвол е по-осезаемо отвсякога. Така празненствата по повод дългоочакваното влизане на България в чакалнята на еврозоната трябваше да бъдат отложени, защото българските граждани се наложи да признаят пред себе си, че твърде дълго са се намирали в чакалнята на демокрацията.

На кое доведе до подобна ерозия на доверието в сигурността на правовия ред и кои ще са политическите бенефициенти от протестите, добиващи национален мащаб?

Президент под прицел

Безспорно Румен Радев се прояви като водещата фигура в последните седмици, която зададе началния тласък на народното недоволство в сегашните му измерения. Разбира се, той нямаше да се справи сам. Акцията на прокуратурата с подчертано силов оттенък, имайки предвид обстоятелствата около нахлуването в президентството и подозрителния тайминг на същото, мнозина определиха като политически ход с предупредителен елемент от страна на главния прокурор Иван Гешев. Дискусията в случая не би трябвало да се движи около въпроса доколко е било налице основание за подобна реакция, а как тя кореспондира с метода на работа на Обвинител №1. А от него ясно личи, че прокуратурата е готова да действа светкавично по комуникацията между президентския секретар по правни въпроси Пламен Узунов и обвиняемия бизнесмен Пламен Бобоков, изнасяйки SMS кореспонденцията им и правейки същата публично достояние, за да може‘‘българските граждани да направят извод за моралния аспект на деянията‘‘, а по думите на Гешев публикуването им е просто ‘‘елемент от политиката за прозрачност‘‘. Дни преди разразилия се екшън в президентството главният прокурор отиде още по-далеч, разпространявайки дискусия на Румен Радев и съпругата му с бизнесмена Бобоков, умишлено скривайки отговорите на президента, което несъмнено отваряше вратата за много и неясни интерпретации на ситуацията. А щом държавният глава се опита да отговори, реакцията на прокуратурата не закъсня. С това разследващите дадоха знак, че ефективността и прозрачността що се касае до кореспонденцията Узунов-Бобоков и Радев-Бобоков ясно ще се разграничава от тази на Борисов-Божков или пък Горанов-Божков (в последния случай Горанов би понесъл само политическите си последствия след поисканата му оставка от премиера на 15.07).

На война всичко е позволено

Колкото до призивите на президента за оставка на правителството и главния прокурор, поне на пръв поглед изглежда, че последният не се чувства особено застрашен от демонстрациите на гражданско недоволство по негов адрес. Напротив, в последните дни той на свой ред демонстрира широкия инструментариум, с който разполага за постигане на целите си. България е на прага на исторически прецедент- специализираната прокуратура обяви първото дело за държавна измяна в съвременната история на страната. Публично изнесените доказателства до момента обаче недвумислено водят до заключението, че не може и да става дума за нито една от формите на изпълнителното деяние на държавна измяна, а именно участие в бунт, въоръжено въстание или опит за преврат за насилствено завземане на властта (чл.95 НК). От друга страна, отново сме свидетели на избирателно публикуване на доказателства, както и повече от притеснителни изявления от страна на прокуратурата, която характеризира кампанията срещу нея като такава, която ‘‘се финансира с откраднати от тях (българския народ) стотици милиони, дори милиарди левове‘‘. Как следва да окачествим действията на разследващите в случая и къде трябва да бъде поставена границата между следенето за спазване на законността в републиката и политическото преследване?
Какъвто и да е отговорът на този въпрос, все по-очевидният флирт на Обвинител №1 с изпълнителната власт е напът да застраши сигурността на правовия ред до такава степен, че да превърне институционалната война между него и президентството в дълбока политическа криза.

Единни в еднообразието

Още един от знаковите ‘‘успехи‘‘ на кабинета Борисов от последните седмици бе дългоочакваната консолидацията на дясното в България в полза на Христо Иванов след сполучливия му десант в залива до лятната резиденция на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Доколко водещ сценарист на събитията в Росенец наистина бе съпредседателят на Демократична България, или просто бе на правилното място в правилния момент, със сигурност не може да му се отрече, че съумя да напипа обществените струни по възможно най-добрия начин. Зрелищен автогол се оказа не само недопускането на Иванов и компания до плажа - публична държавна собственост, необоснованата проява на агресия от гардовете на Националната служба за охрана и оскверняването на националния флаг, но и последвалият опит за конфронтация и подбуждане на етническо напрежение, които да компроментират т.нар. плажуване на Росенец за представителите на градската десница. И макар дясномислещите хора в столицата да съставляват сериозна част от демонстрантите на площада пред сградата на Министерски съвет, то Христо Иванов недвусмислено показа, че претендира за собствена политическа легитимност на протеста – на първо време с действията си край Бургас, а в последствие и със самостоятелните акции на Демократична България пред Министерството на вътрешните работи и хотел Берлин. Нужно е да се отбележи обаче всеобщата нагласа на партийните играчи за пасивен подход и въздържане от оглавяване на демонстрациите, което на този етап по-скоро би навредило на лавинообразната енергия, набираща инерция с всеки изминал ден. В момента от решаващо значение е да бъде съхранена гражданската тъкан на протеста и да не бъде допуснато същият да се превърне в партийна трибуна за съмнителни политически намерения.

Отечествен фронт от ново измерение

По-рано тази седмица Българската социалистическа партия внесе петия по ред вот на недоверие срещу правителството на Борисов, който по всяка вероятност ще играе ролята на профилактичен тест за кабинета преди премиерът да оповести каква ще бъде съдбата на управлението оттук насетне. Подходът му за момента се изразява до голяма степен в минимизирането на щетите, хвърляйки в огъня трима от министрите си с цел частично затихване на протестите, а защо не и печелене на време за някоя друга политическа маневра. Времето му обаче скоростно изтича, защото перспективите за осъществяване на сценарий сходен с този през 2013 г. нарастват с всеки изминал ден, а опитите на кабинета да припише заслугите за политическото недоволство на опозицията, платени фракции и задгранични олигарси само изострят допълнително напрежението в ‘‘триъгълника на властта‘‘. Българските граждани ясно демонстрираха, че няма да се поддадат на провокации, чрез които да се компроментира позицията им, както и да допуснат партийни и непартийни играчи да ‘‘яхнат‘‘ протеста и да капитализират политически печалби на техен гръб. Защото в противен случай те отново ще са обречени да пребивават в чакалнята на демократичното си бъдеще. А чакането приключи. Този път цената е твърде висока.