Да си поговорим за: ВОЛЯ и ДБ 

Да си поговорим за: ВОЛЯ и ДБ 

Един континент се готви за избори. Избори, които ще го променят завинаги. След края на май Европа няма да бъде същата. На европейските граждани им предстои битка за Европа. Битка на идеи, визии, политики. България също ще бъде арена на сблъсък. Изборите за Европейски парламент (ЕП) ще ни покажат състоянието на българските партии. Подкрепата, с която се ползват, доколко успешни комбинации са направили и в какви позиции излизат за предстоящите по-късно през годината местни избори. Евроизборите ще бъдат тест и за управляващата коалиция между ГЕРБ и Обединени патриоти.

В навечерието на тези драматични избори, Калоян Велчев от Студентски клуб на политолога ще ви предложи своята гледна точка за състоянието на българските партии преди изборите в рубриката „Да си поговорим за..“. Анализите му ще публикуваме всеки понеделник до края на май.

 

Да си поговорим за: ВОЛЯ и ДБ 

  1. ВОЛЯ

Цели: 4-то място на изборите и 3 депутатски места в ЕП

Очаквани резултати: 0 депутатски места

Една от най-цветните предизборни кампании е тази на коалиция ВОЛЯ- българските родолюбци. Малкият проблем в нея е, че тя е правена изцяло за вътрешна употреба, за парламентарни избори. Основният слоган на тяхната кампания „Да спрем грабежа“ е най-яркият пример в тази насока. Послания за Европа липсват, с изключение на гръмките сравнения между Марешки и Льо Пен и Марешки и Салвини. Големият въпрос пред ВОЛЯ е дали тези, или следващите избори ще ознаменуват електоралния крах на партията. Макар и Марешки да твърди, че партията му в момента е четвърта политическа сила, при това, позовавайки се на авторитетни социологически агенции, реалността изглежда напълно различна. Изчерпана от всякакво съдържание, без никакъв опозиционен характер, ВОЛЯ подкрепя управляващите във всяко важно гласуване, включително и трите вота на недоверие към правителството. Основна цел на Марешки е просто да замени някоя от патриотичните формации във властта, за да може и той да изпита смъртоносната целувка на ГЕРБ. Трогателно за наблюдение е как успелият бизнесмен се опитва да придаде някакъв облик на партията си. От амбицията да обедини около себе си „автентичната десница“, до изявлението „ На мен се падна отговорността да обединя патриотичния вот“. Тъжната истина е, че ВОЛЯ е класически пример за бизнес-фирмена партия, описана от Хопкин и Паолучи. Резултатът на ВОЛЯ няма да има отражение върху българския политически живот, а краят на този политически проект изглежда наближава.

  1. Демократична България

Цели: 4-то място на изборите и 2 депутатски места в ЕП

Очаквани резултати: 1 депутатско място

В четвърта част от рубриката за евроизборите, споделих мнението, че ВМРО е формацията, от която можем да очакваме изненада на предстоящия вот (виж тук). Другата изненада, която очаквам, е свързана със съдбата на  Демократична България –  прогнозата ми е, че тя ще успее да вкара един депутат в Европейския парламент. Това се дължи най-вече на две причини. Първата е, че типът избиратели, които подкрепят коалицията на Да БГ, ДСБ и Зелените, са хора с добро образование, от големите градове и с добри доходи. Това са избирателите, които повече се вълнуват от политика и европейски теми, избиратели, на които не е нужно да се обяснява защо е важно да излязат и да пуснат своята бюлетина в изборния ден. При очакваната ниска избирателна активност, този факт дава силен тласък на Демократична България и ще вдигне процента на вота за тях в края на изборния ден. Втората изглежда по-маловажна, но на предходните евроизбори успя да мобилизира много от избирателите на Реформаторския блок да излязат до урните. Става дума за преференциалния вот. Това че от всяка от трите формации има кандидат на избираемо място предполага електорална битка помежду им чрез преференциалния вот. По този начин и самите партии ще придобият представа за тежестта си в рамките на коалицията Демократична България. Не е без значение кой ще спечели повече преференции не само поради факта, че той най-вероятно ще замине за Брюксел, а и поради факта, че ще придобие водеща позиция в рамките на формацията. Това предоставя още една причина за гласуване на симпатизантите на съответните партии. Интересно ще бъде за наблюдение как ще се отрази на формациите, ако не успеят да вкарат нито един евродепутат и дали коалицията ще просъществува до местните избори в такъв случай. Във всеки случай, коалицията до момента показва много по-сериозно единство спрямо предната дясна комбинация под името Реформаторски блок. Би било много хубаво, ако това единство се запази в името на провеждането на добри политики, а не да се разтрогне в сблъсъци за власт и идеологически различия, както се е случвало многократно.