Делегитимирането на протестите е най-голямата награда за Пеевски

Делегитимирането на протестите е най-голямата награда за Пеевски

Марая Цветкова

(още от автора)

 

 

От няколко дни в София се организират протести в т.н. „триъгълник на властта“. Протестите са следствие от сагата с летните сараи на Доган и незаконното ограничаване на достъп на гражданите до суверенна територия на България. Не една държава има етнически анклави в собствената си територия, но допускането за създаване на частни такива е епохална грешка на държавното управление.

В публичното пространство отново се откроиха различни позиции за смисъла на тези протести и най-вече за това кой стои зад организирането им. В тази амалгама от различни мнения се направиха и множество опити за изопачаване на ситуацията. Поради тази причина е редно да откроим приликите и разликите в опорните точки на основните политически лица, които взеха отношение.

Позиция на ПП ГЕРБ и нейните привърженици:

Естествено, след като протестът е свързан и с оставката на правителството на Борисов, ПП ГЕРБ открито го разкритикува, като самата тя организира контрапротест с хора от цялата страна, осигурявайки им превоз. Съмненията за раздаването на парични суми за участието в контрапротеста  намериха и своите доказателства в различни интервюта на контрапротестиращите. Този факт не означава, че всеки присъствал на контрапротеста не е изразил свободно и безплатно своята подкрепа за правителството.

Грешката на ПП ГЕРБ беше опитът да окачестви протеста като директна подкрепа на президента Румен Радев и БСП. След изявлението на министър-председателя Бойко Борисов стана ясно, че според него протестиращите се опитват да “счупят държавата“. Основната комуникационна линия  на ПП ГЕРБ може да се сведе до: “Не на червените боклуци“.

Опитите на ПП ГЕРБ да се изостави темата за исканата оставка на главния прокурор Иван Гешев също се оказаха неуспешни. Липсата на ясно изразено становище по отношение на главния прокурор по време на протестите е поредно доказателство, че правителството и привържениците на ПП ГЕРБ нямат проблем с действията на Иван Гешев, които мнозина окачествяват като избирателни акции и неоправдани показност и тежест при извършването им.

Позиция на президента Румен Радев:

В протестите очаквано се включи и президентът Румен Радев, който е в пряка личностна война с министър-председателя Бойко Борисов. Личните нападки помежду им обаче не изчерпват мотивите на президента за речите, които произнесе в началото на протестите. Президентът Румен Радев ясно обяви своята критичност не само към правителството, но и директно към главния прокурор Иван Гешев с думите: “Да изхвърлим мафията от прокуратурата, която прокуратура мафията използва за свой щит и за политически репресии“. Към позицията на президента се присъединиха и  други леви личности като Мая Манолова, както и голяма част от присъстващите на протестите. Трябва ясно да отбележим, че присъединяването на президента към протестите е неоспорим факт, а опитите на  БСП и ГЕРБ да изменят първопричината за протестите се оказаха неподкрепени от протестиращите, чиито плакати се превърнаха в омаскаряване на Иван Гешев и Бойко Борисов. Към този момент няма директни скандирания в подкрепа на БСП и Румен Радев.

Позицията на БСП:

БСП следва своята линия на присъединяване към всеки, който критикува ГЕРБ и коалиционното им правителство с “Обединени патриоти“. Опитите на БСП да “превземат“ лидерската позиция се увенчаха с неуспех. В отговор на това се появиха и множество критики от страна на протестиращите, които заявиха, че не са привърженици на БСП. В отговор, Корнелия Нинова обяви искането за вот на недоверие и оглавяването на собствен протест на БСП, вместо официалното присъединяване към сегашните ежедневни скандирания с искания за оставка. Въпреки това трябва да се отбележи, че  отделни представители на БСП присъстват на протестите.

За разлика от президента, БСП и нейният лидер Корнелия Нинова не изразяват пряко критика към Иван Гешев и нямат официална позиция спрямо искането за неговата оставка. Удобното мълчание по темата се свежда до евентуалните преговори за коалиции при наличието на предсрочни парламентарни избори.  Към този момент, същото прави и другата голяма партия ГЕРБ.

Позицията на ВМРО:

За разлика от своите партньори от “Обединени патриоти“, макар и закъсняла, позицията на ВМРО е налице и тя е в подкрепа на сегашното правителство в името на държавността, с призив за диалог между институциите. Лидерът на ВМРО и министър на отбраната Красимир Каракачанов разкритикува и факта, че на досегашните анти ДПС позиции на ВМРО не се е обърнало достатъчно внимание. Закъснялата реакция относно поругаването на българското знаме на плажа край Росенец пък “спечели“ допълнителни черни точки на партията му.

Позицията на Демократична България:

Ясно е, че протестите са инициирани и подкрепени в следствие на случая “Росенец“, а лидерството на Христо Иванов от “Да, България“ остана неоспорено в публичното пространство. Напротив, то получи одобрението и на значителна част от неподкрепящите партията и като цяло “Демократична България“. Актът му бе окачествен като смелост и прави впечатление, че събуди и иначе голямата част от незаинтересованите и дори отвратени от политиката граждани.

Отказът на “Демократична България“ да не оглавява публично този протест и да не го превръща в партиен митинг се оказва печеливш ход към този момент, въпреки заявките на другите политически лидери. Именно присъствието на различни по политически възгледи граждани, различни НПО-та и партии отслабват влиянието на т.н. “Отровно трио“, което се обявява за организатор на протестите.

Може да се твърди, че ако оставката на правителството на Борисов е обща кауза, то разделителната линия е по отношение на главния прокурор. В този ред на мисли, лакмусът се оказва позицията спрямо исканията за оставка на Иван Гешев. За жалост, двете големи партии изразяват своите зависимости от ДПС чрез липсата на категорична и ясна позиция по линия на главния прокурор към този момент.

За разлика от преувеличените искания за промяна на Конституцията чрез Велико Народно събрание, искането за оставката на Иван Гешев е постижима цел. Контраргумените за предсрочни избори след назначаване на служебно правителство от президента Румен Радев и излишното харчене на пари от  държавната хазна, пък олекват с примирението на правителството и Иван Гешев относно липсващите 700 милиона лв. от бюджета. Реалната и постижима цел на тези протести е не заличаването на големите партии, а понижаването на техните изборни резултати и съответно влиянието на зависимостите с ДПС. По-малките партии трябва да придобият самочувствието, че могат да си позволят да НЕ “клякат“ пред ДПС, защото в противен случай се обричат на политическа смърт, а след коалициите с ГЕРБ едва-едва излизат от политическата кома. И ако Ахмед Доган има праг на търпимост спрямо опростачаването на политическия процес в България, то Делян Пеевски със сигурност няма. Не му подарявайте протестите, вече си е взел достатъчно от всички ни.