Два пътя. Единият е излишен.

Два пътя. Единият е излишен.

Стойчо Велев

(още от автора)

 

 

Преди повече от 200 години бащите-основатели на Съединените щати категорично закрепват в Конституцията на страната защитата на висшите правни принципи, демократичните ценности и иновативния за времето си изборен процес, който да гарантира, че волята на избирателите недвусмислено ще определи политическия елит, достоен да води Америка към славно бъдеще. Едва ли ще е пресилено ако отбележим, че легитимността на същия този изборен процес днес се намира в безпрецедентна опасност. Американското общество е до такава степен поляризирано, че някои негови елементи изглежда са склонни да посегнат на най-висшата ценност на страната си - демокрацията, в името на желаната от тях политическа победа.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп неколкократно заяви, че очаква множество изборни измами и че при потенциална загуба на 3 ноември той не би се противопоставил на прехода на властта само ако ‘‘изборите са честни‘‘. От другата страна представители на лявото крило на Демократическата партия, както и привърженици на Джо Байдън, изразиха опасенията си, че администрацията на Тръмп ще злоупотреби с вота на милиони американци, гласували по пощата през изминалите седмици, непризнавайки съществена част от него. В залите на Конгреса, на партийните шествия, на президентските дебати и в умовете на американските избиратели от месеци витае само едно- политическо недоверие.

А залогът очевидно е огромен. Пред прага на най-смъртоносната здравна криза в Щатите от век насам, общите избори след по-малко от седмица ще определят не само бъдещия президент, вицепрезидент, както и почти целия състав на Конгреса. С толкова съществени разлики във визията на двамата кандидати за управлението на страната вотът ще се окаже критичен както за политическия курс на Америка, така и за икономическото, социалното и екологичното бъдеще на планетата.

Президент под прицел

Едва ли настоящият стопанин на Белия дом си е представял деликатната политическа ситуация, в която понастоящем се намира. Само допреди няколко месеца вторият мандат на Доналд Тръмп беше повече от сигурен независимо кой претендент ще бъде изпратен срещу него от страна на Демократическата партия. Оттогава обаче Америка се сблъска както с най-сериозните размирици на расова основа от тези след убийството на Мартин Лутър Кинг, така и с COVID-19 пандемията, отнела живота на близо четвърт милион американци. Безспорното несправяне на администрацията на президента и с двете го постави в неблагоприятна позиция срещу кандидата на демократите Джо Байдън и неговият избраник за вицепрезидентския пост Камала Харис, които не е тайна, че по всяка вероятност ще бъдат сериозни приемници на малцинствения вот, особено сред афроамериканското население. От своя страна президентът продължава да омаловажава и здравната криза, обявявайки само преди дни, че ефективна ваксина ще има още тази календарна година, въпреки че експертите от собствения му кабинет отричат такава да бъде широкодостъпна поне до лятото на 2021г. Изоставайки значително в социологическите проучвания, за държавния глава алтернативата е само една- политическа офанзива с цел дискредитиране на опонента чрез серия от персонални атаки – било то на предизборните шествия из страната, както и по време на президентските дебати по-рано този месец.

Нищо не бе спестено от страна на настоящия президент още в първия му сблъсък с кандидата на демократите в Кливлънд, Охайо. Президентският дебат, който повечето анализатори характеризираха като свада и крайно лош пример за политически диалог, изведе на дневен ред както ключови теми за бъдещето на страната като (не)справянето с пандемията, дългогодишния въпрос за системата на здравеопазване в САЩ, международните отношения, данъчното облагане и фракинга, така и някои лични нападки от страна на президента към Джо Байдън що се касае до скандала със сина му Хънтър миналата година, неспособността му да се справи с отговорността на този пост имайки предвид напредналата му възраст, както и противоречивото му политическо минало. Тръмп отново не пропусна да изкаже съмненията си относно рекордния брой гласове, подадени по пощата на тези избори, като по този начин явно се опита да си отвори политическа вратичка към непризнаване на вота в случай, че същият се окаже неблагоприятен за него. А защо не и да претендира за победа в изборния ден преди всички гласове да са отчетени. Внасянето на съмнения в американските гласоподаватели относно истинността на изборния процес мнозина определиха като безпрецедентен опит за делегитимация на изборите и опасна игра с огъня от страна на държавния глава, която може да застраши сигурността на цял един континент между изборния ден (3 ноември) и встъпването в длъжност на новия президент на 20 януари. Допълнително напрежение внася и сериозната разделителна линия между двамата кандидати и техните избиратели по почти всеки ключов въпрос, касаещ американската вътрешна и външна политика. Но колко далеч са Доналд Тръмп и Джо Байдън от политически консенсус всъщност?

Компромис е мръсна дума

Още от началото на президентската кампания основна тактика на президента бе да всее разкол между т.нар. умерени демократи, чийто представител несъмнено е Джо Байдън, и все по-набиращото инерция ляво крило на Демократическата партия, разпонаващо за свои водещи фигури политици като Бърни Сандърс, Камала Харис и Александрия Окасио-Кортес. Едно от големите изпитания, които кандидатът на демократите трябваше да преодолее по електоралния път, бе да убеди именно това все по-разрастващо се прогресивно крило в партията му, че той е готов да се бори и за техните политически желания, макар това да му носи негативи сред умерените избиратели и тези, нерешили за кого да гласуват все още. Тръмп го предизвика по множество въпроси, по които позициите на Байдън и тези на крайната левица съществено се разминават. Бившият вицепрезидент отхвърли отрано идеята за универсално здравеопазване (т.нар. Medicare for All- план, осигуряващ широкообхватно покритие на здравни услуги за всеки американец), наблягайки вместо това на умерено разширяване на здравния план Obamacare, дело на администрацията на неговия политически съмишленик Обама в продължение на два мандата.

Също така Байдън не се оказа привърженик на идеята на крайната левица за отхвърляне на ядрената енергия и ликвидиране на ядрения сектор, както и на редица предложения, свързани с енергетиката и т.нар. зелена политика на прогресивните демократи (стартирала още с ‘‘новата Зелена сделка‘‘ през 2018). Подобна подкрепа от страна на Байдън със сигурност би отблъснала не само избирателите в центъра на политическия спектър, които той би отмъкнал от Тръмп, но и собственото му електорално ядро от умерени демократи. Въпреки всичко политическата програма на бившия вицепрезидент прави ясни стъпки към грижа за екологичното бъдеще на Съединените щати и все по-категоричен тласък на американската индустрия към предложенията на ‘‘зелената идеология‘‘. В същото време Тръмп продължава да разчита на конвенционалните енергийни програми и отправя сериозни обещания към петролната и газовата индустрия, което не е шокиращо имайки предвид немалкия брой негови избирателите от работническата класа, които са представители именно на тези сектори. Разбира се, в полза на президента по тази линия е и становището на множество експерти, че потъпкването на настоящия енергиен курс би нанесло сериозни щети на американската конкурентоспособност и цели в глобален план, а вицепрезидентът Майк Пенс отиде още по-далеч, заявявайки, че това би означавало тотална икономическа капитулация пред Китай.

На втория дебат, състоял се в Нашвил, щата Тенеси, умереният диалог отново се оказа правилната формула на демократите, но нищо от компромисите на Джо Байдън сякаш няма да е достатъчно за републиканците, които не пропускат момент, в който да го нарочат за ‘‘марионетка на радикалната левица‘‘, обслужващ интересите на шепа леви утописти за сметка на икономическото бъдеще на Америка. От срещуположния лагер пък обвиняват президента, че е по-загрижен за фондовата борса, отколкото за здравето на собствения си народ, както и за безмилостното му отношение спрямо разделянето на мигрантски семейства и начертаване на разделителни линии с цел политически дивиденти. Двамата кандидати се сблъскаха и по въпроса за номинацията на Тръмп за Върховния съд в лицето на Ейми Коми Барет , която официално затвърди консервативното мнозинство на върха на съдебната власт и е напът да оказва своето влияние във висшия съдебен орган на Съединените щати за десетилетия напред.

Макар проучванията да бяха повече от категорични, че победител и от двата сблъсъка е излязъл представителят на Демократическата партия, то скоро ще си проличи дали наистина по-пасивният подход на Байдън ще се окаже печеливш, защото колкото повече последният се движи към умерените избиратели и играе картата на политическия компромис, толкова повече се увеличава шансът да бъде изоставен от крайните елементи в собствената му партия. А добре знаем кой е най-големият бенефициент на политически радикали отвъд океана.

Избор за поколенията

Нека припомним, че настроенията бяха идентични само допреди 4 години, когато Хилъри Клинтън вървеше уверено към президентския пост, а социологическите проучвания сочеха победа в тогавашния й дебат срещу Тръмп в далеч по-категорично изражение. В решаващия момент сред множеството причини, дълбоко залегнали в умовете на американските избиратели, бе не само реакцията на едно мълчаливо множество, чийто глас сякаш дълго време не бе чуван. Напротив, именно тягостното политическо минало и зависимости на Клинтън направиха възможна една от най-големите изборни изненади на XXI в., разтърсила Америка из основи.

Сега, 4 години по-късно, друг кандидат на т.нар. политически естаблишмънт- със своите собствени зависимости и своето противоречиво минало, ще се опита да укроти една нация, поляризирана до краен предел. Нация, в която политическият диалог е приемлив само в своите крайности. Нация, която отново залага политическото си бъдеще по безмилостен начин в търсене на съвременния си идеологическия портрет. Възможностите й обаче отново я изправят пред кръстопът и два коренно различни изхода, всеки от които би я повел към една коренно различна Америка, несъвместима с идеалите на загубилия вота в изборния ден. На който и от двата изхода да се спре американският народ в сряда обаче едно е сигурно- когато политиката произвежда крайности същите тези крайности предполагат безкомпромисно взаимоизключване. Взаимоизключване, в което пътят към бъдещето се оказва предначертан. А другият- излишен.