Ескиз за един свят на кръстопът

Ескиз за един свят на кръстопът

 

Кристиан Стефанов

(още от автора)

 

 

Преди няколко дни, на 3 август, млад мъж уби с пушка 22-ма души в американския град Ел Пасо. Неговите жертви са целенасочено избрани – те са мексиканци. Още повече, те са емигрирали мексиканци, които са напуснали родината си и са дошли в Америка, страната на неограничените възможности. Навярно за тях това е бил съдбовен избор, по същия начин, по който поколения мигранти от всички точки по света са се решавали да потеглят отвъд окена, към Америка. Но днес Америка не е същата – отворена и необятна, свободна и индивидуалистична. Сега Америка стреля по новодошлите, казвайки им, че не са добре дошли. Нещо повече – мигрантите са вече врагове, те са “онези, които идват, за да подменят бялата раса‘‘ .

Младият стрелец Патрик Крусиус е най-обикновен млад човек, който не се отличава с нищо особено... освен с това, че казва “Неудобната истина‘‘, както е решил да наименова и своя манифест, с който обяснява действията си. Манифестът има по-скоро характер на зловещо обобщение на цялата натрупана омраза на западните общества или по-точно на онези от тях, които усещат, че губят дома си. В него се обяснявa, че бялото население се подменя с мигранти, че има таен план за унижощението на бялата раса и на американците. Oбяснява се, че чужденците са дошли да завладеят “отвътре‘‘ родната му страна. Отвъд по прицип верните критики, че това е поредната налудничава конспиративна теория, в която няма нищо вярно и че всъщност става дума за един объркан младеж, прозира друг различен и по-дълбок смисъл на документа - именно поради ирационалността си, идеите в манифеста символизират тайните страхове на западните общества. Те са страхуват от идващата промяна, която най-лесно може да се олицетвори от цветнокожия мигрант в супермаркета, по когото Патрик Крусиус решава да стреля. Но това не е самоцелен акт. Патрик Крусиус е герой с кауза, която се споделя от мнозина, които също като него са готови да се жертват за нея. А това значи повече от всяка добре обоснована рационална теория, защото важното е за какво човек е готов да живее и загине, а не какво може да докаже. Историята рядко е движена от теории, много по-често от страхове и вярвания. Така Патрик Крусиус вижда своето дело като продължение на атентата в Крайстчърч, Нова Зеландия, от 15 март тази година, в който загиват 51 души. Там нападенето е срещу мюсюлмани, целта е същата – да се защити местното население от пришълците. Извършителят Брентън Тарант е привърженик на крайно дясна националистическа група, която се стреми да защити нацията от атакуващите я мигранти. Той също пишие манифест, в който пропагандира националистическите си възгледи. Въпреки критиките от медии, интелектулаци и политици, че неговите идеи са пагубни, погрешни и незаконни, те успяват да извършат най-важното - да вдъхновят и други. Общите страхове често пораждат и общи решения, а Патрик и Брентън са двама изплашени и загубили надеждата си млади хора. Това обаче не ги прави глупави, напротив. Двамата следват логиката на собствение си страхове и идеите, които те пораждат. Патрик и Брентън са радикали в истинския смисъл на думата - достигат до корена на нещата. За жалост коренът на техния страх е безпомощността и притаения гняв от загубата на света такъв, какъвто го познават - национален, етничен, монокултурен... свой собствен.

Светът обаче не е еднозначен. В Стокхолм петнадесетгодишната Грета Тунберг напуска училищните часове, за да протестира пред парламента. Нейната кауза са екологичните промени. Тя се бори за по-бързи и решителни мерки срещу глобалното затопляне. Грета не стреля с пушка, дори не крещи, а седи тихо на плочките пред голямата сграда. От нейно име говори единствено плаката, който си е изработила, гласящ ''Училищна стачка за климата''. Грета е също толкова безпомощна пред глобалните промени, които застрашават света, колкото Патрик и Брентън. Разликата е в това, че тя има надежда за по-добър свят. Но вместо да наказва ''виновните'', Грета опитва да мобилизира способните да извършат промяната. Така нейният апел привидно отнесен към шведския парламент, е всъщност зов към цялото човечество, защото въпреки различните ни роли в глобалния процес, ние сме взаимообвързани. Така единствено осъзнавайки обвързаността си, ставаме способни да решим и възникналата от нея кризисност. И ако Патрик и Брентън просто искат да разкъсат връзката, да изгонят чужденците, да спрат глобализацията, то Грета иска да ни прикани да действаме заедно не за да разрушим, но за да надградим. Поради това Грета не търси виновни, вината е споделена между всички, както е споделен и пътя към решаването й. Пътят е споделен между млади и стари, бедни и богати, бели и черни, между различните нации и континенти - единствено по пътя на обединеното човечество има бъдеще.

Става дума за различни мирогледи. А мирогледите се различават едва когато светът е на кръстопът. На кръстопътя обаче стоим всички. Грета, Патрик и Брентън не са само личности - посредством делата си, те се превръщат в проекти за бъдещ свят. Тази пролет, когато беше извършен атантатът в Нова Зеландия, същата страна стана част от глобалните протести на гимназиалните ученици против екологичните замърсявания. Грета и Брентън обитават един и същи свят в процес на промяна. Въпросът, който се задава е накъде искаме да вървим. Въпросът е съдбовен, защото единият свят е излишен. Аз решавам да застана на страната на Грета.