Идеологическо послание и политика в „Жокера“

Идеологическо послание и политика в „Жокера“

 

Кристиан Стефанов

(още от автора)

 

                                          

Основното послание на филма "Жокера" е важността от реформи на либералния демократичен капитализъм с цел неговото опазване пред заплахата от деструктивно  социално недоволство, което в хода на разгръщането си достига до създаване на основите за пълната ирационалност, присъща на феномени като Холокоста. Смисълът на това послание е мотивиран от политическите и културни борби в западния свят, продиктувани от кризисните процеси у западните общества, взели особен развой след 2008 г. По-конкретно - от възхода на популизма, авторитаризма и социалната репресия под формата на расизъм, секюритизация и остеритет. Идеята на филма е да ни накара да погледнем сериозно на развиващите се социални процеси и да ги разгледаме през създаваната от тях възможност за социален разпад и повтаряне на трагедиите от историята. Решението, което се предлага, е умерена социална реформа, която да овладее и прекрати тези процеси.

Главният герой Артър е психично болен мъж на средна възраст от беден краен квартал. Той живее със старата си майка, за която трябва да полага грижи сам, понеже баща му е изоставил семейството. Артър има проблеми с общуването- няма приятели, нито съпруга. Поради болестта му, която не му позволява да има адекватни социални реакции, му е трудно да си намери работа. Той самият мечтае да стане комедиант и докато годините минават, търпеливо чака своя звезден миг. Казано направо- Артър е „бял боклук‘‘ от бедните крайни квартали , който притежава всички белези на маргинализацията на своята класа- той е беден, болен, безработен, презрян от висшите класи, безперспективен и социално изоставен.

След поредната серия от неприятности в семейството и работата, Артър е изкушен да вземе назаем пистолет от свой колега. Причината е, че той би му дал безопасност, сигурност и сила- все неща, които липсват на хора като него. Не след дълго Артър попада в една от многото социални ситуации, в които хората от неговата класа биват онеправдавани. Група млади богати мъже тормозят бедно момиче в метрото. Артър става свидел, но не може да направи нищо друго, освен да бъде завладян от истеричен смях, който е част от неговото психическо заболяване. Това привлича вниманието на побойниците, които го нападат. В този момент се случва качествен прелом у Артър - той решава вместо да изтърпи унижението и болката, да се защити. И както често се случва – защитата прераства в отмъщение. Той застрелва насилниците си.

Преломът в главния герой се отразява в обществото. Започва социално движение в подкрепа на убийството. Бедните припознават в действията му акт на справедливост, която индикира една радикална възможност за разрешаване на назрелия класов проблем. От друга страна, богатите го заклеймяват по начин, издаващ собственото им неразбиране и презрение към бедните. Обществото се разделя на два лагера - богати срещу бедни, центъра на града срещу крайните квартали, изисканите срещу вулгарните, индивидуалистистите срещу потопените в масата хора. По този начин разкриването на скритото желание за отхвърляне на репресията от страна на главния герой намира своето проявление в спонтанно и ситуацинно прилагане на насилие срещу непосредствения насилник. Но понеже не става дума единствено за субективно-психологическа реакция, а за нейната обществено-политическата основа, този акт на насилие резонира в публичната сфера като символен акт на справедливост, който едновременно с това е и сигнал за политическа промяна, която съдържа в себе си възможността за политическо насилие.

Главният герой представлява персофоникация на стаените в обществото чувства, интереси и виждания, които очакват настъпването на криза, за да могат да се разгърнат. Поетапното навлизане в криза на личния свят на Артър, която в крайна сметка го отвежда до промяна на идентичността му и изгражда образа на Жокера, изисква и паралелно разгръщане на обществената криза, която кулминира в стихийно разрушаване на политическата структура. Това, което за Артър е Жокера, за обществото е Бунтът.

Кулминацията на това паралелно превъплъщение преминава през унищожаването на авторитетите, които символно са интегрирали разумността на реалния свят. За Артър това са фигурите на неговото непълнолетие - терапевтът, майка му и фантазираният му баща (водещия на комедийно шоу). Артър се превръща в Жокера, когато ги убива в знак на разочарование от лъжовността им, в отговор на вече отвращаващата го тяхна същност. Така привидността, че терапевтът е приятелски настроен и загрижен пада - остава единствено лицемерието; майката е разкрита като необичаща, а бащата като непризнаващ го за свое дете. По същия начин обществото премахва символната позитивност на полицията, медиите и политиците- разкрива ги като врагове. Кулминацията на този процес е когато Жокера застрелва публично своя фантазиран баща, а тълпата започва бунт.

Това, което следва не е обществено обновление - нов тип обществена система, която да коригира предходната. Напротив - новото представлява регрес на обществените отношения, тяхното деградиране до ирационално следване на притаените деструктивни импулси. Оттук и необходимостта символ на това движение да бъде не друг, а Жокера. Защото Жокера не е личност, а олицетворение на човешката деструктивност, агресия и страх. Всичко това се заключва в характеризиращата го усмивка – той е готов да се смее дори и когато света гори.

Така във филма става дума за разгръщането на обективни обществени процеси, които водят до създаване на обществено-психологическа патология, която отваря възможността за унищожаване на обществото като подреден свят, контролиран от справедливи и рационални правила. Жокера е художествено олицетворение на тези процеси, а нацизмът е техният исторически корелат.