Има място за старите кучета

Има място за старите кучета

Стойчо Велев

(още от автора)

 

Промяната е нещо хубаво. Ако тази максима е вярна, то кандидатите за президентската номинация в Съединените щати от десетилетия гледат на т.нар. Супер вторник като на момента, създаващ почва именно за такава промяна. За времето, в което ще дойде техният ред да се качат на политическата сцена и да заявят своето място сред достойните да се борят за най-високата длъжност в американската обществена йерархия. И макар тазгодишният Супер вторник да се оказа повече от достоен за името си, той далеч не предостави на повечето кандидати електорален стимул да продължат кампанията си. Напротив, критичният ден на вътрешнопартийните избори на демократите остави след себе си за пореден път само двама кандидати- бившия вицепрезидент на САЩ Джо Байдън и сенатора на щата Върмонт Бърни Сандърс- едни от най-опитните и влиятелни фигури в Демократическата партия. Или иначе казано- политическата картина в американското ляво чисто и просто се оказа непреходна.

Обрат за милиони

Само преди седмица политическите анализатори отвъд океана бяха готови да отпишат Джо Байдън от президентската надпревара. Посредствените му резултати в началото на кампанията – по-конкретно в Айова, Ню Хемпшир и Невада, поставиха много въпроси относно това дали същият не е бил определен за фаворит неоснователно. Притиснат до ъгъла, Байдън насочи цялата си енергия- политическа и финансова, към Южна Каролина- последният му шанс да се домогне до съществен брой делегати преди Супер вторник-а, на който гласуваха цели 14 щата, предоставяйки над 1/3 от общия брой делегати (3979) за демократическата номинация. И политическият му тайминг се оказа повече от успешен. Социолозите и политолозите определиха завръщането на Байдън в надпреварата като ‘‘най-големия обрат, който са виждали‘‘, носещ му цели 10 щата и над 600 делегати и по този начин изстрелвайки го на челна позиция в класирането. Това задоволително представяне нямаше да е възможно при отсъствието на няколко фактора:

  1. Високите резултати дойдоха преимуществено от южните щати и по-конкретно от места със съществен брой афроамериканско население, припознаващо бившия вицепрезидент на Барак Обама като логическия продължител на политиките на същия. Чисто статистически електоралната маса зад Байдън подозрително съвпада с тази на втория мандат на Обама, както и на Хилъри Клинтън на предходните президентски избори.
  2. Социологическите проучвания показаха, че Байдън си осигурява висок процент гласоподаватели, които са били несигурни в своя вот до последния момент. Именно победата му в Южна Каролина наклони везните към бившия вицепрезидент поне що се касае до умерените демократи.
  3. Без притеснение може да се отбележи, че добрите резулати на Байдън не биха били възможни без сериозна финансова подкрепа – към днешна дата такава са заявили над 60 милиардери, водещи фармацевтични компании и голяма част от корпоративния свят на Америка, което без съмнение поставя етикет на Джо Байдън като кандидатът на т.нар. ‘‘политически естаблишмънт‘‘ в Съединените щати.
  4. А ако това в крайна сметка е недостатъчно, то със сигурност неговите конкуренти ''помогнаха‘‘ с каквото могат- Том Стайър, Пийт Бутиджедж и Ейми Клобушар сложиха край на кампаниите си още преди Супер вторника, като публично обявиха, че подкрепят Джо Байдън за демократическата номинация, призовавайки техните избиратели да насочат гласовете си именно за него. В последствие това стори и милиардерът Майк Блуумбърг след крайно посредственото си представяне на Вторника. 

Но едва ли точно в този момент нещо би помрачило настроението в лагера на Байдън, който капитализира много по-сериозна печалба от очакваното- той взе първото място не само в горепосочените южни щати, но и в такива, в които изобщо не бе водил кампания. А голямата награда за него със сигурност се оказа победата му в Тексас- втория щат по брой делегати за вечерта. Там най-сериозно се откроиха и демографските различия в електоралните нагласи на избирателите. Като пример бихме взели град Хюстън, където сериозна роля изигра афроамериканският вот за Джо Байдън, който контрастираше сериозно на латиноамериканския в полза на Бърни Сандърс в Остин- столицата на щата Тексас, както и в други градове като Сан Антонио.

Бившият вицепрезидент взе още един скалп същата вечер- този на мултимилиардера Майкъл Блуумбърг, който бе един от кандидатите със сериозна финансова заявка в хода на кампанията. Ефектът от нея се очакваше именно на Супер вторника, но той така и не се материализира в избиратели и брой делегати, които да съответстват на крещящата сума от над 500 млн. щатски долара, изразходени за реклама само за 3 месеца в надпреварата. Всъщност основната цел на Блуумбърг се състоеше именно в това да измести Байдън като алтернатива за гласовете в полза на политическия естаблишмънт, както и да предложи на американските избиратели политическа фигура сравнително сходна на тази на Тръмп. Катастрофалният му резултат в решаващия ден обаче доведе до тоталното му обезличаване от Байдън и голямата изненада така и не се състоя. Изглежда дори в Съединените щати (все още) не всичко може да се купи с пари.

В така създалата се ситуация Америка осъмна с новия стар фаворит за номинацията на Демократическата партия, чийто резултат понастоящем наброява около 665 делегати. Плътно зад него се оказа досегашният водач в надпреварата- Бърни Сандърс – с малко над 570. Но дали не е твърде рано да отписваме сенатор Сандърс, който изглежда има политическата енергия да доведе докрай битката в своя втори опит за спечелването на президентската номинация?

Дежавю

Решаващият ден се оказа благодатен и за сенатора на Върмонт, но в неговия случай Супер вторникът донесе още нещо със себе си. Донесе горчивия привкус на познатото- на път, по който вече е вървял. Точно в тази фаза на кампанията преди 4 години демократическата номинация започна да се изплъзва от ръцете на Сандърс в полза на тогавашния фаворит на демократите- Хилтъри Клинтън. Разпределението на спечелените щати между двамата не се различаваше в голяма степен от настоящото положение, а по всичко изглежда, че Сандърс достига успешно до същите категории избиратели. Което само по себе си води до друго притеснително заключение- той затвърждава електоралната си маса, но изпитва затруднение с разширяването й към по-умерените по политически възгледи избиратели.

Тук обаче се намесва фактор, който отсъстваше преди 4 години- щата Калифорния. Това несъмнено бе голямата награда на вечерта за Сандърс, защото носи най-голям брой делегати от всеки друг щат на Супер вторника, а тъкмо това бе необходимо на сенатора, за да не се окаже изоставането му от Байдън изведнъж твърде сериозно. Гласуването в Калифорния нямаше как да дойде в по-добър момент за Бърни, защото за разлика от предходните избори, в които избирателите от западното крайбрежие на САЩ гласуваха през юни месец (когато Хилъри вече водеше сериозно в надпреварата), то в настоящия случай ранният вот в своеобразния бастион на Сандърс демонстрира, че битката е далеч от своя край.  

 

Освен в Калифорния, Бърни постигна успех и в Колорадо, Юта и Върмонт, а за победа в Минесота му попречи отказването на местния сенатор Ейми Клобушар, която призова ден преди Вторника гласоподавателите в щата да подкрепят Джо Байдън. Същото може да се отбележи и за последния отказал се кандидат- Елизабет Уорън, която представляваше поредният опит на демократическото крило в Америка да излъчи първата жена президент в историята на Съединените щати. Мнозина, включително и президентът Тръмп, до последно упрекваха Уорън, че участието й в Супер вторника има за цел да фрагментира излишно вота, което би било в ущърб най-вече на Бърни Сандърс поради сходството в политическите им възгледи. Самата Уорън обяви оттеглянето си от надпреварата два дни по-късно, но към момента остава един от малцината все още нязаявили публично подкрепата си за когото и да е от двамата претенденти.

Не друго, а политически маратон

Сега, когато всички неизвестни в личностен план са елиминирани от сложното уравнение, от чието решаване ще зависи кой ще е противник на Доналд Тръмп през ноември, то следва да насочим вниманието си към следващата арена на политическия сблъсък по пътя към Белия дом. Както на всекиму е известно, малко комерсиализация никога не е излишна в Съединените щати, където 10 март в демократическата надпревара носи семплото прозвище ‘‘малкият Супер вторник‘‘- ден, в който още 6 щата- Вашингтон, Айдахо, Мичиган, Мисури, Мисисипи и Северна Дакота, разпределят своите делегати за номинацията на демократите. Лъвският пай на вечерта несъмнено ще бъде щата Мичиган, излъчващ над 1/3 от предстоящите 352 делегати, където победата за Сандърс само допреди 2 седмици беше сигурна. Според последните социологически проучвания нещата не стоят точно така- обратът на Байдън на Супер вторника започва да оказва своето влияние върху демократите по целия континент и единствено от Сандърс ще зависи дали създалата се верижна реакция може да бъде прекъсната. Златен шанс за това би се оказал Вашингтон- най-непредсказуемият щат, където се очаква разликата в резултатите на кандидатите да е в рамките на 1%. Но дори и Бърни Сандърс да успее да измъкне победа в него, то политическият облак несъмнено е надвиснал над кампанията му, защото водачът в надпреварата ще има възможността да се сдобие със сериозна преднина в кулминационната фаза на състезанието, когато битката ще се пренесе във втората половина на Съединените щати, все още неупражнила своето право на глас (след Вашингтон окончателни резултати ще има в общо 25/50 щати).

Супер вторникът, освен за двамата кандидати, предостави и една генерална тема за размисъл на всички американски избиратели, гласуващи за Демократическата партия- дали формулата, която са избрали в хода на кампанията, наистина ще се окаже правилната през месец ноември? Притесненията на демократите са повече от основателни поради една основна причина- повечето места, където бившият вицепрезидент Джо Байдън печели с лекота, са всъщност републикански от десетилетия. Макар и той да се представя на едно сносно ниво в щати като Тексас, Оклахома, Алабама или Тенеси, те несъмнено ще бъдат боядисани в червено от Тръмп през есента. Обратно, в изконно сините демократически щати, както и в така наречените swing states (щати на кантар; колебаещи се щати), където няма дълбоко установени традиции да бъдат печелени само от една партия през годините, резултатите на Байдън са далеч от блестящи, което създава благоприятна почва за президент Тръмп в една целеустремена кампания да съумее да му ги отмъкне. В тази връзка Бърни Сандърс например може да се похвали с далеч по-добро представяне в гласуващите в ляво щати, макар и резултатите му в републиканските да са очаквано посредствени. В крайна сметка политическата математика и прогнози не са същото нещо като реалните политики и предпочитания на избирателите, но съвсем скоро демократическите гласоподаватели ще бъдат поставени пред много труден избор. Избор, който може да им коства следващите 4 години. А защо не й политическото им бъдеще...