Индия и Пакистан - димът от тлеещия огън

Индия и Пакистан - димът от тлеещия огън

Марио Русинов

(още от автора)

 

 

 

На 14 февруари започна двумесечна сага на разменяне на дипломатически и куршумен огън между Пакистан и Индия. Тя бе причинена от терористичната атака в град Пулвама. Той се намира в дългогодишно териториално оспорвания щат Джаму и Кашмир. В ранния следобед кола с експлозив атакува конвой от 78 автомобила транспортиращ 2500 представители на системата на индийската полиция. Резултатът бе отнемането на  живота на 40 полицаи. Това е най-кървавият акт на територията на Кашмир от три десетилетия насам. Организацията Джаиш-е-Мухаммад пое отговорност за нападението. Почти 2 седмици по -късно, на 26 февруари, индийското правителство прати самолети на пакистанска територия с декларираната цел да събори всички лагери на милиции помещаващи се там. Пакистан не закъсня и в мига на прихващане на чуждите самолети, прати свои. Резултатът беше два свалени индийски самолета и един хеликоптер (свален от приятелски огън), един пакистански F16, за което, както се оказа от сателитни снимки по- късно, не е много ясно какъв му е случаят, един заловен и по-късно пуснат пилот, тарифи, официални заплахи - изобщо, сериозна работа. Но защо държавните актьори се “захапаха взаимно” за деяние на недържавен актьор, какви са дипломатическите последици и последиците за регионалната сигурност и какво следва оттук нататък?

Първо, за Джаиш-е-Мухаммад трябва да се отбележи, че е свързвана с пакистанските секретни служби. По- смелите предположения са, че те са техен проект, който изпълнява подривни функции. Нещо повече - Индия от край време обвинява Пакистан, че финансира и предоставя убежище (или т.нар. safehaven) на групировката. Точно под този предлог индийското правителство ангажира своите военни сили. Разбира се, Пакистан страстно отрича нездравата връзка между терористи и правителството. Трябва да се признае в тяхна защита, че наистина връзката им е дискусионна. През 2003г. е нападала и един от големите генерали - легенди на пакистанската история - Первез Муршав.

Все пак е също толкова редно да се отбележи, че за пакистанския маниер на политика не е нещо ново да си сътрудничат с такъв тип организации. Например има дори по -солидни доказателства за отношението им с други представители на терористичния свят-Лашкар-е-Талиба.

Има няколко посоки, в които може да тръгне анализът и амбицията на автора е да мине през всички. Например - какви са непосредствените дипломатически и икономически последствия за двете държави. Мюсюлманският наследник на разцепилата и извоювала своята независимост колония на Великобритания, Пакистан, се намира в ужасна икономическа криза. Това се дължи на множество фактори - най-вече на нестабилното й държавно управление. От години държавата гледа отблизо възможността да стане провалена държава. Не само това, но и компрометирането на връзката им с един от партньорите, с които имат най-голям стоков обмен- Индия, се смята за червен флаг от много от техните инвеститори. Реалните измерения на загубата от това рандеву между индийски и пакистански военни сили доведе до заявления за пълна дипломатически изолация на Пакистан от страна на Индия, но и нещо повече - отнемане на пакистанския статус на “най-желан” търговски партньор за Индия и 200% мита за пакистански стоки на индийските пазари. Интересен факт е, че Саудитска арабия предложи финансова инжекция на Пакистан на стойност 20 млрд. долара, което може да бъде ефективна алтернатива на помощ от МПФ (а последната върви с много тежки условия и промяна на сегашната държавна линия). Пакистанците не изпуснаха да вземат поне малък позитив от ситуацията. Във вътрешен план не само показаха съобщение на “своите”, че тяхната военна техника е съпоставима с тази на индийците. Но и засрамиха политиците седящи отвъд границата, че са едни циници, които се възползват от ситуацията, за да мобилизират вътрешния си електорат.

Което води и до последствията за Индия. Дипломатическото надмощие със сигурност е у тях или поне дотолкова, доколкото американският съветник по национална сигурност Джон Болтън даде зелена светлина за индийската атака. Икономическата загуба също няма да е твърде сериозна, с оглед на огромния пазар, който Индия представлява. Картинката във вътрешен план е тази, която дава повод за по -сериозен размисъл. Министър -председателят Неренда Моди и управляващата партия "Бхаратия джаната" използват наратива за сваления пакистански самолет и цялостната антипакистанска вълна за мобилизиране на вот на изборите, които се провеждат в момента (изборите се провеждат на 7 фази и започнаха на 11 април, ще завършат на 19 май). До голяма степен успеха от  усилията на Моди да капитализира кризата в Кашмир, зависи от това дали наистина са свалили самолет. Както споменах в увода, пакистанското правителство приложи сателитни снимки, за да докаже, че целият им ескадрил е непокътнат. Все пак част от анализаторите твърдят, че за индийският гласоподавател никога външната политика не е бил мотивът зад гласа на средностатическия индиец, но доколкото е една такава възможна лъжа за свален самолет може да изиграе и точно обратната на желаната роля. Ако е така, митът за Моди като големия и здрав закрилник, ще бъде десакрализиран. Бъдещото държание на Пакистан във външнополитически план също зависи от това. Междувременно, последните излязоха с изявление, че Индия подготвя широкомащабна военна атака срещу Пакистан. Индия, от своя страна, веднага отрече.

Как да тълкуваме кризата?

От една страна, не бива да забравяме, че това са две ядрени държави. Държави, които са имали своята трънлива и несигурна история и са били на ръба на използване на своите ядрени глави поне няколко пъти. Достатъчно притеснителен факт сам по себе си! От друга страна, този конфликт не е нов, а е част от дълга хронология от събития. Именно заради това не трябва да се анализира извън тях. С други думи, тълкуването му трябва да е в руслото на вече седемдесетгодишната борба за притежанието на областта Кашмир и другите тежки последици, произлизащи от разцепването на Индия след извоюваната независимост.

Конфликт, който има своите юридически, исторически, иредентистки и ресурсни основния. Конфликт, който не е разрешен с дългогодишните усилия на държави и организации. Конфликт, в който и големите сили Китай (заради своите лични претенции в региони) и Щатите (изживявайки се като глобален полицай) имат пръст. Той къкри ли, тлее. Сега е в гореща фаза, но далеч не е във върховата си точка. Не бива да забравяме войната за Бангладеш, трите войни за Кашмир, ядрената надпреварата на двете държави през 80-те, атаката над индийския парламент и редица други сблъсъци, които имаха далеч по -сериозни последици. С други думи, регионалният мир изглежда стабилен.

За жалост, обаче, заявките и на Моди, и на Имран Кхан (министър-председателят на Пакистан) за помиряване, които съпътстваха кампанията и на двамата, не се осъществиха. Или поне усилията им от последните няколко години. През 2014г. Неренда Моди посети Пакистан, превръщайки се в първия министър-председател на Индия стъпил там през изминалото десетилетие. Това се  считаше за голяма стъпка напред. Но поне за момента ще остане на заден план, в полза на данните, които социологическите проучвания показват.  82 % от индийците не одобряват влиянието на Пакистан, 62 % от пакистанците -- това на Индия. Каква обнадеждаваща статистика, или с други думи - дим има, пожар -не.