Избори на новото време

Избори на новото време

 

   Стойчо Велев

  (още от автора)

 

 

 

Дългото чакане приключи. 3 дни и 3 нощи след обявяването резултатите в първите щати от надпреварата за най-влиятелния пост в световен мащаб, по всяка вероятност Белият дом ще има своя нов стопанин. Само след 2 месеца, по силата на XX-тата поправка на Конституцията, бившият вицепрезидент Джоузеф Байдън ще се превърне в 46-тия президент на Съединените щати. От един от най-младите сенатори в американската история до най-възрастния държавен глава избиран някога, кандидатът на Демократическата партия достигна до заветните 270 електорални гласа в година с рекордна за Америка избирателна активност. И докато обстановката отвъд океана назряваше с всеки месец, политическата драма отново не разочарова. Победата на Байдън е съпътствана не само от значителни обрати в политическата карта на Съединените щати, особено на места, крайно неочаквани за републиканския му съперник, но и от сериозни съмнения (макар и за момента неоснователни) в прозрачността на избирателния процес.

Но кой ход за бившия вицепрезидент се оказа наистина печеливш на тази свoeбразна шахматна дъска, в която някои фигури просто са по-важни от други, и доколко може наистина да се съмняваме в истинността на резултатите в държава, претендираща да посочва демократичния път на целия свят от десетилетия?

Синьо и червено

В последните 4 години Доналд Тръмп привлече вниманието на обществеността с много свои обещания. Макар така известното му намерение за строеж на стена по границата с Мексико да не се материализира в някакъв съществен продукт, то президентът бе постоянно обвиняван от противниците си, че е по-скоро решен да строи стени, отколкото мостове в контекста на американското бъдеще. Е, в изборната нощ една стена бе построена отново. За съжаление на републиканците, главен инициатор се оказа именно неговият противник Джо Байдън. Т.нар. ‘‘Синя стена‘‘ на демократите, представляваща дъга от ключови щати в американския Североизток, които костваха победата на Хилъри Клинтън през 2016 г.,  се завърнаха в обятията на Демократическата партия. Една от причините същата да избере за свой представител именно Байдън бе широката му популярност в тази част на Америка, което даваше ясни обещания, че десетките загубени електорални гласове преди 4 години този път ще са на сметката на демократите.

Въпросът, витаещ около трите щата, които Байдън успя да боядиса отново в синьо – Уисконсин, Мичигън и Пенсилвания, бе дали ще се прояви решаващата роля на големите градове, гласуващи преимуществено за демократите, за сметка на провинцията, оцветена традиционно в електорално червено. А те не разочароваха. Макар Тръмп да водеше в Уисконсин отрано, именно резултатите от окръг Милуоки с най-големия град в щата бяха достатъчни, за да може президентът да загуби първия си коз към повтаряне на онази нощ от 2016 г. Това даде ход и на електоралното домино, продължило в Мичигън и по-конкретно в района на Детройт, с който преднината на Тръмп намаля с още 16 гласа, за да се стигне до смъртноносния удар в Пенсилвания няколко дни по-късно, с който Байдън бе обявен за победител в надпреварата. Този щат бе задължителен за Тръмп в почти всеки възможен сценарий, в който той запазва президентския си пост, поради което и напрежението относно потенциални електорални нередности все още не го е напуснало. Тази политическа арена е и своеобразна миниатюра на Америка, съдържаща в себе си демографското и класово разнообразие, характерно за целия континент. Неслучайно политическият анализатор Джеймс Кавил бе описал Пенсилвания като ‘‘ Филаделфия на изток, Питсбърг на запад и ... Алабама по средата‘‘. В конкретния случай именно двата основни града на щата наклониха толкова сериозно везните в полза на демократите, а Филаделфия бе обект на множество атаки от лагера на Тръмп и по всяка вероятност ще е първото място, на което ще поникнат множество дела във връзка с изборния процес.

Ако все пак Пенсилвания се окаже проблем за бъдещия президент, той изглежда има на какво да разчита, защото освен привличането на северните щати кампанията на Байдън пожъна успех и в няколко републикански крепости, които допълнително утежниха ситуацията на Тръмп и компания. Добър пример бе Аризона, където демократически кандидат не е печелил от Бил Клинтън насам, но впечатляващите резултати от област Финикс, където са регистрирани над 60% от населението на щата, по всяка вероятност ще се окажат достатъчни за демократите. Друга изненада на вечерта се очертава да бъде щата Джорджия, настанен в сърцето на американския Юг, едва ли не рожденно право на републиканците. Там резултатите за момента са твърде близки и вече има насрочено повторно преброяване, което обаче не отнема по никакъв начин овациите за лагера на Байдън. За разлика от Тръмп, който не бе посещавал Джорджия от месец юли, именно в столицата на щата- Атланта, Джо Байдън изпрати не кого да е, а бившия президент Барак Обама в последния възможен ден на кампанията в опит да боядиса щата в синьо, което самият той не съумя да стори и при двата си опита като кандидат-президент. 

Макар показателите на Тръмп на някои места да бяха повече от положителни (той завоюва Флорида сравнително рано и то спечелвайки вота на латиносите и кубино-американците в щата), още в изборната нощ новините едва ли са били добри в лагера на президента. Лесно забележим срив в сравнение със ситуацията отпреди 4 години бяха гласовете от предградията, които тогава наклониха сериозно везните в полза на републиканеца. Те определено се оказаха още една значка за победата на Байдън, защото затвърдиха силното му представяне в големите градове и така безпроблемно компенсираха за червената доминация в провинцията.

Но късно през нощта на 3-ти ноември, малко преди тази мрачна статистика да излезе наяве, президентът Доналд Тръмп изпълни заканата си, от която се опасяваха милиони американски граждани в продължение на седмици. Той постави опасен прецедент, обявявайки победата си много преди някои щати да са преполовили броенето на бюлетини, заявявайки, че всичко оттук насетне ще бъде опит на демократите да ‘‘откраднат изборите‘‘. Настроението на него, както и на обкръжението му в онази нощ, ясно контрастираше на тогавашния резултат в надпреварата, което означаваше само едно- щабът на президента е знаел нещо, което всички ние не.  А той се опита да направи всичко възможно преди то да го застигне необратимо.

Победа по пощата

Същинското доказателство, че сме свидетели на избори от ново поколение, 70 млн. пощенски бюлетини, чрез които американските избиратели решиха да упражнят правото си на глас. Естествено, единствено числото в случая е впечатляващо. Всъщност гласуването по пощата е практика в много щати от повече от век насам, но въвеждането на различен режим за броене на гласовете по места пося семената на съмнението в много републикански избиратели. В някои от колебаещите се щати, като Флорида например, щатското законодателство позволява изпратените бюлетини да бъдат броени дори преди изборния ден, което значително забързва процеса на обявяване на резултатите, и обратно- системата в Пенсилвания позволява вотът по пощата да бъде разглеждан едва след края на изборния ден. Тези вариращи граници бяха ключови именно за колебаещите щати, защото там разликата се очакваше да е в хилядите, което обяснимо попречи на новинарските агенции да обявят победител докато съответният щат не е сертифицирал избора си.

В очите на привържениците на Тръмп обаче тази синя вълна от гласове по пощата (между 76%-85% в полза Байдън) се стори крайно съмнителна, а и техният избраник сякаш направи всичко възможно, за да налее масло в огъня, обявявайки, че ще търси правата си във Върховния съд. Самият Тръмп обаче седмици наред подканяше своите избиратели да упражнят правото си на глас именно в изборния ден и то присъствено, както и да избягват електронното или пощенското гласуване. Джо Байдън пък поде обратната реторика в отговор на разразилата се пандемия и имайки предвид сериозната засегнатост на Щатите от нея. Безспорно най-опасното изказване на президента обаче беше това за прекратяване на преброяването часове, а в последствие (както се оказа) и дни преди да е приключило- нещо нечувано в демократична държава с ясно установени правила на водене на избори и доверие в своите институции. Защото ако Тръмп и компания имат съмнения относно прозрачността на вота и са готови да сринат устоите на демокрацията в собствената си държава, то на това със сигурност са способни милионите техни избиратели, някои от които ръководещи своите действия именно според реториката на президента. Така се стигна до протести в няколко основни града, в които привърженици на Тръмп цитираха неговия туйит ‘‘Спрете броенето‘‘, а в други- където Тръмп изоставаше- ‘‘Пребройте всеки глас‘‘.

Повторни преброявания по места вече са насрочени, но в миналото такива са променяли резултатите в рамките на стотиците, което не е нещо необичайно за изборния процес, но в конкретния случай ще трябва да става дума за десетки хиляди фалшиви, грешно отчетени или пристигнали след крайния срок бюлетини, и то в няколко щата, за да може развръзката да поеме рязък завой в полза на Тръмп. Тепърва адвокатският му екип начело с бившия кмет на Ню Йорк- Руди Джулияни, ще трябва да се справи в диалог с всеки един щат, в който има съмнения за изборни манипулации, за да може в последствие да бъдат образувани дела, от които президентът да се облагодетелства.

Успех под условие

Дори Америка да се събуди след някоя друга седмица в реалност, в която Байдън печели убедително президентския пост (да речем надхвърляйки 300 електорални гласа), това може да представлява дългоочакваната политическа, но не и морална победа за демократите. Звучният шамар, който се очакваше от месеци, бе отчасти предотвратен от доброто представяне на републиканците, които затвърдиха мнозинството си в Сената на Съединените щати, а в Долната камара скъсиха предимството на противниците си само до няколко места. Със сигурност не бе посрещната добре и новината, че Тръмп всъщност получи с няколко милиона гласа повече от резултата си преди 4 години, което само идва да покаже, че той трайно преобрази Републиканската партия и далеч не сме чули последната дума него. Джо Байдън вече започна дългия процес на ‘‘излекуване на нацията‘‘, но това може да се окаже и най-тежката му задача като президент, особено на фона на предстоящите съдебни дела и отказ от приемане резултатите от изборите. Както вече споменахме, подклаждането на съмнения и всяването на раздор след тези наистина уникални за Америка избори е опасна игра, която може да бъде легитимно подплътена единствено с доказателствата, които лагера на Тръмп уверява, че притежава. Защото в противен случай инициаторите следва сериозно да се замислят за това каква цена поставят на своите политически амбиции. А както се изрази самият Джо Байдън, поне за момента следващия президент на Съединените щати- ‘‘Никой няма да ни отнеме демокрацията. Нито сега, нито никога.‘‘