Кафка и националсоциализмът

Кафка и националсоциализмът

 

Кристиан Стефанов

(още от автора)

 

 

Ролята на изкуството винаги е била да казва истината. Какво е моралното и духовно състояние на едно общество най-ясно си личи в произведенията на неговите най-велики творци. Тяхното творчество изказва истината на епохата, техните произведения правят публични мечтите, страховете и копнежите, притаени в дъното на човешкото сърце. Така творецът е сърцевед, познаващ онези черти на човешката духовност, които, въпреки че забързани в ежедневието си рядко забелязваме, се оказват определящи за хода на историята. През художествената форма на изкуството прозира определение на настоящето и визия за бъдещето.

Романите на Кафка са едновременно правдиво описание на буржоазното общество, но и изказан страх от кошмарa на наближаващия мрак на националсоциалистическия режим. В неговите романи обаче реалността и кошмарът не са отделени. Светът на Кафка е една страшна присъница обитавана от чудовищни страхове, в която събуждането е невъзможно, а будуването нетърпимо. В този свят самотата, отчуждението, моралната безпътица и страхът са господарите на човешката съдба.

Образите на Кафка са захвърлени в един свят, в който не могат да открият по-дълбок смисъл оттатък очевидността на ежедневието. Персонажите живеят живот пропит от скука и навик. Но това е и живот в самота, понеже истинската и искрена връзка се оказва невъзможна. В крайна сметка всеки се оказва враг, предател и хищник, който е готов да разкъса и предаде. Зад очите на дори най-близките прозира скрито намерение, заплаха и желание за власт. Но дори освобдил се от другите и оставен сам на себе си, героят на Кафка чувства безпокойство и натиск. Така е обречен да е винаги самотен, но никога усамотен, интимен. Още повече - всяко негово действие се премерва с точността на добре смазаната административна машина, която нивелира индивидуалните различия и уеднаквява до точката, в която персонажите си задават въпроса дали все още има нещо специално и тяхно собствено в личносттите им. В този свят, когато човек успее дори за минута или час да избяга от наблюдаващия го административен контрол, тогава още по-силно съзнава трагичността си, защото се чувства непродуктивен, безполезен и изоставил мисията си човек. Така той вече нито за миг не иска да се бунтува против властта. Бунтът против авторитета не носи свобода, а единствено осъзнаване на собствената малоценност и несамостойност. Самотен и обезверен, наблюдаван и уплашен, смалил се до собствената си сянка, човек разбира най-важното - единственият начин да се живее е в подчинението на авторитета, само под опеката на Големия брат животът може да се понесе.

А Големият брат е навсякъде. Той най-добре е олицетворен от функционирането на бюрокрацията. В бюрократичното учреждение няма ясно изразена власт. Нещата сякаш се движат от само себе си, всеки чиновник знае перфектно своята задача и я изпълнява безупречно без дори да знае каква е крайната цел. Нещо повече, именно защото не е нужно и дори е забранено да се търси обяснение за целостта на процеса, подобна бюрократична организация е възможна. В нея всеки участник трябва да е в отношения единствено с бюрократичния апарат – контактите извън задълженията са забранени. Всеки трябва да усеща, че е наблюдаван постоянно. Не трябва да има пространства на автономия и размисъл.. А големият шеф, този който знае смисъла и целта на работата, който обмисля целия процес, стои някъде по горните етажи или в “Замъкът“, каквото е и името на един от романите на Кафка. Никой не го е виждал, но няма някой, който да се съмнява в неговото съществуване и авторитет. Да се съмняваш означава да загубиш единствената си опора в света.

Романите на Кафка са истинни, защото разкриват мрачния характер на обществото и състоянието на модерния човек в него десетилетия преди 1933. Хитлер и националсоциализмът не поставят началото на трагедията, а са просто нейна завършена форма. Кошмарът е започнал дълго преди да се появят на сцената. Самотата, страхът, отчуждението, бюрократизацита на живота, бягството от свободата, отказът от самостоятелно мислене - това е състоянието на героите у Кафка. Това обаче е и състоянието на германското общество в началото на XX век, което очаква своя Голям брат.