Какво следва след Борисов-3?

Какво следва след Борисов-3?

Християн Тончев

(още от автора)

 

 

 

Какво следва след Борисов-3 – това е въпрос, който всеки един от протестиращите, излизайки на улицата, трябва да си зададе. Защото ако нищо не се промени и този протест срещу управляващите не намери своето изражение в избирателните урни – висока избирателна активност и гласуване срещу ГЕРБ, има голяма вероятност да последва Борисов-4.

Безобразията на правителствата на Борисов не са от вчера, нито протестите срещу тях. Но от повече от 10 години, с малки прекъсвания, Бойко Борисов продължава да управлява. Досега Борисов не е изкарвал пълен мандат - хората винаги са го сваляли от власт. Но след това го преизбират. Въпреки разминаванията в процентите, всички социологически агенции казват - ГЕРБ отново ще бъдат първа политическа сила, ако изборите бяха днес. Така че ако протестите бъдат успешни в искането си за оставка, можем просто да станем свидетели на нов формат на управление на Борисов.

Какво следва след Борисов-3 – изглежда не много хора си задават този въпрос. Или хора, активни в социалните мрежи и на протестите, симпатизиращи на градската десница, си мислят, че звездата на Христо Иванов е изгряла за управление? Въпреки че наистина акцията на Демократична България в Росенец успя да нажежи още повече общественото недоволство и, в тандем с акцията на прокуратурата в президентството, успя да изкара хората на улицата, това просто беше последната капка. Преди зрелищното дебаркиране на държавно-публичния бряг и юначното забиване на българския флаг преди той да бъде пленен, ДБ едва влизаше в следващия парламент. Най-вероятно след всички тези събития подкрепата им ще се увеличи, но ще са далеч от процентите, нужни за управление.

Моментът за окончателното сваляне на Борисов от власт е подходящ. Ако общественото недоволство успее да ерозира подкрепата за ГЕРБ и на следващите избори, когато и да са те, изибрателната активност е висока. А и Цветан Цветанов със сигурност ще успее да „открадне” няколко процента от бившата си партия. Но какво следва след това? В момента според всички социологически проучвания, а и не само, БСП е втора политическа сила и с най-голям шанс да задмине ГЕРБ на следващите избори, а освен това понастоящем е първа и основна опозиция на сегашното управление. Реалността е, че БСП е най-подготвена и с най-голяма възможност да управлява след ерата „Борисов“. Но по всяка вероятност няма да може да управлява сама.

Как ще изглежда един бъдещ състав на Народното събрание? Всички скорошни социологически проучвания казват – в парламента влизат ГЕРБ, БСП, ДПС, ДБ, партията на Слави, а ВМРО е на кантар. Все още не е ясно как ще се позиционират политическите проекти на Мая Манолова и Цветан Цветанов. Съвсем нормално би било след последните събития, както и от другите многобройни скандали и управленски безобразия, подкрепата за ГЕРБ, ВМРО и ДПС да намалее, а от друга страна – за ДБ и БСП да се покачи. Слави Трифонов, който ще успее да изяде електората на „Воля“ и част от електората на Обединените патриоти, все още не може да се позиционира добре на протестната сцена, а и на политическата сцена като цяло, от което несъмнено губи. В този състав никой, освен ГЕРБ, не би искал да играе с ДПС. Ако ГЕРБ вече не е първа политическа сила, най-вероятно БСП ще е. И в този състав някой ще трябва да играе с БСП, освен ако не иска България да влезе в политическа криза, при която никой освен ГЕРБ да не може да сформира правителство. На ход са тези, които твърдят, че искат да сменят модела „Борисов“.

Корнелия Нинова вече подаде ръка. По нейните думи в едно скорошно интервю трябват общи усилия за смяна на модела на управление, защото „той се е окопал твърде дълбоко в системите и институциите на държавата. И е права. Абсурдно е да се мисли, че една политическа сила може с магическа пръчка да заличи ГЕРБ и всичките поразии, които са направили през последните години. Затова, когато заявяваш, че имаш готовност да управляваш, трябва много ясно да си дадеш сметка с кого избираш да управляваш. Защото, ако искаш промяна, нямаш много опции. И вместо да разделяш протестите и да се разграничаваш от една или друга политическа сила, с която имате обща цел, е нужно да начертаеш план и дори разделителни линии, но да мислиш какво следва след Борисов-3.

Протестите трябва да продължат. И кабинетът на Борисов трябва да падне. Но протестиращите трябва да изискват конкретни неща от бъдещите управляващи – и да ги държат отговорни за тяхното изпълнение. Свикване на Велико Народно събрание с неясни цели няма да реши проблема, но може да го задълбочи. За начало би трябва да се иска – смяна на моделите „Борисов“, „Гешев“ и „Пеевски“, съдебна реформа и край на корупционните схеми. Протестиращите трябва да знаят – управлението след Борисов може да не е точно това, за което си мечтаят, но ще е началото на промяната и стъпка към възвръщането на нормалността. Преди да се говори за истински леви и десни решения на проблемите и да настъпи това автентично разделение, трябва да се откъсне мафията от системите и институциите на държавата. Трябва да се откъснат ГЕРБ и ДПС от системите и институциите на държавата.