Краят на българското председателство на Съвета на ЕС. А сега накъде?

Краят на българското председателство на Съвета на ЕС. А сега накъде?

Калоян Велчев

(още от автора)

 

 

 

България пое и проведе председателството на Съвета на ЕС в благоприятна икономическа, но тежка политическа обстановка. Макар европейската икономика да върви добре, политическите разделения в Съюза се задълбочават.  Напрежения се трупат между отделните правителства на страните членки, напрежението Изток-Запад нараства, а делението Север- Юг изглежда също не е превъзмогнато.  Разделения наблюдаваме не само между държавите членки на ЕС, но и във вътрешната им политика. В Германия расте евроскептицизмът, Франция се тресе от стачки, Испания има нов премиер, след като Рахой беше свален с вот на недоверие, а Ципрас наскоро оцеля след подобен вот в гръцкия парламент. Към всички тези фактори можем да добавим и продължаващите тежки преговори по Брекзит. Сложната политическа конфигурация е изпитание пред държавата председател, защото води до по-трудно постигане на консенсус по темите от дневния ред на Съюза. В рамките на нашето председателство, това се видя предимно при дебатите относно проблемите с миграцията и  многогодишната финансова рамка на ЕС (2021-2027) .

Липсата на конкретни критерии, по които да определим дали българското председателство беше успешно налага в медийната среда битка на интерпретациите относно неговата значимост и полезност. Тук ще се опитам да въведа няколко групи критерии, на базата на които да напраим извод по повод изминалите шест месеца. На първо място, това са минималистичните критерии, които бяха основа на медийния дискурс преди началото на председателството. Те се свеждат до чисто организационни въпроси. Готови ли сме да организираме и администрираме събитията от дневния ред на Съюза. От тази гледна точка, председателството премина успешно - не станахме свидетели на големи куриози. Шум се вдигна единствено около младежката конференция в София, която се проведе през април. Следващият критерий разглежда председателството като шанс за реализиране на отдавна дефинирани национални цели. Това са влизането в Шенген, както и в "чакалнята" на Еврозоната. Председателството на Съвета на ЕС и постигането на тези цели нямат пряка връзка, тъй като страната председател трябва да работи за общоеропейски решения и консенсус по важни теми. Все пак, България поставяше въпроса за своето членство в тези общности на всевъзможни международни форуми в рамките на председателството. Поглеждайки към крайния резултат от тази перспектива, то председателството не е било успешно. След края му все още не сме част нито от Шенген, нито сме в "чакалнята" на Еврозоната. Положителното е, че получихме подкрепа от редица европейски лидери за инициативата си, като комисарят по икономически и финансови въпроси Пиер Московиси заяви, че България ще е следващата страна в Еврозоната, но без да посочва кога членството й ще стане факт. Последният критерий, чисто концептуално, е най- обективен, макар че крие в себе си своите неточности. Той разглежда колко успешно е било председателството на Съвета на ЕС спрямо зададените от нас приоритети и резултатите, които сме постигнали по тях.  Първият приоритет на нашето председателство беше „Бъдещето на Европа и младите хора“.  По него сякаш не се работи много усилено, дори забъркахме скандал с организацията на конференция за младежко включване. В този приоритет бе включено и икономическото развитие на съюза, както и кохезионната политика. Ръстът на БВП на ЕС за 2017 е 2.7% по данни на международния валутен фонд, като се очаква до 2020 да падне под 2%. Предвид периода на икономически растеж, в който поехме председателството, задачата за икономическо развитие бе предварително изпълнена. Интерес за нас представлява кохезионната политика. Поне към момента фондовете за развитие към България се предвижда да бъдат увеличени, което отново трудно можем да тълкуваме като успех на председателството, а по- скоро като следствие на дългосрочната европейска политика за развитие. Следващият ни приоритет бе дефиниран като „сигурност и стабилност“. Към него бяха включени и няколко работни срещи по повод идеята за създаване на европейска прокуратора. Министърът на правосъдието Цецка Цачева се похвали, че по време на нашето председателство още две държави са решили да се присъединят към инициативата. Това са Холандия и Малта. Броят на желаещите обаче остава много нисък (8 държави- Швеция, Унгария, Дания, Великобритания, Полша, Ирландия, Холандия, Малта) и идеята изглежда далеч от реализация към настоящия момент. По отношение на проблема с миграцията, нашето председателство изготви документ за реформа на Дъблинското споразумение. Консенсусът, който постигнахме е, че и софийският план не е достатъчно добър и тряба да се търси ново решение. Да се мисли, че в рамките на българското председателство е възможно да се преодолеят различията, които миграцията предизвиква вече три години, бе твърде наивно и логично. Тази задача се прехвърля на австрийското председателство, което има свой план за действие.  Друг от приоритетите ни- „цифрова икономика и дигитализация“, бе подет от естонското председателство, и впоследствие продължен от българското като част от основния фокус на триото Естония- България- Австрия. Естонските приоритети бяха концентрирани върху технологичните задачи пред ЕС и нашето председателство приключи някои проекти, които бяха започнати от естонското. Например, бе подписан регламентът за неоснователното блокиране по географски принцип, който е смятан за едно от важните досиета на ЕС и за стъпка към създаването на единен цифров пазар. Благодарение на него от декември 2018 г. потребителите в Европа ще могат да пазаруват онлайн от всяка страна на ЕС и няма да виждат надписи "тази услуга или стока не се предоставя във вашата страна". Търговците пък ще могат да предлагат своите продукти и услуги на всеки от 500-те милиона граждани на съюза.  Последният ни приоритет, разбира се, бяха Западните Балкани. Около тях се вдигна най-много шум, и като че ли се свърши най- много работа. Оценките към свършеното са твърде вариативни, но е важно да отбележим, че дефинирайки приорета Западни Балкани, българското председателство е посочило ясна европейска перспектива и по- тясно сътрудничество с държавите, а не конкретни срокове, в които държавите биха могли да се присъединят към съюза, нито дори кога да се започнат официални преговори с тях. В този смисъл, българското председателство постигна успехи по този приоритет. Декларацията от София показва, че ЕС ще се ангажира по-активно в  региона, финансирането за Западните Балкани ще нарасне, форсирани бяха и договорености като тази за името на Македония.

 

Перспективите

Успешно или не, българското председателство на Съвета на ЕС беше полезно за България по две причини: Показахме се като медиатор между ЕС и Турция и ЕС и Западните Балкани, като канал за връзка, чрез който ЕС може да действа в региона. Другото положително явление е, че относно темата за евроинтеграцията на Западните Балкани и ролята на България като посредник за осъществяването й в региона, сред българския политически елит се постигна консенсус. Шест месеца, обаче, е един твърде кратък срок във външнополитически план и не можем да очакваме през него да изпълним всички задачи, които сме си поставили. В този смисъл, работата по европейската перспектива за Балканите не бива да приключва с края на председателството. То беше лост, чрез който ние успяхме да вкараме темата в дневния ред на ЕС, а сега трябва да покажем, че ангажираността ни в региона е трайна. Перспективите пред нас са до голяма степен заложени в постигнатото през периода на председателството, а и преди него. Декларацията от София и договорът за добросъседство с Македония са положителни, но твърде абстрактни документи, които трябва да изпълним със съдържание. Започването на работата на комисията по обективно разглеждане на историческите събития е основен елемент в отварянето на нова глава в българо-македонските отношения. Единното тълкуване на историята от страна на България и Македония ще сложи край на задочните спорове между София и Скопие и ще премахне основната бариера пред сближаването между двете страни. Съвместното честване на празници, като посещението на гроба на Св. Кирил от премиерите Борисов и Заев по повод 24 май, трябва да превърнем в утвърден модел на взаимодействие с нашата югозападна съседка. Целият процес ще е дълъг и ще изисква много усилия от страна на управляващите и в двете страни, но посоката, по която сме поели е правилната и не бива да се отклоняваме от нея. Международното приемане на името Северна Македония е друг аспект от отношенията ни, в който трябва да помогнем. Смяна на името в настоящия момент, означава ясно дефиниране на европейската перспектива като основна цел за Македония и почти сигурно членство в НАТО до края на годината. Ние трябва да посредничим в процеса, защото Македония в НАТО означава надежден и добронамерен съсед за България. Българската и македонската армия биха могли да провеждат общи учения и да се превърнат в още един елемент от задълбочаването на българо-македонското сътрудничество.

Договорът за добросъседство и Софийската декларация предвиждат започването на редица инфраструктурни проекти за подобряване на свързаността на региона, голяма част от които ще бъдат подпомогнати от ЕС. Такава е например „магистралата на мира“ (Ниш- Прищина- Дуръс). Наш приоритет трябва да бъде тези договорености да не остават само на хартия, а да започнем изпълнението им и да осъществим нови инфраструктурни проекти (като коридор N8), които да подобряват свързаността на Балканите. По този начин ще бъде стимулиран и икономическия растеж в региона, и по-тясното сътрудничество между държавите в него.

Осъзнатите общи интереси на държавите от Западните Балкани са повод за политическо сближаване помежду им. България може да направи крачка напред в развиване на сътрудничеството между тях, ангажирайки се да представлява интересите на тези страни на срещите на най-високо ниво в ЕС. Страните от Западните Балкани биха могли да изработват общи позиции по въпроси от дневния ред на съюза, по които интересите им съвпадат и България да защитава тези интереси на ниво ЕС. Страната ни, например,  би могла да установи формат на срещи между лидерите на страните от Западните Балкани преди срещи на върха в ЕС, с цел търсене на такива общобалкански позиции, които България да представя. Това би потвърдило ангажираността ни в региона и желанието да помагаме за неговото развитие. Също така, държавите от Западните Балкани ще бъдат по -пряко въвлечени в европейските процеси, а на България ще се гледа като на добронамерен и надежден партньор.

Република Турция продължава да притеснява ЕС с нарушаването на човешки права, липсата на свобода на словото и отстъплението на демокрацията, които се наблюдават последните години. В този контекст, отношенията между Турция и ЕС значително се обтегнаха. Въпреки  трупащите се различия, не трябва да забравяме, че Турция е ключов за ЕС партньор и страна член на НАТО и отношенията с нея не бива да се захвърлят. България успя да изиграе успешно ролята на медиатор и да събере на среща турския президент Ердоган и представителите на ЕС Туск и Юнкер. Предвид преизбирането на Ердоган за президент и конституционните промени, които увеличават правомощията му, усложняването на отношенията между ЕС и Турция изглежда вероятно и ние трябва да поддържаме отворен канал за връзка с югоизточната ни съседка, защото ще сме от основните губещи при втвърдяване на тона между Анкара и Брюксел.

Българското председателство на Съвета на ЕС повдигна позабравени въпроси в дневния ред на ЕС. Предвид тяхната сложност, те няма как да бъдат решени в рамките на половин година. Именно затова, перспективата пред България след края на председателството трябва да е да помогне и да съдейства в решението на поставените въпроси, следвайки постигнатото в рамките на тези шест месеца и, възползвайки се от натрупания политически капитал и самочувствие, да продължи да съдейства за евроинтеграцията на Западните Балкани.

А ако продължим да следваме така зададените си приоритети в близкото бъдеще вече може да не сме най-бедната държава в ЕС- това да станат новоприетите държави от Западните Балкани, а ние, от своя страна, да станем най-бедната държава в Еврозоната.