Краят на една епоха

Краят на една епоха

 Илия Елияс

 (още от автора)

 

 

 

Началото на миналия век за България започва със силна динамика. Набраната инерция от предходните славни години за нашата млада Трета българска държава, се проявява във всяка сфера на обществения живот. Самото историческо време в българската социална тъкан се изменя от годините на безвремието в османската държава. От своето Освобождение, до началото на века България е преживяла: една победоносна война, Съединението с част от нейната жива плът в лицето на Източна Румелия, въстания в шабленския край, преврати и смяна на княжеския род Батенберг с рода Сакскобурггота.

Годините преди началото на века и като цяло процесите, изминали през 19-ти век, силно ще детерминират разгръщането на логически процеси през тежкия 20-ти век за България. Смутните времена на предосвобожденска България са белязани в идеен план с едно ново национално Възраждане, започващо през 1762 г с написването на „История славянобългарска“ и завършващо - поне за освободените български територии, с Руско-Турската война. Това разделение на България на три части: Княжество България, Източна Румелия и българските земи, останали под шапката на високата порта, създава задача за новото поствъзрожденско поколение, което ще бъде отгледано на нашите географски ширини. Целта е една и тя е ясна- да се обединят всички територии, които са населени с българи и в тях витае българският дух. Началото на това българско движение за обединение започва с присъединяването на Източна Румелия в границите на княжеството, а на 14 ноември - само два месеца след акта на Съединението, Княжество България трябва да го защитава с кръв от нетрадиционен негов противник. Сърбия обявява война на обединена България и започва един нов епизод в българската история добре познат като "Войната на капитаните и генералите", в който българската армия успешно защитава Съединението и доказва пред себе си и пред света своите качества на бойното поле. След акта на Съединението, балансът на силите на Балканския полуостров се изменя. Османската империя все още е хегемон, но измежду малките християнски държавици България е водещата сила, тъй като тя притежава най - голяма територия и население. Победоносната война и Съединението създават чувство за вече сигурната победа на българската кауза.

Свалянето на Александър Батенберг и възкачването на престола на Фердинанд Сакскобургготски, променят курса на българската политика - дали поради личностните характеристики, вътрешната логика на българското общество или духа на епохата, но в народната памет Фердинанд ще запише своето име като една от най-поляризиращите фигури в съвременната българска история.

Другата България – тази, която остана извън пределите на своето отечество след акта на Съединението, не остава безучастна. Териториите на Македония, Одринско, Егейска Тракия идейно изграждат тяхна собствена България, тъй като за средище на българщината се избира всяко градско и селско училище, способно да отгледа ново поколение българи. В тези малки студени класни стаи от началото на 19-ти век и до началото на 20-ти век се посява семето на революцията. В тези класни стаи се учат новите творци на българското дело, техните учители им предават факела на историята, обременена със своите провали, но имаща и успехи и опит, а приемниците на задачата пазят и поддържат огъня на историята. През 1903 г. българските земи извън Княжеството пламват в пожара на Илинденско-Преображенското въстание, което се разгръща в земите на днешна република Македония и Одринска Тракия. Поради самото съотношение на силите, въстанието е потушено от Османското правителство. Репресиите срещу българските дейци в районите на въстанието създават първата голяма миграционна вълна от територии, населени с българи извън рамките на тяхното отечество. Реакцията в Княжеството от страна на населението е остра спрямо османските зверства. Става ясно за българското ръководство и за авангарда на това поколение, натоварено със задачата да изнесе на гърба си българското обединение, че единственият път към велика България е пътят на войната.
Материализирането на предстоящата във времето война, която се планира от българското ръководство, започва на дата 12-ти ноември 1904 г. с гласувания в парламента заем в размер на 100 милиона лева за модернизация на армията. Същата година българската дипломация подписва договор със сръбското правителство за сътрудничество и отблъскване на евентуална агресия в Солунския, Битолския, Косовския и Одринския вилаети. Инерцията на историята и неизбежността на войните, които предстоят вървят с пълна сила, тласкана от геополитическите реалности на началото на 20 век и историческите предпоставки, изградени от българското общество и неговия авангард. Четири години след изтеглянето на заема за модернизация на българската армия - на 22 септември 1908 г. в града-символ на българската държавност през Средновековието - Велико Търново, след дългите дипломатически каскади от страна на Фердинанд, се използва като предпоставка нарушаването на Берлинският договор от 1878 г от страна на Австро-Унгария - при нейното анексиране на Босна и Княжество България със своя Манифест за Независимост, юридически става Царство България. Това е една от най- паметните дати в новата българска история. Символиката на мястото не може да бъде по-подходяща - това е същото Търново, което някога е било престолнина на българските царе, това е Търново, от което се вдигна бунтът срещу Византийската империя и Търново, в което духовно беше даден последният отпор от българите срещу експанзията на Османската държава. На тази дата в Търново, България се завърна като равноправен политически субект на картата на Европа. България получава своята юридическа независимост и последната връзка с Османската империя в земите на Царството е прекъсната. Остава само те да бъдат обединени за да може мисията на Възраждането да бъде завършена.

Годините до Балканската война за Царство България са заредени с надежда за идващото добро бъдеще. Духът на времето е, като че ли обещал и предопределил хода на идните събития, дори и най - твърдо убеденият нихилист не би могъл да си представи толкова мрачен сценарий, който наяве ще се разиграе и ще засмуче цялата социална енергия и плът на един народ в предстоящия смъртен водовъртеж. Със създаването на Балканския съюз, Царство България записва в книгата на историята си своите най-драматични мигове - периодът от 1912 г. до 1918 г. остава една епоха в народното самосъзнание, белязана с безсмъртни височини и безмилостни разгроми. Начална дата на този епизод от Българската история е 26-ти септември 1912 г - началото на Първата Балканска Война. Войната започва блестящо за българската армия - с победата в Лозенградската операция, победата в Бунархисарската операция и тактическия пробив преминава в оперативен пробив. Една кратка вметка - за да се покаже опиянението на българския народ по своята месианска кауза - бих посочил един цитат от една съпруга към своят мъж на фронта: "Ако се върнеш, ще намериш съпруга любяща, която ще се гордее с теб, но ако не се върнеш - знай, че паметта за теб ще ме придружава до гроба и аз ще намеря с какво да живея за да възпитам твоите синове и дъщери, които ще бъдат деца на народен герой и на християнски мъченик". Този манталитет е ясен белег за жертвоготовност на целокупния български народ за осъществяването на националния идеал. Тази съпруга ясно е знаела, че ако мъжът й не се върне от фронта, мизерията и гладът (освен душевната болка) ще витаят над нея и нейното поколение, но тя, както и хиляди други като нея, е била продукт на едно друго поколение- поколение, отгледано с мисията, че победата на една справедлива кауза е струвала повече от хляба през тези тежки дни на тази българска епоха. Битката при Чаталджа възпира българските амбиции за превземането на Истанбул. Белият кръст, приготвен за Св. София, така и не отива на предназначеното му място. В края на победоносната за Балканския съюз война България изглежда, че най-после ще успее да осъществи обединението на своите земи, но съдбата си казва думата. Дата, която ще бъде запомнена като деня на престъпното безумие- 16.06.1913 г. Започва Междусъюзническата война. Дистанцията на историята ни позволява да се замислим как е възможно да се допусне такава историческа грешка. Земите, за които българската армия се впуска в тази безразсъдна авантюра са били част от не толкова отдавашното Илинденско-Преображенско въстание. Тези земи са част от идеята за единна България. Без тази малка част на Македония, делото, завета и мисията, е нямало да бъде доведена до своя логичен завършек. Идеализмът удържа победа над реализма, плодовете на това действие са добре известни- първата Национална катастрофа.

Само няколко години по-късно България отново е по следите на своя идеал - изминали са три години от началото на Великата война , войната която трябваше да сложи край на всички други войни. Датата е 15 септември 1918 г - вече се вижда края на тази злокобна месомелачка, отнела живота на милиони хора в европейските окопи. Главното командване на Антантата за да отстрани България от войната провежда успешно настъпление на фронтовете при Дойран и Добро поле. При успех на офанзивата се е считало, че нашата армия ще бъде обградена и капитулацията на България е сигурна . При Добро Поле пробивът наистина успява.

Рядко в хуманитарните науки може да се каже кога точно е краят на една епоха и идва началото на друга. Рядко може да се каже кога е смяната на едно поколение с друго. За съвременниците е напълно невъзможно такъв тип саморефлексия, изглежда само, че историята тече в една посока и един ден е незначителен и не може да бъде измерен като повратна точка. Датата 15 септември среща отстъпващата българска армия, но среща и разлома между две исторически епохи. На тази дата булото на историята се разтваря и духът на вечно живите мъртви се проявява за един последен път. Последната проява на българския възрожденски дух в позитивната му форма, която ние познаваме, се въплъщава в постъпката на 12 смели мъже. След изтеглянето на основната българска сила в едно картечно гнездо на километри зад фронта, остава подпоручик Стратия Мазгалов заедно със своите братя по оръжие. Те не се предават и успяват да удържат своите позиции до момента, в който техните куршуми свършват. Последното действие на тези смели мъже е излизане от бункера и провеждане на символична контраатака. Това дело е логическият край на славната епоха на българското Възраждане - факелът на историята е предаден и поет по-нататък, след като Възраждането е успяло да отгледа мъже, които с радост отдават живота си за духовни ценности. Това може да означава, че делото му е завършено! Българинът е свободен вече! С последния дъх на тези герои, най-динамичната епоха в нашата история приключва. На 29.09.1918 г. е подписано Солунското примирие - националното обединение и реконкистата на българските земи стават невъзможни. България като победена страна трябва да се изправи пред съдбата си. Капитулацията не е само фактическа, а също и идейна, миналото няма да се върне вече. На двадесет и девети септември 1918 г. България навлиза в своята втора национална катастрофа .