Култура, идеология и кино. Филмът „Зелената книга“

Култура, идеология и кино. Филмът „Зелената книга“

 

Кристиан Стефанов

(още от автора)

 

                                          

’Киното ни учи под нещата да разчитаме обществените отношения, т.е. да възприемаме знаците чрез предметите и ситуациите, взети от социализираното реално...Поради факта, че класови отношения управляват обществото, те се стремят да се замаскират. Знаците, чрез които те се стремят да се изразят, са в повечето случаи мистифицирани.Това са заблуждаващи знаци, които оформят господстващата идеология. Необходимо е да се изобличава мистификаторският характер на тези знаци, но също така и да се изградят знаците, които изразяват действителните обществени отношения‘‘

                                                                                              Жан-Патрик Льобел – „ Кино и идеология‘‘

 

Културата има структурно значение за социалния живот. Функциите, които тя изпълнява са свързани със създаването на моралните, естетически и политически ориентири в проблематични социални  ситуации, психологически нагласи към действителността, обществено утвърдени отговори на екзистециални търсения и проблеми. Културата създава смисъл и ценност в живота, задава картина на света и неговия ред. Тя дава възможност модерният свят да се мисли като подреден космос, а не като хаос, въпреки присъщата му кризисност и конфликтност.

Този космос  има характер на социален факт. Той е готово положение, което индивидите  заварват и интериоризират в хода на социализацията си. Природата на обществото е такава - то не може да бъде устойчиво, ако не се регенерира чрез действията на съставляващите го индивиди. Интериоризацията се случва в хода на социализацията в утвърдените социални институции - като например семейството,  социалния кръг, църквата, корпорацията. Тоест утвърдените социални и културни практики се наричат социални институции. Те имат ролята да интериоризират обществените действителности във вътрешни нагласи, но и да дадат възможност за екстернализация на произведената субективна нагласа в действие, което да има социални последици. Такива действия са икономическото действие на пазара, формите на политическо участие, изборът на начин на живот, участието във формирането на обществено мнение.

Киното представлява такава социална институция. Още с появата си, киното  се  популяризира от държавата поради възможноста да играе важна роля за формирането на общественото мнение. Това било още по-важно заради настъпващата демократизация. Киното  става пропаганден инструмент в ръцете на властта. Посещението на киносалона се превръща в неотменим момент от модерния начин на живот - да не го посещаваш означава да не си в крак със случващото се в културата.

Киното се превръща в идеология, когато неявно задава легитимация на формите на господство. Истинското и ефективно идеологическо послание никога не  е явно. Това е така, защото идеологията представлява начин на мислене, който не осъзнава своята социално-властова произведеност.  Тази специфика на идеологията изисква особени културни практики на нейното прокарване. Филмът е идеологическа форма не с явното си и експлицитно послание, а с неизказаните очевидности, които са основата на това послание. Идеологията говори именно в мълчанието си .

Идеологизацията на определени културни практики е следствие от кризисността на останалите сфери на обществен живот, най-вече на политическия. Политическите борби и противопоставяния трябва да намерят своето превъплъщение в културната сфера.

Такова противопоставяне имаме в американското общество днес. Политическият сблъсък между двете големи партии през последните години има за залог стратегическото развитие на страната в контекстта на засилваща се глобализация. Глобализацита подрива структурата на националното пространство, която е основно предимство и жизнен свят на една част от политическите и икономически елити в САЩ. Борбите в елита се спускат надолу в обществената пирамида като съживяват притихнали социални противопоставяния, които до момента са били канализирани в политическата система и там са откривали определено консенсусно решение. Едно такова разделение на американското общество е расовото деление и борбите на чернокожите за права, започнали след Втората световна война.  Придобиването на граждански права през 60-те от чернокожите не бележи края на назрелия конфликт, а просто неговото застиване в либералния консенсус. Заедно с разпадането на този консенсус се намалява и ефективността на политическата система да канализира социалното недоволство. Така борбата на елитите води до политически сблъсъци в самото общество.

Движението ''Black lives maters’’  и последващите от него социални надигания на чернокожите в САЩ през последното десетилетие бележат засилването на застиналия конфликт. Все по-явното политизиране на социалното неравенство и дискриминация сред чернокожите е индикатор за засилване неефективността на политическата система. Оказва се, че традиционната представителна система не може да интегрира напълно исканията на надигащите се социални движения, което води не само до намаляване легитимността на политическите представители , но и до появата на нови политически фигури, които въплъщават породилия се радикализъм сред определени групи. 

Овладявайки културата, политическата власт създава нови форми на хегемония

Филми като „ Жокера“ и „ Вестник на властта‘‘ са именно такива идеологически произведения, които имплицитно заемат страна в политическия сблъсък, чрез негласното форматиране на политичесите възприятие и мнение на масовия потребител за културата. Друг такъв филм е спечелилият награда „Оскар“ „ Зелената книга‘‘ . Филмът описва американсата действителност  през 60-те. Сюжетът на филма разказва историята на известния и много талантлив чернокож пианист Дон Шърли и неговия бял шофьор Тони Валелонга, който има за задача да му помогне да изнесе турне в Юга, където настроенията против чернокожите са силно расистки. Зелената книга е справочник с информация за безопастните места за отсядане в южните щати. Самият Шърли изнася турнето като изява на своята гражданска позиция против дискриминацията на черните. Идеята му е чрез таланта си да легитимира меритократизма и гражданското равенство, които белите южняци отказват да признаят. Неговият спътник Тони в началото не вярва в тази кауза. Нещо повече - той самият е расист не иска да пие от чаша, използвана от чернокож, вместо това я изхвърля в кофата. Поради доброто заплащане обаче, Тони поема на това пътешествие с Шърли, в следствие на което постепенно променя мнението си и приема Шърли за равен. След много общи премеждия, двамата стават приятели. Експлицитният смисъл на филма е, че расовите различия нямат значение за човешките отношения- важна е личността.

По този начин явното послание на филма дава  идеологическото решение на структурния проблем на американското общество. Ако расизмът и несправедливостта могат да бъдат преодолени чрез психологически катарзис, то устойчивостта на социалния феномен на дискриминацията е продукт на именно тези фактори- морала и психологията. И понеже дискриминацията е представена в силно негативен план, значи  дискриминацията е продукт на морално зло и психологическа регресивност у определени групи. Нещо повече- дискриминацията се изгражда като сърцевина на всички социални, политически и икономически проблеми, които филма представя. Оттук следва, че всички обществени  проблеми са продукт на някаква неправилна морална преценка, носена от психологически регресивен типаж. По този начин морално-психологическото прикрива реалните исторически, социално-икономически и политически причини за дискриминацията.

Именно защото проблемът се разглежда на индивидуално, а не на структурно-обществено ниво,  неговото решение може да премине само през коригиране на индивидуалното поведение. В модерната англо-саксонска политическа традиция, регулацията на социалното действието се свежда до правните механизми на ограничената либерална държава. Както и исторически се случва, проблемът с дискриминацията на чернокожите се разрешава  чрез даване и гарантиране на техните граждански права, които правителствата през 60-те се налага да защитават с помощта на Националната гвардия. Цялата проблематичност на представения във филма свят се разрешава чрез смелата намеса на либералната държава, чрез гарантиране на правата. Но правата във филма са представени специфично. Вниманието не се насочва толкова върху правото на глас и политическо участие както във филма „Селма“ ( 2014), нито като базисна човешка свобода както в „ 12 години робство‘‘ (2013) , а като свобода на икономическата и професионална дейност.

Пътуването в южните щати като сюжетен мотив на филма е взаимстван от разпространяващата се практика след ВСВ пътуване с личен автомобил из страната по новопостроените магистрали. Такова пътиване се превръща в символ на лична свобода и независимост. Филмите от този период възхваляват волното скитане по американските магистрали в провинцията като апотеоз на свободата. Смисълът на тази практика и нейното идеологиеско превръщане в киното е да свърже икономическата възможност да пътуваш с личен автомобил през свободното си време с идеята за свобода и пълноценност. Зад тази представяна като иделична картина стои обаче истински проблем- на чернокожите от Севера, въпреки покачването на доходите им, е отната правната възможност да изконсумират своите пари. Причината е назадничавостта на южняците, които отказват достъп до хотел, транспорт, гориво и храна на преминаващите черкокожи. Именно тази несправедливост трябва да докаже главния герой Шърли, посредством манифестиране на своите творчески и професионални качества пред южняците. Трябва да се илюстрира меритократичността на свободната пазарна конкуренция пред дискриминацията на южняците, които не допускат Шърли, въпреки качествата му. Истинският смисъл на филма е да докаже, че единствено свободната икономическа дейност и универсалистко-либералното гледище за човека могат да са отговор на обществените проблеми. Те трябва да се постигнат чрез защита на свободния пазар от консервативния морал и ограничаващата държава.  Консервативните противниците на това гледище са расистки настроени, морално лоши и психологически регресивни типове.

Оттук и връзката му с американския политически живот – филмът защитава идеологията на ляволибералните крила на Демократическата партия срещу водената от президента Тръмп политика на икономическа регулация на международния капитал. Атаката се насочвка и към  подръжните на тази политика в лицето на десните консервативни крила на Републиканската партия и националистически настроените групи от обедняващата средна класа. Филмът прокарва идеология, която защитава икономическите интересите на глобалните корпорации, които искат да либерализират пазара на труда и да отворят страната за миграция от бедните държави, да премахнат правните, морални, политически и икономически бариери пред глобалните капитали.

Класовите отношения и техните политически форми се трансфомират в културни внушения и фигури. Едва с демистификацията на идеологическото съдържание на културните форми би могло да се постигне рационализиране и „опрозачностяване‘‘ на социалните отношения, така че да бъдат открити реални и функциониращи решения на историческите проблеми на модерното общество.