Надя Клисурска:  „Без дух и сърце има скелети само“

Надя Клисурска: „Без дух и сърце има скелети само“

Надя Клисурска е относително нова фигура в българския политически живот, но вече успя да разбие стереотипното мнение, че на красивите жени не им е мястото в политиката. Как се справя с политическите предизвикателства и какво е мнението й относно политическите въпроси и динамиката в България, младият политик сподели с читателите ни в това интервю. С народния представител избра да разговаря асоциираният член на СКП и магистър по Международни отношения и сигурност Ирина Островска.

 

Защо сте в политиката?

Политиката намери мен и аз намерих нея. Сложно е за обяснение. Още от най-ранната си младост се включвах в различни каузи, обществени дискусии, процеси. Впоследствие работата ми бе основно в публичната сфера. Аз съм ново лице в политиката. Имам зад гърба си повече от 20 години професионален опит, голяма част е в местното самоуправление, в това число и като общински съветник. Станах народен представител с амбицията като юрист да работя за качествено българско законодателство с правила, в които обществените отношения са справедливо уредени и равнопоставени. С идеята да не губя връзката с хората и да се опитам да помогна за решаването на техните проблеми. Една от основните ми цели е всички неща, които обещавахме на хората преди изборите, да се опитаме да станат факт.

В главата ми напират словата на полския поет символист Адам Мицкевич: „без дух и сърце има скелети само“. Това съм влагала в работата си и сега влагам като народен представител, но това не означава, че съм удовлетворена. Важен е крайният резултат и ползата за другите, които тук – в парламента, често липсват.

Защо сте в БСП?

БСП е моята партия от дълги години. Тя е партията на дядо ми, на баща ми. Израснала съм с идеите за солидарност и справедливост. 

Какво успяхте да постигнете като депутат?

Работата в Народното събрание е високоотговорна, в нея влагам целия си потенциал и енергия, с мисълта, че това е работа в полза на хората. Имаме своите малки победи като предложението децата сираци, които нямат право на наследствена пенсия, да получават помощ, без да е въведен подоходен критерии; приеха се доста наши текстове в Закона за личната помощ, но като цяло - предложенията ни се отхвърлят. А те, в повечето случаи, са за подкрепа на децата, майките /семействата/, полагащи грижи за деца, и възрастните хора. Те нямат политически оттенъци и са основно фокусирани върху уязвимите групи, но не намират подкрепа, а ние самостоятелно нямаме необходимото мнозинство. Често аргументът е - откъде пари. И аз ще отговоря - от онези средства, които с постановления на МС, без санкцията на парламента, правителството раздава в полза само на свои хора и за свои интереси.

Каква е Вашата оценка на изминалата политическа година?

Тази година беше доста динамична, критична, показателна. Няма как човек да бъде удовлетворен от постигнатото лично, на фона на това, което се случва в държавата. А големият показател за мен е това, че всяка година България намалява с 45 000 души, че младите хора отиват на терминалите на "Летище София" с идеята да я напуснат. Не искам да говоря за протестите, за бедността.

Наистина, в последно време много българи заминават в чужбина и никога не се връщат обратно. Според Вас, струва ли си те да изоставят кариерата и живота си в чужбина, за да се върнат тук? И какво трябва да се промени в България, за да поискат българите да се върнат?

Да, струва си, но е изключително сложно, трудно и изисква воля, капацитет и последователност.

Първо - защо младите избират терминалите – заради възможностите за квалификация, обучение, реализация, за по-добри и стабилни доходи.

Във „Визия за България“ ние сме предложили доста такива мерки, които са в подкрепа на младите хора и които смятам, че са в правилната посока.  Предлагаме промяна в осигурителната и данъчната система, подкрепата на младите работещи и образовани семейства - чрез семейното подоходно облагане, стимулите за раждане на второ, трето дете. Залагаме и стимулите чрез нисколихвено кредитиране за закупуване на жилище, и най-вече конкурентноспособно, качествено и достъпно образование. Не на последно място сме записали и икономика с висока добавена стойност, която да гарантира работни места и достойно заплащане.

Т.е. кои са най-основните моменти, които трябва да се променят в България, за да могат българите да живеят по-добре тук?

Добър въпрос. На първо място, да ги няма голяма част от политиците, които влизат в този процес заради облаги и привилегии и обръщат властта в своя изгода.

В момента най-големите проблеми са неравенството и бедността. Държавата се е отчуждила от собствените си граждани. Българските села и градове – някога развиващи се - днес опустяват с много висока скорост. Хората напускат, защото няма работа, а работа няма, защото хората са напуснали. Бедността води до ранно отпадане от образование на хиляди деца годишно. Бедността ражда неграмотност, а неграмотността - невъзможност за професионална реализация и отново бедност и това поражда омагьосан кръг. Трябва ни работеща държава - устойчива и правова. Държава, която създава условия за развитие на своите граждани, която показва солидарност, последователност, предвидимост. В центъра на управлението на държавата трябва да са хората, а не магистралите. За такава България мечтая.

Има ли нужда България от нови политици?

В политиката има място за хората, които имат капацитет и желание да заемат позиция и да допринесат с нещо положително за всички.

Според Вас, къде наистина е разположена България сред световните сили?

Въпросът е многопластов и сложен. Говоря за глобализацията и многото предизвикателства, с които една държава вече сама не може да се справи – нито с екологичната катастрофа, нито с разпространението на ядрено оръжие, нито с терористичните организации, нито с мобилността на капитала. В момента самото публично-международно право е в криза, и ако преди в основата му стояха държавите, сега стоят хората. Затова ролята на България, както и на всяка отделна държава, е важна. А като членове на ЕС повече от 10 години е време нашият интерес да има по-голяма тежест и чуваемост, и да стане част от общия интерес.

Днес сред младите хора се забелязва изключително нисък политически интерес и слаба обществена активност. Мнозинството от тях напълно се отказва да участва в политическия живот на държавата. Как можем да променим тази ситуация в България?

Действително младите хора не се вълнуват от политиката, те трудно намират в политиката отговори на въпросите, които ги интересуват, трудно припознават лицата, които стоят близо до техните проблеми, трудно откриват своя дневен ред в дневния ред на политиците. За тях идеологиите остават слабо разбираеми и чужди.

Мисля си, че биха обърнали фокуса, когато започнат да усещат по-ясно политическите послания през изпълнени политики. Политики, свързани с образованието, професионалната реализация, подпомагането на младите семейства и майките с деца, стимулирането на заетостта, подкрепата на бизнеса. Само и единствено това, което те реално усещат, а не това, което им се говори, би променило ситуацията.

Застаряването на нацията изпреварва значително действията на държавата и институциите, насочени за решаване на проблема. Как трябва да се борим с този проблем?

Застарянането на населението е част от проблемите на демографията. Но за съжаление, фокусът на управлението отново не е насочен към проблема правилно. Според мен този процес е характерен не само за България. Различен е подходът – а правилният подход според мен е - все повече да се обръща внимание на мобилността и адаптивността на работната сила, поради увеличения дял на възрастните работници. На голяма част от работодотелите ще им се налага да адаптират работните места към нуждите на по-възрастната работна сила от една страна, а от друга ще трябва да се насърчават по-гъвкави условия за труд на пазара на труда. Правим ли в момента нещо подобно – мисля, че не. Къде е държавата?

Не искам да говоря за пенсионно-осигурителния модел, който не предполага предвидимост и предсказуемост, ако видим корекциите на Кодекса за социално осигуряване.

Моята голяма убеденост е, че държавата е длъжник на възрастните хора. В тази връзка ние разработихме и внесохме проект на Закон за възрастните хора, който обхваща всички аспекти на живота и подкрепата на хората от тази възраст, но за съжаление и той не бе приет, както и предложението ни за преизчисление на всички пенсии.

Миналата година България е класирана на 111-то място по свобода на медиите от общо 180 страни в класацията на "Репортери без граница" – едно от най-ниските в ЕС. Как може да се преодолее този проблем?

От 2017 година падаме с две места и сме на последно място не само в ЕС, но и в страните от Западните Балкани. Частта за България е наречена „Непрозрачни и корумпирани“ както и, че корупцията и тайното договаряне между медии, политици и олигарси са масово разпространени.. Искам да припомня, че България се нареждаше на 34-та позиция, а сега сме до Боливия и близо до Турция.

През май миналата година беше приета резолюция на ЕС в тази посока и мерките са добри. Резолюцията насърчава държавите да гарантират прозрачността на собствеността в медийния сектор, както и да осигурят достъп до информация на гражданите по отношение на финансирането и управлението на медии. Също така се насърчават и ограничения на хора, заемащи публична длъжност и собствеността върху медии и други, които да не предпостявят корупция и непрозрачност в дейността на медиите.

Какво бихте предложили, за да се популяризира България като туристическа дестинация на международните пазари?

България е прекрасна, не случайно я наричат „перлата на Балканите“. Мисля, че все повече ще има интерес към България като туристическа дестинация, защото имаме ункална природа, невероятна история и архитектура, култура, бит, четири сезона. Но имам притеснения относно нашите черноморски и част от зимните ни курорти: там има проблем със застрояването – няма единна политика в тази посока. Трябва сериозен и целеносочен ресурс и по отношение на кадрите ни. Само така бихме били атрактивна туристическа дестинация .

Как ще продължи работата Ви през 2019 година?

Ние сме опозиция, но считам, че сме полезни. В крайна сметка „опозицията“ е необходима на България, защото чрез законопроектите, които внасяме, а до момента те са над 40, ние показваме алтернативата за България. Стремим се да отговорим на потребностите на хората, каквито сме ги чули от първо лице и формулирали в политики. Но да казваш истината, да сочиш факти, да сочиш недъзи на управлението, се оказа мракобесие и компроматна война. Много малко се говори и пише за законопроектите на левицата. Но това не ни отказва, а напротив мотивира, защото България го заслужава, защото вече над 2 милиона работоспособни българи избраха други държави, а тези които избраха да живеят тук се борят всеки ден.

Като обща оценка -  това Народно събрание изчерпа своя вот на доверие - търсим решението в предсрочни избори. 

За мен лично - имах предложения през тази година, които не минаха, но ще продължа да ги отстоявам и през следващата, защото са важни, а именно – по-високи часови ставки за нощен труд, които да бъдат регламентирани в Кодекса на труда, правото на отпуск за родители, които осиновяват над 5-годишни деца и други в социалната сфера, в която основно работя като член на Комисията по труда, демографската и социална политика.

Каква е дългосрочната Ви цел в професионален аспект?

В този динамичен и променящ се ден, трудно мога да прогнозирам дългосрочно, защото много често мечтите и целите се сблъскват с реалността. Най-общо – искам да съм добър юрист – това е моето образование. Искам да бъда полезна на другите, не само на себе си. Да продължа да се квалифицирам.

Ирина Островска