Напът ли е Европейският съюз да развали интернета?

Напът ли е Европейският съюз да развали интернета?

Християн Тончев

 (още от автора)

 

 

 

Може би една от константите от създаването на интернета за публична употреба е опитът на политиците да го „опитомят“, без особено да го разбират. Такъв изглежда да е и поредният случай на опит за модернизиране на авторското право от страна на Европейската комисия. Въпросната директива, която е предложена за първи път в края на 2016 г., на теория е благородна в своята мисия да намали случаите на нарушаване на авторските права и съответното ощетяване на автора, но повдига някои практически въпроси относно нейното приложение и последици. Критици на законодателството се съмняват в експертността около неговото създаване и виждат в този процес поредния опит за посегатеслтво върху „сакралността“ на интернета.

Директивата за първи път е предложена през 2016 г. От Гюнтер Йотингер малко преди той да напусне поста си като еврокомисар по цифровата икономика и общество. Днес този пост заема българката Мария Габриел, която продължава да работи по наследената от предшественика си протодиректива, като част от работата по нея беше извършена по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, а през май месец тя беше приета от Съвета. Европейският парламент имаше възможността да се изкаже по приетата от Съвета версия на директивата на 5 юли, но депутатите тогава я отхвърлиха, само да я гласуват отново на 12 септември с някои корекции, този път положително. Европейската народна партия е основния двигател зад законодателството, с решаваща подкрепа от Групата на социалистите и демократите и Европейските консерватори и реформисти, въпреки че в последните две има значителна опозиция. Всички останали групи в Парламента са против. В момента по директивата се водят тристранни обсъждания между Парламента, Комисията и Съвета, като резултатът от тях се очаква да се гласува от Парламента в началото на 2019 г.

Най-спорните нейни части, към които опозицията е насочила основната част от вниманието и критиките си, са член 11 и член 13. Неофициално наричани съответно „данък линк“ и „филтър на качванията“, те са обект на изключително много дебати и дискусии, статии (като тази, която в момента четете), на експертни (и не толкова) мнения и петиции. Историята на интернета е показала, че когато някой се опитва да го застраши или по някакъв начин да го регулира, на пръв поглед фрагментираната интернет общост може по много бърз и ефективен начин да се обедини и активизира. Но всъщност какво представляват тези спорни членове и защо всъщност са спорни? Да започнем с член 11 или т. нар. „такса линк“, който гласи, че всеки, който иска да постне линк към журналистическа статия трябва първо да си набави лиценз от автора срещу определено заплащане. Ако това звучи ужасно, то е така, защото е. И една от причините директивата да бъде върната от Парламента през юли. Версията, гласувана през септември има съществени промени. В новия си вид законодателството позволява разпространяването на линкове, когато то се извършва с нестопанска цел, както и е позволено безплатното споделяне на линкове, когато те не са съпроводени с кратък отказ от самата публикация (както много често се случва, когато някой споделя журналистическа статия). Критици на този член казват, че по този начин директивата затруднява свободното разпространение на информация, което се противопоставя на принципите на демокрацията. Друга лоша последица, която се изтъква, е, че това ще даде по-голяма гласност на фалшивите новини, тъй като техните автори най-вероятно няма да изискват заплащане. Посочва се също пример от Испания, където през 2014 г. подобно законодателство се проваля, когато новинарските агрегатори (програми, които групират новини от различни източници за улеснение на читателя, обикновено според тематика) не могат да си позволят да плащат лицензите и се сриват, а Google News е блокиран за потребители от иберийската държава.

Член 13 от своя страна, наричан още „филтър на качванията“, твърди, че доставчици на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват достъп до тях, или казано по-просто, платформи за споделяне и разпорстраняване на онлайн материали ( YouTube и Facebook са по-известни такива платформи), са отговорни за нерегламентираното разпорстраняване на материали, защитени от авторско право, от своите потребители. На пръв поглед изглежда приемливо, но пракиката показва друго. Такова условие изисква тези „доставчици“ да разработят система, която проверява всеки един материал, който бъде споделен на тяхната платформа дали съдържа защитeни елементи. YouTube вече притежава такава система, наречена Content ID, която в продължение на години доказва, че е ненадеждна: много често автоматизираната система разпознава определени елементи от материал като нещо съвсем различно и несправедливо ги блокира или „изземва“. Оспорването на тези неоснователни искове също може да се окаже трудоемък и понякога невъзможен процес, особено когато притежателят на правата не се отказва от иска си, тъй като той получава парите от „удареното“ съдържание. Също така не е нечувано корпорации, които притежават голям брой авторски права, като големите звукозаписни компании, да автоматизират отговорите на контраискове, така че винаги да дават отрицателен отговор. Такава система увластява притежателя на авторските права до такава степен, че той винаги да е в правото си, независимо дали системата е сгрешила или не. И тази дълбоко несъвършена система е продукт на може би най-голямата технологична корпорация в света. А какво можем да кажем за някоя стартираща компания, която иска да се конкурира на свободния пазар, но няма милиардите на Google и Facebook, за да разработи и поддържа подобна система?

Директивата, според своите поддръжници, удря по големите американски технологични компании и социални мрежи като Youtube и Facebook, които печелят на гърба на чужди произведения, споделяни на тяхните платформи. В същото време цели да даде повече права на държателите на авторските права, които не получават полагащото им се възнаграждение от масовото споделяне на техния труд. Реално обаче, според критици, директивата значително наклонява везните в ползва на големите притежатели на авторски права и в крайна сметка ощетени остават крайните потребители. Неизненадващо в подкрепа на директивата са големите звукозаписни компании като Universal Music Group и Warner. Критиците от друга страна включват включват технологичните гиганти Google и Facebook, Wikipedia, множество институти и НПО-та като Репортери без граници и Human Rights Watch, известни личности като създателя на World Wide Web (www) Тим Бърнърс-Лий, както и множество обикновени интернет потребители. Петиция на сайта Change.org, платформа, която позволява на всеки да състави онлайн петиция около определена кауза, към 11 октомври е събрала повече от 1 милион подписа. Директивата също раздвои и академичната общност, като сред нея могат да се намерят поддръжници и критици, като поддръжниците са повече сред представителите на академични издателства.

Директивата на Европейската комисия относно авторското право в единния цифров пазар ни предлага много неясности и въпроси относно приложението й и някои от последиците, които може да ни поднесе. Самите текстове оставят много свободно място за тълкование, а някои източници твърдят, че дори има и несъответствия в преводите на различни езици. Самите автори на директивата също не вдъхват доверие при положение, че са съставили безобразния и недомислен вариант, който стигна до Европейския парламент през юли, където беше отхвърлен. Несигурност поражда и самият характер на европейската директива като нормативен акт, която дава известна свобода на държавите-членки при нейното прилагане. Потенциалните 27 различни начина на нейното прилагане остават съмнения относно способността на всички европейски правителства да я интегрират в законодателствата си по един адекватен начин, който да не ощети допълнително техните граждани. Всички тези опасения и тревоги около тази директива ни карат да се запитаме, способни ли са днешните политици (независимо дали са европейски или американски) да въведат адекватно законодателство свързано с авторски права без да развалят интернета?