(Не)градска десница

(Не)градска десница

Калоян Велчев

(още от автора)

 

 

Не градска десница, а градски десници. И не толкова десници, колкото групи за натиск.

Понятието градска десница отдавна не се ползва, за да обозначи партии, които имат десен електорат или дясна програма, и поради тази причина търпи множество критики. Всъщност характеристиките на този вид формации са силен антикомунизъм, строго проевропейски позиции, либерализъм, защита на околната среда, технократски подход към политиката. Целевите групи на тези градски формирования са интелигентните хора със средни и високи доходи и до голяма степен младите. Носителите на постмодерните ценности. Затова и с право се твърди, че Борис Бонев разцепи градската десница в София макар нито той, нито Демократична България (ДБ) да споделят строго десни възгледи. ДБ и Бонев проведоха сходна кампания, насочена към еднакъв електорат, със сериозно присъствие в социалните мрежи. Ефектът Борис Бонев обаче не е изолиран и се наблюдава във всички големи градове. С тази разлика, че по останалите места изглежда по-скоро ДБ разцепва вота на алтернативни градски десници. Класически пример е Пловдив, където Съюз за Пловдив не успя да стигне до балотаж, а вотът на пловдивската деснцица се разцепи между ДБ и местната десница.

За справка, Съюз за Пловдив се яви в коалиционен формат с ДСБ на парламентарните избори 2017, следователно не е чужда на партиите в ДБ. Както се вайкахме, че Бонев разцепи вота на столичната десница, така и в Пловдив едно хипотетично съвместно явяване на избори между ДБ и пловдивската десница би довело до балотаж, а после - кой знае.

В Бургас цели три формации си поделиха престижния вот:

И макар ГЕРБ да доминират тотално морския град, тук липсата на разцпление би довела градските десници в Бургас до преднина пред БСП. Вместо това влиянието на ДБ е сведено до досадна пречка за местните формации.

Подобни примери има твърде много, за да бъдат представени графично– Благоевград, Велико Търново, Стара Загора, Русе, Хасково, Шумен, Добрич и др. Във всички тези градове участват десни коалиции и местни граждански организации, които се представят по-добре от ДБ. Тъжната истина е, че обединението на Да България, ДСБ и Зелените е със строго локално влияние и никъде освен в София не успя да вземе над 10 000 гласа.

ДБ фокусира местните избори в битката за София и показа, че няма желание, а може би и потенциал да консолидира дясното пространство, градските десници около себе си. Предвид този свръх фокус, не бих окачествил резултата им в София като успех. Откроява се обаче ясната тенденция, че десният вот по места в това т.нар. градско пространство се фрагментира така, както сме свикнали да наблюдаваме и на национално ниво. Така, както СДС се роеше пред очите ни, както Реформаторският блок се срина, по същия начин се дели и вотът и на местно ниво в по-големите градове. Изглежда местните формации, действащи като групи за натиск, успяват по-добре да формулират локалните проблеми и да работят за тяхното решение. Такъв е случаят със Спаси София, Съюз за Пловдив, Средна европейска класа, Алтернативата на гражданите (Стара Загора), Ние, Гражданите (Габрово), редицата местни коалиции на ДБГ с подобни формирования. Причината се корени и във факта, че не само София търпи развитие последните години. Макар и с по-бавни темпове, и другите големи градове в България се развиват икономически, привличат млади и образовани хора, които формират по-активно гражданско общество на градско ниво. Когато се трупат недоволства по повод управлението на градовете, това гражданско общество успява да се самоорганизира и да издигне и да отстоява своите искания.

Добрата новина за ДБ е, че този тип политическо участие се осъществява много по-слабо на национално ниво (парламентарни, президентски избори) и гласовете на алтернативните градски десници имат потенциала да се прелеят в ДБ на избори от национален мащаб. За да се случи това обаче, ДБ ще трябва да подаде ръка и да спре да се самоизолира, защото местните избори показаха, че техният бранд не е разпознаваем извън столицата. От тази гледна точка, сценариите пред ДБ са два:

  1. Вървене към нов Реформаторски блок, който да обедини всички тези малки партии, които се борят за еднакъв електорат. Само по този начин етикетът градска десница ще се изпълни със съдържание.
  2. Да бъде изоставен етикетът "градска десница" и обединението да се обърне изцяло към формиращата се ляволиберална общност в градовете, която към момента е в зародиш, но има потенциал. Би се получило нещо като създаването на БКП, когато Димитър Благоев прави партия за работническата класа, а работническа класа няма. Но този сценарий би осъществил политическо бъдеще на ДБ и същевременно би освободил градското дясно за нови политически субекти.