Новото лице на световния ред

Новото лице на световния ред

 Илия Елияс

 (още от автора)

 

 

 

 

Изминаха 2 години от избора на Доналд Тръмп за американски президент и почти 3 години от началото на сагата около политическото му лице в САЩ. Бях сигурен, че Хилъри Клинтън ще спечели изборите и единственият въпрос, който седеше пред мен, беше кои щати, по своя характер републикански, ще отидат при демократите. Невижданата досега кампания от страна на огромна част от американските медии спрямо един кандидат успя да ме накара да си мисля, че Тръмп няма реален шанс. Не считам, че е нужно дори да се коментира острото нарушаване на чистата журналистическа етика и ясното разграничаване от единия от кандидате. Победата на Тръмп на изборите не донесе облекчаване на напрежението и войната срещу него продължава с пълна сила две години по-късно. Може много да се говори по темата за предизборната кампания, но целта на този текст е друга. Фокусът ми е върху това как Тръмп стана възможен кандидат, как и защо той се появява в този исторически период, и как взeма кормилото на власта в Щатите.

Появата на феномена Тръмп е признак на огромни социални диспропорции, сътресения и системни проблеми вътре в американското общество, както и като реакция на създалата се нова международна система. Вътрешните фактори за появата на Тръмп са многопластови. Америка изживява културна и идейна гражданска война 150 години след своята фактическа такава. Разделителните линии в американското общество са най-видимо очертани върху картата на последните избори. Либерално настроените американци са силно концентрирани около крайбрежията и около големите икономически центрове във вътрешността на страната. Расовата граница също е много добре изразена сред гласоподавателите на Тръмп, те са главно от бялата средна класа, а малцинственият вот отива при демократите. Дълбоко консервативната природа на Републиканската партия и на голяма част от нейните гласоподаватели приемаше предишния президент на САЩ Барак Обама като катастрофа за държавата, но не заради цвета на кожата му, а заради дълбоко антиамериканските политики, които той провеждаше, по тяхно мнение. Трябва да се има предвид какво идейно течение представлява американският патриотизъм, самият генезис на американската нация се базира върху идеята за свобода, а еманацията на американската свобода се проявява в две основни направления - свободното притежаване на огнестрелни оръжия и ниските данъци. Всяко ограничение на Обама върху огнестрелните оръжия изглеждаше като атака срещу американеца, а програмата за здравеопазване изглеждаше като път към робски труд на хиляди медици. Това е впечатлението, което остави Обама у консервативните американци. Но според мен, дори и доста парадоксално, появата на Тръмп беше реванша на средния американец срещу неговия елит, политически, културен и икономически. На консервативните американци им бе омръзнал политически коректният начин на живот, който проповядва Холивуд. Омръзнала им е комерсиалната ретроградна култура, която се е превърнала в стока и залива традиционната провинция, отвратиха се от политическите кланове, завладели двете основни партии, пропити с лобизъм и корупция. Ако не беше Тръмп, щеше да дойде някой друг, но тези настроения реално съществуваха в американското общество.

От своя страна, противоречията в либерална Америка пък бяха настроение срещу елитите. По-радикалните крила в Демократическата партия открито заговориха за социализъм. Проблемите на расовата дискриминация и разделението на американското общество на расисти и прогресивни, стана основното движещо противоречие в щатския дискурс. Логиката на проявяващия се пред нас политически процес е силно исторически повлияна и нейното разгръщане следва вътрешната логика на американските процеси. Новият имидж, който характеризира процесите, които ние виждаме в момента и новата битка за идеите, е в областта на глобализацията и на изолационизма. Америка винаги е имала афинитет към изолационизъм. Тръмп представлява добрия стар американски изолационизъм, но за сметка на президента Мънроу, Тръмп управлява в много по-различна политически реалност. Трябва да се има предвид , че Америка все още е най – могъщата страна по почти всички показатели за измерване на сила. След края на Студената война, САЩ излезе като страна победител и установи еднополюсния ред, в който тя беше хегемон. Русия беше пред разпад и с много сериозни вътрешни проблеми. Тя не можеше да се яви като заплаха за световното господство на САЩ. Китай в този момент е във възход, но все още няма дори в близка степен могъществото, което има в момента ЕС, който е съюзник на САЩ и дава своето съгласие за новата система на международните отношения. Годините до идването на власт на президента Тръмп са белязани от постепеното отмиране на мощта на Щатите. Това може да се забележи в доста от операциите водени в Афганистан, Ирак и Сомалия. Най -пагубно за щатската хегемония се явява затъването в блатото на Афганистан и Ирак. В следствие на грешно преценени ходове от страна на САЩ и финансовата криза, международната система и очевидният залез (или начало на залеза на щатската хегемония) се отразява и пренася във вътрешните процеси на страната.
Основното послание цел на Тръмп беше „да направи Америка отново велика“. За да бъде това послание валидно, трябва да се приеме, че Америка вече не е велика. Кога точно САЩ загуби своето величество и кои са факторите за това? В какво се изразява тази загуба? Стратегическата визия на Тръмп на пръв поглед изглежда стихийна и спонтанна, дори и несериозна за такава длъжност като президент на САЩ, но ако вникнем в дълбочина, можем да видим строго следвана логика и тактика в действията на Тръмп. Президентът на САЩ първо посочи врага отвън и той е ясен за всички – Китай, със своята силна икономика, армия, която със светкавични темпове настига мощта на щатската, и технически комплекс, който бележи сериозни постижения в последните години. Приоритетите на Тръмп са за дългосрочно отслабване на Китай и последователното налагане на мита върху Китай показват курс на политика, който ще бъде воден поне да края на администрацията му, а нищо чудно да бъде продължен и от следващата администрация, без значение дали тя ще е от Демократическата или от Републиканската партия. Смятам, че основната стратегия на Тръмп е да изолира Китай с помощта на стария си стратегически съюзник ЕС, и предвид отдалечаването на Москва от Пекин. Така Китай би бил изолиран от безкрайните европейски и щатски пазари. Сближаването с Москва и евентуално руско съдействие срещу Китай чрез прекъсването на суровинните потоци и руски know how в сферата на оръжейния комплекс би подействало като спирачка за светкавичното развите на Китай. Планът на хартия изглежда разумен, но все пак политиката е изкуство на възможното, затопляне на отношенията с Русия в този политически момент от историята изглежда невъзможно и всеки ход, който предлага това би изглеждал като колаборация и предателство в очите на вътрешната опозиция на Тръмп. Трябва да се има предвид, че огромна част от външната политика на американския президент е със силна насоченост към вътрешните дела в САЩ. Тръмп няма възможност да разгърне своя план поради постоянните съмнения на своите политически опоненти за предателство. Една смяна на системата на международни отношения винаги се явява като турбулентен процес. Преминаването от еднополюсен модел към многополюсен може да изостри тона в отношенията между действащите лица. Прекалено рано сме в самата система, но в изграждането й, има най – голям шанс за сериозна ескалация и пълномащабен конфликт. Това може да се види много ясно в системата на студената Война. Колкото по-дълго една система издържи, толкова по-устойчива тя става на класическите противоречия, които са я създали, но и тя създава нови собствени такива. Началото на изграждането на демаркационни линии беше започнато вербално от страна на действащите лица. Американските бомбардировки в Сирия през април бяха началото на поставяне на новите червени линии. Доста анализатори предупреждаваха за евентуална ескалация, но това по-скоро се яви като учение и опипване на почвата от страна на САЩ и Русия. Характерът на многополюсната система ще се прояви в създаването на много регионални играчи, които ще действат като доминатори за по-малките страни около себе си. Тръмп не донесе края на глобализацията, а зададе курс за нова глобализация - на регионите . Няма да се учудя, ако след години светът е разделен на зони на влияние около няколко икономически, военни, политически и културни центрове. Действащите лица в новия модел, поне според сегашната конфигурация, биха били САЩ, със силно присъствие в англосаксонския свят и Южна Америка, Русия, която малко или много е икономически и демографски залязваща, но във военно отношение все още е много сериозна държава. Не трябва да се забравя от някои западни сили, че не е разумно да се подхожда хазартно спрямо държава със стратегически ядрени оръжия. Новата международна логика неизменно ще заприлича повече на света преди Първата световна война, отколкото на света по време на Студената война. Всичко това са просто хипотези, има голям шанс събитията да се развият по друг начин Без значение кои ще бъдат играчите в следващия международен ред, движението на стоки и капитали ще става все по-свободно и по- свободно. Китай е най-нагледният пример за това- политически авторитаризъм с определена степен на икономическа свобода.

Тръмп е поставен пред много трудни решения - пред него има три възможни хода. Първият път е за запазването на хегемонията на САЩ във вида, в който е тя сега. Тръмп трябва да стимулира икономическия живот и да продължи да показва сила във всяка една точка от земното кълбо. По–просто казано, продължение на доктрината "Труман", само че е изключен елементът за стопиране на разпространението на комунизма и е заменен от всякаква форма на чуждо влияние. Това беше политиката на досегашните американски президенти от края на Студената война и тя, чрез своето изтощаване на САЩ във всички сфери на политическия живот, създаде предпоставките случващото се в сферата на международните отношения. Вторият път е връщане към корените на доктрната "Мънроу" и завръщане на добрия стар американски изолационизъм, това, което Тръм приема най-присърце: „да направим Америка велика”. Той разбира Америка преди Първата световна война с ниските данъци и такси, светкавичния икономически растеж, нежеланието на средния американец да се меси в европейските конфликти. Тръмп може да действа само като острие на историята, провеждайки собствената си политика, която естествено е продължението на вътрешноамериканската логика.