Отмъщението на ситите

Отмъщението на ситите

Дяни Куруленко

(още от автора)

 

 

 

Марио Русинов, мой колега и приятел, за първи път направи сравнениетo между сагата "Междузвездни войни" и сагата "Доналд Тръмп". В този текст ще заема тази негова идея, тъй като заглавието на един от епизодите на споменатия филм много добре приляга на актуалната ситуация, започнала

не толкова отдавна, в една не толкова далечна държава

Едно от главните предизборни обещания на президента Тръмп беше изграждането на гранична стена с Мексико (за която Мексико ще плати!). Много анализатори отдадоха реториката, свързана със стена по южната граница на САЩ, на популистко преувеличаване, което няма общо с реалността. Тръмп обаче си настоява за стената, и през последните месеци това негово намерение води Щатите към безпрецедентна правителствена криза.

Закриване на правителството

Как се стигна дотук? За да може закон да влезе в сила в САЩ, той трябва да бъде приет от двете камари на Конгреса, и в последствие от президента. Това е един от стълбовете на американската система за checks and balances – ако мнозинството в едната или двете камари на Конгреса и президента са от разлини партии, се предполага, че това би довело до обмислени решения и компромиси, съгласувани доколкото е възможно и с двете страни, създаващи законодателството.

В някои случаи обаче, президентът и Конгресът не стигат до съгласие, и ако обект на това несъгласие е финансирането на федералното правителство, неговата дейност се преустановява за неопределен период от време, докато не се стигне до консенсус.  

Тръмп иска финансиране за стената си в размер на 5 милиарда долара (като в последствие увеличава „душевните граници“ на своите искания до 5,7 милиарда). През декември 2018 г , по  време на официална среща с председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси и  лидера на малцинството в Сената Чък Шумър, президентът в прав текст казва, че би бил „горд“ да закрие правителството, докато не получи това, което иска. Конгресът на САЩ прави опит да приеме резолюция за финансиране на федералното правителство, която включва само договорените 1,3 милиарда за сигурност на границите. Президентът не подписва резолюцията, и на 22 декември правителството частично преустановява дейност.

По време на „закрито правителство“, институции, зависещи от федерално финансиране освобождават в неплатен отпуск част от персонала си, докато останалите служители, чиято дейност не може да бъде преустановена, продължават да работят без заплати (като е възможно въобще да не получат компесация за труда си). Това не е прецедент в американската история. Дори не е прецедент в мандата на Тръмп. Досега е имало 22 „дупки“ във финансирането на федералното правителство, 10 от които са довели до освобождаване на персонал. Повечето „закривания“ са траели не повече от ден, рекордьори са били двете кризи в края на 1995 г. и началото на 1996 г. (7 и 21 дни), и кризата през 2013 г. (16 дни). Рекордьори досега. Текущото „закриване“ към 24 януари 2019 трае 34 дни, и за момента няма перспективи за скорошното му прекратяване*. Между републиканци и демократи прехвърчат искри, заплахи и се наблюдават силови прийоми. Пелоси заплашва Тръмп, че няма да му разреши да проведене традиционнoто Обръщение относно състоянието на Съюза в Конгреса, а Тръмп ту твърди, че ще го проведе на друго място, ту че ще го даде след края на закриването. Представителите се опитват да прокарат закони, с които да се прекрати закриването, а Сенатът ги блокира. И докато политиците си мерят властта, стотици хиляди федерални работници обират калая.

Ефектът

Около 800 хил. граждани, работещи за институции, финансирани от федералното правителство, втори месец са без заплати. Немалко от тях са задължени да работят без заплата заради важността на техните професии, например служителите на TSA (администрацията за транспортен контрол), авиодиспечери, служители в болниците за ветерани. Много от тези служители са на границата на финансовия колапс и прибягват до food pantries, организации за снабдяване с храна на хора, които не могат да си я позволят. Служители масово излизат в болнични, и възлови елементи на всекидневния американски живот все повече страдат от недостиг на кадри.

Дайте им торта

Много историци отричат Мария Антоанета да е изричала приписваната и фраза „Щом (селяните) нямат хляб, да ядат торта!“. Подобна идея обаче може лесно да бъде приписана на видни личности от американската администрация, както немалко американски политици и коментатори отбелязват.

Секретарят по търговията на САЩ Уилбър Рос изказва учудване от факта, че служители, които вече втори месец не получават заплати, посещават благотворителни организации за бездомни, за да изхранят себе си и семействата си. Съветва ги „просто да си изтеглят заеми“ (които в последствие не е ясно как ще бъдат върнати). Също така Рос отбелязва, че ако 800 хил. души не получат две месечни заплати, американската икономика почти няма да пострада. Лари Кудлоу, директор на Националния икономически съвет нарича работниците „благородни доброволци за каузата“. Лара Тръмп, снахата на президента и негов съветник в предизборната му кампания, описва двумесечната липса на заплата като „малко болка в името на добра кауза.“.

Президентът Тръмп също не остава по-назад. В средата на януари президента посрещна в Белия дом екипа-победител в националното колежанско първенство по американски футбол. Тъй като голяма част от служителите в Белия дом, включително и готвачите, са освободени заради закриването на правителството, менюто е било отговорност на президента. Тръмп поръчва стотици порции хамбургери, картофки и пица от (по негови думи) „горди американски компании“ като McDonald’s и Burger King. “Имаме доста големи хора, които обичат да ядат, затова ще се позабавляваме малко“, усмихва се Тръмп.

В това време социологически проучвания сочат, че за над 50% от американците би било катастрофално, ако не получат 2 или по-малко месечни заплати навреме.

Сит на гладния не вярва

Сегашното закриване на правителството на САЩ е мерене на властови възможности и позиции. При разпокъсано партийно влияние в Камарата на представителите, Сената и президента, е нормално се случат подобни нормативни сблъсъци. Както вече споменах, тази ситуация е заложена в американската интерпретация за разделение и баланс между властите, и предполага достигане на компромисно и съгласувано решение, което да е приемливо за всички страни в конфликта.

Сегашният случай е безпрецедентен с твърдостта на позициите на страните и тоталното отказване от съгласуване или компромис. Тръмп и републиканците си искат стената (макар че някои републикански сенатори гласуват за приемането на закони, приключващи закриването), демократите не им я дават. Чисто и просто. Няколко различни закона, съдържащи или изключващи финансиране на стената, биват отхвърляни, докато хиляди са изправени пред риск от лична финансова катастрофа и глад. И двете страни ползват тези работници като пионки в своята игра, чийто край не се вижда. А в това време най-различни личности се учудват как може хора, които не получават заплащане, да търсят безплатна храна в приюти за бездомници? Нека ядат торта!

Работниците сигурно ще получат компенсация за труда си когато правителството отново продължи работата си. Обикновените граждани ще преживеят няколко месеца да не ходят по национални паркове и музеи или да чакат на по-големи опашки по летищата. Рейтингът на републиканците ще падне, този на демократите ще се вдигне, колелото ще се завърти и няколко години (какви ти години, месеци) след края на правителствената криза тя ще остане просто поредната „бележка под линия“ в американската история. Много е лесно да се гледа цинично на нещата и много хора, дори да не са милионери на висши държавни постове, могат да се изкушат да заемат подобна позиция. И може ли човек с ръка на сърцето да ги вини?

А Великата американска стена? Дали би била ефективна или не – не е сигурно, „журито още мълчи по въпроса“. Наистина, САЩ има проблем с нелегалната имиграция, но сухопътната имиграция по границата е малък проблем в сравнение с мигрантите идващи по въздух и вода, както и 12-те милиона нелегални мигранти, които в момента пребивават в САЩ - много от които легално пресекли границата, но с изтекли вече визи. А що се отнася до „престъпната вълна“, за която предупреждава президентът Тръмп, тук журито също мълчи. Може би стена по границата с Мексико би я спряла, а може би държавата с най-голяма военна мощ и най-голям процент от БВП, отиващ за финансирането й в света ,би измислила и други решения на проблема.

В крайна сметка какво са 800 хил. гладуващи американци на фона на победа в една почти безсмислена политическа война, която вече продължава твърде дъгло?

*Бележка: На 25.01.2019 г., 35-ия ден от закриването, беше постигнато споразумение и беше приета резолюция то да бъде преустановено до 15 февруари т.г., и работниците да получат заплатите си. Президентът продължава да настоява за стената си, а за ситуацията след 15 февруари информация засега няма.