Политическата 2019 в 10 акцента

Политическата 2019 в 10 акцента

 

Георги Дуцовски

(още от автора)

 

 

Навлизаме в година, която ще бъде и последната от второто десетилетие на XXI –ви век. През изтеклата 2019 се случиха много неща– културата загуби две свои икони в лицето на Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова, българските здравеопазване и образование продължават да търсят своето най-добро реализиране, някои важни макроикономически показатели бележат ръст, в спорта – Лудогорец пак стана шампион и продължава да е единственият български представител в европейските клубни турнири. В тази статия имам удоволствието обаче да ви представя десетте водещи акцента от политическата година в България, които поне според моето скромно мнение  успяха да се интегрират повече от успешно в дневния ред на българските граждани.

  1. Битката за самолетите

След като краят на 2018 година беше белязан от казуса  “втора кабинка”, свързан с изграждането на втори лифт в Банско, то началото на 2019 г. маркира неговия край с решението на Върховния административен съд, който постанови окончателната отмяна на промените в плана за управление на Национален парк “Пирин”. Началото на тази година обаче донесе нова тема в дневния ред на широката общественост, свързана с избора на ново авиовъоръжаване, състоящо се в покупка на нови самолети. Основното противопоставяне беше между т.нар. “F-ове”и ”Грипени”. В крайна сметка, МС одобри сделка за закупуване на 8 на брой изтребителя “F-16”.

  1. Субсидиите

Държавното финансиране за политическите партии – тема, която се “пробуди” и ангажира общественото мнение от вече няколко години. На проведения от шоумена Слави Трифонов  референдум мнозинство от гласувалите подкрепи идеята за свеждане на субсидиите за партиите на стойността от  1 лев. Референдумът обаче не преодоля необходимия праг, за да стане задължителен. Проблематиката, свързана с държавното финансиране за партиите, доразви своето институционално изражение в дебат, провел се в началото на лятото. Макар че бяха чути и по-крайни предложения, като това субсидията да стане 0 лева за глас, както и създалото се известно напрежение между елементи от управляващото мнозинство, и по-конкретно – липсата на консенсус относно “единия лев” измежду представители на патриотичната коалиция. През юли, само около 3 месеца преди предстоящия местен вот, “единият лев” мина на второ четене в НС, със 119 гласа „ЗА” и утвърди субсидийната промяна. И така до началото на декември, когато субсидирането получи остойностяване от 8 лева за глас.

  1. Папското посещение

Неоспоримо е, че визитата на папа Франциск в България е едно от топ събитията на 2019г., но веднага изниква въпросът: защо то да се нарежда сред политическите акценти? Най-простичкият отговор е този, че папата не бе посрещнат в България само и единствено като глава на Римокатолическата църква, но и като политическо лице, в ролята си на държавен глава (суверенен монарх) на Ватикана. Освен че посещението получи своя широк отзвук в международните медии, то не по-малко важно е съдържанието на този отзвук. Световните медии акцентираха върху срещите на Франциск с българския премиер и българския президент, както и на “трудния” му контакт с Българската православна църква и най-вече – неговото послание за мир и проява на повече съчувствие към мигрантите. Заслужава да бъде отбелязано преекспонирането и твърдата буквалност, по които бяха възприети думите на папа Франциск. От една страна, апелът му България “да приема мигрантите с отворени обятия”, а от друга страна – всичко това се случва в контекста на непосредствено предстоящите избори за Европейски парламент, на 26 май, когато основните страхове около тези избори, в цяла Европа, са отдадени на страха от възход на голяма национал-популистка вълна.

  1. Избори за Европейски парламент, май 2019г.

2019 бе изборна година. Европейските избори очевидно не са особено интересни за българските граждани и тук искам  да акцентирам върху избирателната активност – 32.64%, или 2095575 гласували от общо 6419472 души, имащи право на глас. Българите отново показаха относително нисък интерес към този вид избори. Не без значение  е и това, че една част от политическите партии не показаха особена заинтересованост към провокиране на активно гласуване. Други политически партии пък решиха да изместят фокуса на самите избори, което донякъде може да се разгледа и като опит за стимулиране на повече вот.

Това, което всички очакват най-много, са крайните резултати. А те показаха няколко неща: ГЕРБ остана първа политическа сила с  6 мандата в ЕП; БСП – 5, макар и получавайки само мандат по-малко от ГЕРБ, остана втора сила. ДПС заключва челната тройка, вземайки 3 мандата в ЕП и утвърждавайки същата подредба на „първите три” в последните няколко години. Българската квота бива допълнена от удовлетворителните резултати за ВМРО-БНД и Демократична България. ВМРО-БНД спечели цели два мандата, при очаквания за един, докато ДБ очерта тенденцията за интегриране в родния политически живот, като извоюва едно място в ЕП.  

  1. НАП

Тоталният срив на официалния уебсайт на агенцията от началото на октомври кулминира вече създалото се напрежение. Да припомним, че в разгара на лятото се появи информация, която твърдеше, че от НАП са изтекли личните данни на редица български граждани. А причините, поради които подреждам това събитие в списъка на политическите акценти на 2019-та, са няколко. Решение на проблема се потърси със създаването на временна парламентарна комисия, която детайлно да се занимае с този случай. На следващ етап - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД),  “глоби” Националната агенция за приходите, съставяйки ѝ акт за административно нарушение. Стойността на акта беше оценена на 5.1 млн. лева. Редом с всичко това, прокуратурата води  разследване, свързано с теча на данни, като дори вече има и обвиняеми. И на последно място, но не и по значение, отбелязвам, че и според национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведена в периода 5-12 декември сред 1017 пълнолетни граждани, хакерската атака срещу НАП се нарежда измежду най-запомнящите се за мнозинството от българите събития (23%).

  1. Избори за местна власт, октомври 2019 г.

Втори вот през 2019 година. Както обикновено, победители и победени от местния вот бяха измерени от броя спечелени кметове. Местните избори затвърдиха статуквото, като резултатите показаха по-скоро липса от необходимост от предсрочни парламентарни избори сега, макар и да се видяха известни пропуквания по места. Те бяха вследствие на “завръщането” на опозиционни формации в местната власт, както и възхода на сравнително нови политически субекти, търсещи своето политическо позициониране. Картината на политическо раздвижване е допълвана от балотажа за кмет на Столична община – за първи път от 2005 година насам.

  1. АЕЦ “Белене”

Темата за строежа на АЕЦ “Белене” провокира провеждането на  първия референдум в демократичната история на България.  Няколко години след проведения референдум на тема дали да се строи нова ядрена централа, АЕЦ “Белене” излезе на дневен ред.  Експерти констатират, че България е относително близо до реализиране на проекта за АЕЦ “Белене”. По примера на АЕЦ “Козлодуй”, Белене може да генерира още и нови работни места, с реализиране на своя атомна централа, България би могла да загуби стабилни цени на електроенергията при отпадане на перспективата за Белене, твърдят още експертите. Пред реализацията обаче стои един ключов въпрос -  намирането на инвеститор. Държавата вече показа своята ясна ангажираност към този проект и търсенето на инвеститор. Премиерът Борисов  отбеляза важността на АЕЦ “Белене” за диверсификацията и енергийния баланс на България. Отново по негови думи интерес към строежа на АЕЦ в България проявяват редица големи фирми от Русия, САЩ, Китай и т.н. Що се отнася до общественото мнение, референдумът от 2012-2013 година показа ниска избирателна активност и лек превес в подкрепа на изграждането на АЕЦ. Към настоящия момент липсват официални данни по отношение на вижданията на българските граждани, но темата за АЕЦ “Белене” е сред водещите, които вълнуват българските граждани и през тази година, което се доказва и от проведено национално представително проучване на Алфа Рисърч в периода 5-12 декември.

  1. Срещата “Тръмп-Борисов”

В края на месец ноември бе осъществена визита на българския министър-председател в САЩ. Подобно събитие едва ли е сред най-значимите за щатския външнополитически и дипломатически дискурс, но не може да бъде отречен фактът, че поне за малко България успя да влезе във фокуса на американския политически дневен ред. Поставям това събитие сред основните политически акценти на 2019 година, защото визита при американския президент и осъществен конструктивен диалог по значими теми с един от водещите световни политически лидери, заслужава да бъде споменато. Като обложка, посещението си е посещение. Но в същността на тази среща се открива засягането на важни за България теми, като отпадане на визите за български граждани, партньорства в областта на отбраната и енергетиката, визита на Тръмп в България. Акцент за България след тази среща остава това, че диалогът между България и САЩ категорично е отворен.

  1. Слави Трифонов – новият субект в българския политически живот

В края на месец юли шоуменът сложи край на своя дългогодишен проект – “Шоуто на Слави”, като същевременно обяви началото на телевизионен и на политически проект. Политическият проект получи провокативното наименование – “Няма такава държава”. На първо четене грешките изглеждаха не малко  – учредителната среща продължи едва около 20 минути, самият процес на учредяване премина при пълна конфиденциалност, като представители на медиите не бяха допуснати. Никой  от делегатите не каза нищо пред медийните агенти пред залата, телефоните на всички участвали бяха надлежно заключени в специални за целта сейфове, редица симпатизанти и съратници останаха пред залата в недоумение от цялата тази потайност.

Но проблемите не спират дотук. След името и начина на учредяване на НТД, атакувано, дори двустранно, бе и избраното лого, а критиката беше свързана с това, че то значително наподобява логото на “Гражданска позиция” в Украйна. Още повече, че в бекграунда си, то съдържа българския национален трибагреник. Второто пряко нарушава българското законодателство и в частност чл.5 ал.1 от Закона за политическите партии, която гласи: “Чл. 5. (1) Политическите партии не могат да използват в своите символи герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения” (ЗПП). Именно на базата на тази втора критика и на основание, че “Използване на знамето в символа на партията е налице не само когато има пълна идентичност в двата знака, но и когато внушението е достатъчно силно, че да създаде възможност гражданите да свържат символа със знамето на Републиката” (СГС), през декември Софийският градски съд отказа регистрацията на НТД.

И все пак, в месеците дотук, сондажите показват възходящото движение на “Няма такава държава” – от минимален резултат, през достигане до 4%-та бариера, до трета политическа сила.

  1. “Език свещен на моите деди …”

В края на тази относително гореща политическа година, в България на дневен ред отново излезе въпросът за българския и македонския език и диференциацията между тях. Българо-македонските отношения  по традиция са особено актуална тема и пред двете страни и техните граждани. Поредната “битка” този път се разгоря в полето на академичното знание, но бързо се пренесе на терена на политиката. Казусът придоби публична и медийна популярност, след като Българската академия на науките се противопостави на текстове от “Хартата за македонския език”, които постановяват, че официалният език в Северна Македония е македонският, като той се явява наследник на многовековна история и е равноправен на всички други езици по света. БАН, от своя страна, заяви, че македонският език не е нищо повече от регионална норма на българския език. И докато все още се очаква официалната позиция на българските легитимни власти по този въпрос, в Северна Македония президент и премиер изразиха по дипломатичен път своите виждания. Стево Пендаровски обяви, че македонските език и нация са неоспорим факт, а Зоран Заев не скри очакванията си България да признае официално екзистенцията на македонският език, при това – съвсем скоро. Този конкретен казус е поредният откъс от „боричканията” между Република България и Република Северна Македония по чисто исторически въпроси, както и първият израз на повишено напрежение между двете страни след ратифицирането на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между страните-съседки.