Политическата 2020 в 10 акцента

Политическата 2020 в 10 акцента

 

Георги Дуцовски

(още от автора)

 

 

На прага на третото десетилетие от XXI-ви век, изпращаме една силно противоречива 2020. В края на годината по традиция е време за равносметка. Този път изглежда, че акцентът е общ за всички страни по света – COVID-19. Както е видимо от месеците досега, новият вирус постави всички под общ знаменател, очевидно без да се интересува от понятия, характерни за сферата на международните отношения, които фрагментират света на “полюси”, ”сили”, ”страни-балансьори”, ”силно/слабо развити държави”, ”failed states”. Но през вече отиващата си година, както у нас така, и по света се случиха и много други неща извън фокуса на коронавируса. 2020-та бе годината, в която кандидат на демократите отново се пребори за президентския стол в САЩ, Северна Македония стана пълноправен член на НАТО, България и Хърватия получиха положителни оценки от Европейската комисия и ЕЦБ, което откри пътя на лева и куната към еврото през механизма ERM II. Вътре в България също бе динамично – протести; междуинституционални престрелки; здравеопазване и образование, култура и индустрия пред колапс; опити за управление на криза; компромати; доказателства; “въстания”; провокации. Българското общество се раздели завинаги със свои емблематични личности в сферите на политиката, публицистиката, науката, журналистиката, медицината, културата, спорта – Благовест Сендов, Вълчо Камарашев, Милен Цветков, Тодор Симов, Васил Пенев, Христо Явашев, Борис Гаганелов, Бисер Михайлов, Максим Минчев, Александър Чирков, Илия Чубриков и още много други. У нас обаче по традиция най-проблематизирана бе темата за политическите измерения на дебатите по отделни казуси – рокади по върховете на властта, (не)необходимостта от нова Конституция, карантина, мерки, ограничения, права, свободи… В тази статия имам удоволствието  да ви представя десетте водещи акцента от политическата година в България, които поне според моето скромно мнение  успяха да се интегрират повече от успешно в дневния ред на българските граждани.

  1. Институционални междуособици

И през 2020г., престрелките между “Дондуков” 1 и ”Дондуков” 2 продължиха с пълна сила. Това основателно даде повод на медии и експерти да говорят за “междуинституционална война”. Но такава ли е тя наистина и не персонифицираха ли успешно Радев и Борисов видимото и с просто око напрежение помежду им? Още в началото на годината, в обръщение към нацията, българският президент обяви, че сваля политическото си доверие от правителството, а мотивите за подобно действие бяха свързани с мнението му, че изпълнителната власт не работи в интерес на българските граждани и е отговорна за институционалната и обществена криза в страната. Правителствените отзиви бяха свързани с контратвърдения, че подобни действия от страна на държавния глава разединяват нацията и биха могли да се тълкуват като опит за пряка намеса в независимостта на властите. Съвсем в зората на летните протести се стигна до два паралелно провеждащи се митинга в т.нар. “триъгълник на властта”. От страната на Президентството бе позициониран митингът на привържениците на Радев, а от отсрещната страна, пред Министерски съвет бяха разположени привържениците на кабинета. Провокации и леки сблъсъци до вечерта все пак не липсваха, въпреки предприетото от полицаите действие в даден момент от демонстрациите да свалят своите шлемове и щитове с цел да не се стига до насилие. Напрежението между Борисов и Радев продължава да е забележимо, като то най-вече се изразява в реториката между двамата. Но предвид две важни обстоятелства, едното от които се отнася до това, че се намираме на прага на година, в която предстоят както парламентарни, така и президентски избори, а второто от които е протичащият и понастоящем процес на кохабитация между президент и министър-председател, то подобно прехвърчане на искри между двамата изглежда в голяма степен естествено и оправдано.

  1. Attack of the Nurses

Едва няколко дни преди обявеното на 13 март извънредно положение на територията на цялата страна заради COVID-19, няколко медицински сестри окупираха за малко част от сградата на бившия Партиен дом. Те прекараха една нощ там, отказвайки да си тръгнат след заседание на здравната комисия. Политическият оттенък на случилото се е скрит в причината, която бе обявена като пусков механизъм на подобни действия, а именно отказ от страна на Кирил Ананиев (тогава здравен министър) да дойде при тях. Още в първия ден на месец март започна протестен палатков лагер пред Министерски съвет на медицинските сестри, а повод за това бяха искани промени в здравната система, като увеличаване на заплатите на медицинските работници. До нещо като ескалация на напрежението се стигна едва на сутринта, когато една от сестрите се окачи на перваза на единия от прозорците. Служители на НСО и психолози от МВР влязоха в преговори със сестрите в опит за постигане на деескалация на напрежението, които обаче не доведоха до резултат. До прибиране на жената от прозореца вътре и успокояване на обстановката се достигна след допускане на представители на медиите вътре в обитаваното от сестрите помещение. Акцията на неколцината медицински работници предизвика полюсни отзиви. За някои тя бе проява на солидарност към гилдия и отстояването на кауза. Други разчетоха подобна активност като опит за терористичен акт, целенасочена провокация или политически мотивирана акция, свързана с опоненти на управляващите.

  1. Затваряне, локдаун, социална изолация …

Едва още в началото на годината, на България й предстоеше да се сблъска с много нови обстоятелства. Бързо разрастващата се по света епидемия от коронавирус наложи обявяването на извънредно положение и на територията на Република България, влязло в сила от 13 март. Първият т.нар. “локдаун”, заедно със съпровождащите го мерки и ограничения, бе приет привидно спокойно от болшинството български граждани. По-голямата част от гражданите следваха указанията на щаба, спазваха мерките, стояха си вкъщи. В края на месец май извънредното положение бе премахнато, макар да бе заменено от “извънредна епидемиологична обстановка”. Ограниченията бяха сериозно либерализирани. Но времената на социална изолация засилиха вярата в конспиративни теории и заговори сред групи хора на различни места по света, като България не е изключение. Сегменти от обществата привидяха в ограничителните мерки корпоративно-политически замисли, отнасящи се до хипотетично приоритизиране на дадени бизнеси, опити за контрол над населението или преразпределение на силите. И така до днес, когато Старият континент  е изправен пред поредна вирусна вълна, в очакване на ваксини, но и когато теориите на конспирацията продължават да бъдат обяснително изкушение пред човешките умове.

  1. Протестите

Вече повече от пет месеца продължава националният протест с искания за оставката на правителството и главния прокурор на Република България, както и за цялостна промяна на управленския модел в страната. Почти половин година по-късно след началото на протестите, те започнаха да изглеждат по осезаемо различен начин, съпоставено с образа им през август или дори септември. Две от големите гордости на столичните протестиращи – включването на протестиращи по места от различни области в страната, както и активизирането на сегменти от българските общности в чужбина, изглеждат силно затихнали. Сравнена с тази само отпреди няколко месеца, ситуацията сега очертава съвсем различни реалности. Поле на действието в момента изглежда само София, единствено в столицата все още се наблюдават улични протестни мероприятия. Вариации и преформатирания на демонстрациите, каквито се наблюдаваха активно през лятото, сега почти отсъстват. Остана само традиционното шествие до Орлов мост, вяло блокиране на някое кръстовище и “посещение” на институционални сгради. Разликата в числеността на протестните вечери също е забележима – в пъти по-малка посещаемост спрямо тази, която се наблюдаваше до октомври например, а и субекти, дефинирани като “неформални лидери” на уличното недоволство също вече ги няма. Да, протестът формално не е спрял, с друго мото и отчасти различни от познатите досега оратори, но няма никакво място за сравнение между уличната енергия през лятото и тази сега. Намираме се обаче на прага на изборна година. Дали това затишие сега не е “затишие пред буря” и дали гражданската енергия от лятото на 2020-та ще намери свое електорално изражение, изглежда предстои на всички ни да разберем съвсем скоро.

  1. Рокада, гамбит, ендшпил

Безспорно един от основните моменти на преминаващата година се отнася до случилите се рокади в изпълнителната власт. Първата промяна за 2020г. е в Министерството на околната среда и водите, когато на 15 януари бе избран за министър Емил Димитров. Последната за тази календарна година бе промяната в Министерството на правосъдието, от началото на месец септември, когато след като гласува оставката на Данаил Кирилов, 44-то НС на РБ утвърди за нов министър Десислава Ахладова. Най-осезаеми обаче останаха случилите се летни ремонти на кабинета. Тогава бяха направени цели пет промени вкупом в състава на Министерски съвет. Народното събрание гласува кандидатурите на Кирил Ананиев, Костадин Ангелов, Лъчезар Борисов, Христо Терзийски и Марияна Николова, които поеха, както следва, министерствата на финансите, здравеопазването, икономиката, вътрешните работи и туризма. Не е изключено да се смята, че петте промени в кабинета от лятото бяха направени в отговор на протестите и идващия от тях призив за оставка на правителството. От гледна точка на политическата наука и политологичните дефиниции следва да бъде отбелязано, че промените могат да бъдат разбирани като израз на чуваемост на протестните искания от страна на изпълнителната власт. Но тези промени се случиха в рамките на настоящия кабинет и концептуално не означават, че е конструирано ново правителство в пределите на 44-то Народно събрание.

  1. Политика vs. Пи-ар

Обстоятелствата през настоящата година бяха такива, че изправиха властта пред необходимостта надлежно да аргументира вземането на трудни решения. Най-значимото от тях изглежда бе решението отнасящо се до създаването и изпълнението на стратегия, чрез която ефективно държавата да се бори с разпространението на коронавируса, а такава неизбежно минаваше и през въвеждането на някои ограничителни за обществото (или сегменти от него) мерки и разпоредби. В условията на здравна, но и очертаваща се икономическа криза, държавата разписа план за финансово компенсиране на засегнатите от кризата, смъкна ДДС-то за някои стоки, осигури по 50лв. отгоре през всеки месец до март за пенсионерите. Управляващото мнозинство започна разговори за свикване на Велико народно събрание и изработването на нова Конституция, както и гласува щедро направен бюджет за 2021г., който предвижда ръст в размера на пенсиите, ръст в учителските заплати, ръст в заплатите на полицаи и пожарникари, ръст в размера на минималната работна заплата. Мнозина са тези, които си задават въпроса дали това е целева и планирана политика или е опит за имиджово надграждане в контекста на предстоящата изборна година. Към всички тези ходове могат да бъдат прибавени и поредицата от срещи през годината на българския министър-председател с хора и от по-малките населени места. На чисто идейно равнище, това сходства на принципите на тези идеологии, където водеща е идеята за “добрия цар”, който се грижи за всички. Предвид това, не е без основание разчитането на подобни ходове като част от инструментариума за имиджово надграждане, дори и малко популизъм. А дали използването на подобни символни композиции е ефективен и полезен ход по отношение скорошните парламентарни избори, ще покаже електоралното поведение на българските гласоподаватели.

  1. Като на кино

2020 година бе проблематична в редица отношения – здравната криза, задаващата се като резултат от нея икономическа криза, социално-общественото напрежение и прочие. Годината не бе лека за премиера Борисов и поради кръстосания огън, пред който той се озова. Изтеклите от неизвестен източник снимки и видеоклип, за които се твърдеше, че са от неговата спалня, както и появилите се аудиозаписи, за които имаше тълкувания, че се чува гласът на българския министър-председател бяха сериозен имиджов удар. Още през лятото, българският евродепутат от левицата Елена Йончева сезира реномирана щатска лаборатория за анализ на аудиозаписа. Във върнатия по случая обратно до нея технически доклад, експертите от лабораторията са указали, че не са открити следи от монтаж и записът е автентичен. Обстоятелствата се стекоха така, че този казус получи широк международен отзвук. В края на годината, Специализираната прокуратура излезе със съобщение, в отговор на високия медиен и обществен интерес, с което затвори темата, постановявайки, че не е установено провеждане на разговор с участието на министър-председателя на Република България, какъвто е упоменат в сигналите до нея. Софийска градска прокуратура също излезе със становище по въпроса свързан с публикуваните в медиите снимки и видеозапис, като експертните заключения сочат, че анализираните файлове не са оригиналните, което не позволява формулирането на категорични изводи, а датата, автентичността на снимките и истинността на композицията от тях не могат да бъдат установени.

  1. Конгреси, събрания, конференции

През 2020-та година се осъществиха поредица от вътрешнопартийни мероприятия на отделни политически субекти у нас. Коронакризата създаде пречки, но сякаш не успя напълно да спре механизмите за работа на партийните организации. Фокусът в този сегмент от настоящия текст ще се спре върху тези, които най-дълбоко залегнаха в обществения дебат, подредени в хронологичен ред.

Първи, още преди обявеното на 13 март извънредно положение се нареждат от  Има такъв народ. Темата за политическия проект на Слави Трифонов бе част от десетте политически акцента на 2019 година, когато бе под друго име и имаше дебати относно коректността на неговото лого. В крайна сметка, на 16.02. т.г., в присъствието на повече от 800 делегати, Има такъв народ успешно проведе своето Учредително събрание в София, на което прие своя устав, като още избра свои председател, заместник-председатели, главен секретар, както и членове на изпълнителния съвет и арбитражно-контролна комисия на партията. В края на месец февруари, представители на новоучредената формация внесоха в Софийски градски съд необходимите документи за регистрация, която този път бе успешна.

В разгара на лятото, когато и антиправителствените протести бяха в своя пик, ГЕРБ спонтанно проведоха своя национална конференция. На нея участие взеха както министър-председателя Борисов, който с участието си, макар и на вътрешнопартийна среща, прекъсна изолацията си от публични мероприятия, така още и представители на формацията в органи на местната, законодателната и изпълнителната власт, на ЕС, коалиционни партньори. Още преди събитието имаше очаквания, че на сбирката ще бъде обявена оставката на настоящия кабинет, но в рамките на конференцията и вследствие речите на Андрей Новаков, Румен Христов, както и тази на самия Борисов, основна бе интерпретацията, че конференцията е израз на опит за вътрешно единение и се явява отговор на гражданските протести и реториката, и невербалната комуникация на президента Радев.

През есента дойде ред и на провеждането на юбилейния 50-ти конгрес на БСП. През 2020-та столетницата избра своя нов-стар лидер посредством пряк избор измежду всички членове. Социалистите утвърдиха новия състав на Националния съвет, който от своя страна впоследствие прие предложеното Изпълнително бюро. Събитията около БСП през 2020-та не минаха и без съответните страсти и противоречия, но фокусът може да бъде съсредоточен главно върху два основни аспекта. Единият е Конгресът, в неговото изцяло идейно значение и във връзка с традицията. Вторият е  поетият курс, поне според думите на Нинова, към въздигане на БСП в първа политическа сила и амбицията за спечелване на парламентарния вот през 2021г.

През есента на 2020г. своя живот започнаха още две политически формации, които макар и да не присъстват като водещи в социологическите сондажи, успяха да се преборят за място в медиите и дневния ред на гражданите. Републиканци за България официално се учреди, като за председател единодушно бе избран бившият втори в ГЕРБ – Цветан Цветанов. Формацията тръгна с амбиции за покритие във всички райони на страната, както и, че тя няма да се управлява едностранно. Гражданският проект Българско лято също тръгна по своя път. Вече мина сбирката на инициативния комитет, който трябваше да приеме учредителната декларация. Формацията даде заявка, че ще се води от принципите на пряката демокрация, върховенството на закона и уважението към  многообразието на обществото.

В края на годината дойде ред и за Десетата национална конференция на Движението за права и свободи. Тя се проведе изцяло във виртуална среда, с участието на над 800 делегати. Най-важните резултати, които бяха произведени са свързани с преизбирането на Мустафа Карадайъ за председател;  очертаването на основните цели пред ДПС в контекста на предстоящия парламентарен вот, а именно устойчиво утвърждаване на формацията в политическия живот у нас, което минава през осезаемо участие в органите както на местната, така още на законодателната и изпълнителната власт. Акцент от Националната отчетно-изборна конференция безспорно е и включването на почетния председател на ДПС – Ахмед Доган, който поздрави с наближаващите празници, пожела здраве, но и посъветва съпартийците си да не поемат риска да обединят всички срещу себе си.

  1. “Ясен месец (още не) изгрява”

Темата за българо-македонските отношения бе част и от миналогодишния обзор с акценти от политическата 2019 година. Дебатът тогава се отнасяше до езиковото противоречие, когато текстове от “Хартата за македонския език” постановяваха, че македонският език е наследник на многовековна история, а от БАН контрираха, че той не представлява нищо повече от регионална норма на българския език. От сферата на академичния дебат, тази проблематика бързо се пренесе и на политическия терен. Понастоящем, поредният епизод от българо-македонските закачки се развива както на полето на историята, така и на тепиха на политиката. Мнозина от българска страна останаха с впечатлението, че България спря съседната си Северна Македония от членство в ЕС. Мнозина от северно-македонска страна повярваха, че Северна Македония е била спряна от България за присъединяване към Европейския съюз. Истината обаче не е точно такава за нито една от двете страни. Нито някой е спирал някого за някъде, нито някого е бил възпиран от някой друг. България се противопостави на тезите на своята съседка, като блокира започването на преговори за присъединяване към ЕС на Северна Македония. Но това в никакъв случай не означава блокиране на членството на Северна Македония в редиците на Европейския съюз, тъй като до въпроса за членството може да се стигне след зададен алгоритъм от процедури, а хипотетично негово “блокиране” изглежда възможно действие след едва поне едно десетилетие.

  1. Дума на годината

Десетият акцент в този обзор представлява нещо, което се случи и разви на чисто абстрактно равнище. Тук не става въпрос за събитие или развитието на процес, за личности или институции. На последно, но категорично не по значение място, маркирам чувството на надежда. Надежда, това според мен е и думата, която в пълна степен описва вече отминаващата 2020 година. Надеждата за едни бе свързана с това да успеем ефективно да преборим пандемията. Надеждата за втори бе в постигането на гаранции за опазването на демократичния правов ред, както и за гражданските права и свободи. Надеждата за трети минаваше през оставка на кабинета, през честни и свободни избори за Народно събрание – за четвърти, за някои надеждата бе във всичко изброено. За други пък не беше в нито едно от тях. Но дали само заради глобалната пандемия от коронавирус, дали заради нея съчетана с други обстоятелства, дали изцяло поради други предпоставки, надеждата за по-добри бъдещи времена бе съхранена у мнозина както в България, така и по света. И може би настоящите времена ни накараха да осъзнаем колко прав е бил Сенека, казвайки, че човекът винаги избира надеждата, макар страхът винаги да има повече аргументи.