Политическият кръстопът на Съединените щати

Политическият кръстопът на Съединените щати

Стойчо Велев

(още от автора)

 

 

За успешен завършек на всяка една надпревара от съществено значение е какви карти ще ти бъдат раздадени на старта. Така е в живота, така е и в политиката. Поне за тези, които смятат, че това са две различни неща.

И ако президентът на Съединените щати Доналд Тръмп е от хората с неизчерпаем ресурс политически шанс, то трудно бихме пренебрегнали успешното му противодействие на заплахата, надвиснала над него и над цяла една партия в предходните месеци. Опитът за отстраняването на Тръмп от президентския пост и пренаписването на историята беше хладнокръвно задушен в залите на Сената в безкромпромисен процес, без допускане на свидетелски показания, което до голяма степен предреши изхода на процедурата. Трудно е да се каже дали президентът излезе по-силен от този сблъсък, което тепърва ще бъде обект на изследване в хода на една от най-продължителните избирателни кампании в световен мащаб. И въпреки че историческият прецедент така и не бе поставен, то самият Тръмп ще се надява именно на такъв, защото историята показва, че президент, заклеймен с петното ‘‘импийчмънт‘‘, никога не е бил преизбиран впоследствие. Но разполагат ли неговите противници с политическия инструментариум, за да му се противопоставят и държат ли правилните карти, за да предотвратят още 4 години републикански курс на управление в американската политика?

Партия в безпътица

Ако обвиненията срещу Тръмп през есента са представлявали план "А" на демократите за справяне с политическия си опонент, то твърде условно бихме нарекли ‘‘план‘‘ началото на вътрешнопартийните борби в Демократическата партия. Завесата на опозицията срещу президента се вдигна на първичните избори в Айова – традиционно първия щат по дългия електорален път към Белия дом, само за да разкрие една партия по-разединена от всякога. Въпреки че Айова предоставя едва 41 делегати, за които да се борят кандидатите за демократическата номинация, този щат е от особено значение за президентската надпревара, защото е ранна индикация за електоралните нагласи на избирателите. Победа в него би предоставила сериозен начален тласък, ако не от теоретично, то поне от психологическо естество.

Напротив, вотът в Айова бе помрачен от закъсняло оповестяване на резултатите, съмнение в истинността на вота и пълен хаос в редиците на демократите. От тази суматоха донякъде изненадващо победители излязоха бившият кмет на Саут Бенд, Индиана- Пийт Бутиджедж, както и считаният за един от фаворитите сенатор от щата Върмонт- Бърни Сандърс (който бе на губещата страна срещу Хилъри Клинтън в надпреварата за номинацията на демократите през 2016 г.). Пагубни се оказаха резултатите за някои от основните претенденти- най-вече за бившия вицепрезидент на Барак Обама- Джо Байдън (чийто син бе замесен в импийчмънт сагата през есента), както и за сенатора на щата Масачузетс- Елизабет Уорън, на чийто гръб също лежат надеждите на много демократи.

Политическата арена беше бързо преместена във втория щат по електоралния път – Ню Хемпшир, който също традиционно не носи сериозен брой спечелени делегати. Първа категорична победа там взе сенатор Сандърс, като най-изненадващото в случая бе все още големият брой кандидати- необичайно висок за този етап от надпреварата. Това само по себе си означаваше, че за Невада ще се запътят близо 11 кандидати на демократите, всеки от които със сериозни финансови и политически инвестиции в борбата за номинацията през месец юли. Спокойно може да се отбележи, че в Лас Вегас (Невада) ситуацията за някои от основните фаворити в надпреварата сериозно се влоши. Изненадващо силното представяне на Бутиджедж и недотам изненадващото на Сандърс (вече едноличен водач по брой делегати) ги изведоха на челните позиции, докато останалите кандидати трябваше да се примирят с поредно неубедително представяне. Емблематична се оказа дългоочакваната победа на Джо Байдън в Южна Каролина, която е неговата първа в общо 3 президентски кампании в политическата му кариера и може да се окаже ключова за предстоящия "супер вторник" на 3-ти март (виж сл. тема). 

 

Но не е ли твърде рано за генерални изводи относно шансовете на всеки кандидат да се добере до номинацията и коя е най-добрата стратегия за успех в президентската кампания?

Политическа математика

Сериозната продължителност на електоралните кампании в САЩ е само една от индикациите, че американската обществена система е дълбоко политизирана. Като основна причина за това спокойно бихме посочили усложнената форма на избиране на кандидатите за ключови обществени позиции. За да изясним политическата траектория на този процес ще разгледаме накратко пътя, който всеки член на Демократическата партия трябва да измине, за да спечели място на ринга срещу Доналд Тръмп през ноември:

  • Американските граждани дават гласност на своя избор в хода на близо 6-месечна надпревара във всеки един от 50-те щати. Точните дати, на които демократите гласуват на щатско ниво, са се променяли през десетилетията (макар и някои от тях да остават до ден днешен непроменени).
  • Традиционно стартът бива поставен в Айова (1 февруари), а номинацията ще бъде окончателно оповестена на годишната партийна конвенция на Демократическата партия в щата Уисконсин на 13 юли.
  • Общият брой гласове отново не играе съществена роля (подобно на изборите за президент и вицепрезидент), защото гласоподавателите упражняват правото си на вот чрез особена система на делегиране, чрез която посредством електори (делегати) те, условно казано, предоставят своя глас на строго конкретизиран брой техни представители. Този брой е различен за всеки щат и се определя според населението му.
  • Сумарно делегатите наброяват 3979 души, а за да спечели даден кандидат демократическата номинация са му необходими 1991 от тях (50% +1).
  • Докато щати с нисък брой население подобно на Айова и Ню Хемпшир биха могли да донесат на кандидатите сравнително малък брой делегати, то други- подобно на Калифорния (494 делегати), Флорида (219) и Ню Йорк (274), имат навика да преобръщат партийните надпревари с главата надолу.
  • Суровата реалност бързо ще застигне претендентите за номинацията, когато дойде време за т.нар Супер Вторник (03.03.2020), на който ще гласуват 15 щата наведнъж, включително многолюдните Калифорния и Тексас. Този ден традиционно се определя като електорално сито за кандидатите, защото на него ще бъдат спечелени 1344 делегати, което е приблизително 1/3 от общия брой. В исторически план след Супер Вторник най-често в надпреварата остават двама души, но тазгодишната битка при демократите е неочаквано оспорвана и не е изключено вотът да претърпи допълнителна фрагментация.

Познайте в чия полза би бил подобен сценарий.

Един срещу всички, всички срещу един

От самото начало на кампанията през есента една единствена цел пред демократите сякаш се промъква на всеки политически дебат до момента, а именно-  Доналд Тръмп трябва да бъде победен през ноември. Залозите на този етап са толкова високи, че избирателите започват да гледат на надпреварата през призмата на едно продължително изследване за това кой има най-голям шанс да се противопостави на настоящия президент на Съединените щати. Още преди повечето от демократическите кандидати да са обявили участието си във вътрешнопартийните избори социологическо проучване на ‘’The Hill’’ показа, че едва 35% от гласоподавателите биха гласували с приоритет за даден кандидат, с когото споделят най-близки политически възгледи. Напротив, за 65% от избирателите от съществено значение е единствено кой от кандидатите ще успее да се противопостави ефективно срещу Тръмп и да привлече повече електорална маса от изразяващите недоверие към държавния глава.

Подобна демонстрация на електоралните нагласи на избирателите би могла да доведе само до един резултат- избиране на възможно най-умерен демократически представител, който да консолидира вота на нерадикалните по своите политически възгледи американски граждани. Но в момента, в който броенето на гласовете започна, изглежда логиката, на която стъпваха голяма част от социологическите проучвания, започна постепенно да се пропуква. Този процес се материализира в сериозното движение в национален мащаб зад водача в надпреварата до момента- Бърни Сандърс, който макар да се самоопределя като ‘‘демократичен социалист‘‘ голяма част от американското общество го разглежда като радикално ляв политик, за какъвто Америка все още не е готова. Това, изглежда, по никакъв начин не притеснява сенатора от Върмонт, който не само отблъсква успешно всяка атака на своите опоненти срещу политическата му платформа, но и дава сериозна заявка, че именно той би могъл да е изненадата през ноември и да осъществи своят бленуван идеал: ‘‘политическа революция в Съединените щати‘‘.

В своеобразния си поход към демократическата номинация обаче сенатор Сандърс се сдоби с неочакван ‘‘привърженик‘‘- самият Доналд Тръмп, който в типичния си стил поде онлайн офанзива срещу останалите кандидати и цялата Демократическата партия, обвинявайки ги, че отново се опитват да спрат с всички позволени и непозволени средства Сандърс по същия начин, по който са го сторили през 2016 г. в полза на Хилъри Клинтън. Несъмнено тактиката на Тръмп в случая се корени в увереността на републиканците, че крайно лявата политика на Бърни Сандърс ще откаже умерените по политически възгледи американски избиратели при евентуален сблъсък между двамата и това ще доведе до сигурен втори мандат на Тръмп в Белия дом. Подобна политическа игра обаче крие своите рискове, защото именно по време на кампанията през 2016 г. мнозинството от републиканските избиратели посочваха именно Бърни Сандърс като кандидата, за когото биха дали гласа си ако трябваше да избират между него и Хилъри Клинтън. Това означава, че гласуващите в дясно изведнъж биха склонили да подкрепят крайно ляв кандидат за сметка на центрист, който поне на хартия би трябвало да стои по-близо до политическите им възгледи. Дали тази стратегия в крайна сметка ще изиграе лоша шега на Доналд Тръмп- за подобни прогнози със сигурност е твърде рано.

Едно обаче е сигурно- колкото по-рано опозицията на президента в лицето на Демократическата партия застане окончателно зад своя избраник, толкова по-голяма ще е вероятността демократите да доведат битката срещу Тръмп до успешен завършек. Защото докато едната страна на политическия спектър е придобила вида на бойна арена, то другата се е превърнала в неизчерпаема трибуна за подкрепата към президента, чийто рейтинг расте с всеки изминал ден. В създалата се ситуация единствено от демократите зависи кога ще предприемат своите целенасочени действия посредством президентската номинация. Защото когато това най-сетне се случи, може да се окаже твърде късно.