Симеоновгейт, или защо (не) падат правителствата

Симеоновгейт, или защо (не) падат правителствата

Дяни Куруленко

(още от автора)

 

 

 

Вицепрезидентът Валери Симеонов за пореден ден на преден план в нашите информационни мрежи. Макар екстравагантният Симеонов още от началото на предизборната кампания, и особено от началото на мандата на Борисов-3, да е често срещан в медиите (привидно конкурирайки се за ефирно време със самия Бойко Борисов) заради куриозни и комични ситуации, този път вниманието е насочено към негово скорошно изказване, което предизвика сериозно обществено възмущение и постави голям въпросителен пред управляващото мнозинство. 

Хронологията

На 16 октомври т.г. Симеонов заяви следното по повод протестите на майките на деца с увреждания от инициативата „Системата ни убива“, които се провеждаха в столицата и в много други населени места с искането да бъде прието ново здравно законодателство:

„...Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство и грижа за тях. Просто ги използваха по най-безсъвестния начин като инструмент за постигане на техните чисто материални цели.“

В последствие Симеонов на няколко пъти подчерта, че категорично стои зад думите си.

Последваха протести на гневни майки и недоволни граждани, излезли на улицата за пореден път, този път с настояване за оставка на Симеонов. След коалиционен съвет на партиите в управляващата коалиция, Симеонов се извини на „тези, които са се почувствали обидени", макар че това не успя да тушира гражданското напрежение. Оставка на вицепрезидента също така се иска и от ПП ВОЛЯ. ДПС постави ултиматум – или си отива вицепремиерът, или си отива цялото правителство. БСП пък искат оставката на цялото правителство, тъй като „Борисов вече е безсилен“, а „изпълнителната власт е напълно блокирала“. Към подкрепящите майките се включи дори и Църквата с добавянето на 24 октомври в българския църковен календар като Ден за молитва на децата с увреждания. Президентът на България Румен Радев остро залкейми думите на Симеонов, жена му ги нарече „позор“. Политическите коментатори за пореден път тръбят за политическа нестабилност, и думите "предсрочни избори" отново зачестиха сред политически изказвания и анализи.

Кой дърпа конците?

Един интересен аспект в повечето политически скандали, който често остава на заден план, е кой е „от другата страна на барикадата“, или в случая кой застава в защита на вицепремиера Симеонов след последните събития. Заплахи за контрапротести дойдоха от… българския бизнес.

Производителите на домашна ракия застанаха зад Симеонов и заявиха, че са съгласни с твърдението, че децата на протестиращите майки са „уж болни“, пояснявайки, че говорят за майките с ромски произход и децата има, които „са неправомерно инвалидизирани“. Припомням, че през 2016 г. производителите на домашна ракия се бяха вдигнали на простест срещу ограничения върху варенето на ракия. Същите ограничения бяха отменени благодарение на Валери Симеонов и депутатите му.

В подкрепа на вицепремиера се включиха и от Асоциацията за здравословно хранене на децата. Интересното тук е, че наскоро асоциацията и нейната председателка, Милена Рашева, бяха замесени в обвинения за лобизъм след промени в наредбата, уреждаща доставките и финансирането на белзплатни плодове и зеленчуци в българските училища. Тези промени бяха направени по настояване на вицепремиера Симеонов. Наскоро зам.-председателят на асоциацията Иван Дойчев заяви, че ще съди държавата заради Наредбата за прилагане на схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Честно казано това действие в този контекст звучи малко като от рубликата „За баланс“ от „Шоуто на Слави“.

От коалицията "За да останат хора в България" също застанаха зад Симеонов. Те бяха инициатори на петиция в подкрепа на промяната в плана на управление на природен парк „Пирин“, с което да започнат процедурите за изграждането на втора кабина в ски център Банско. Напомням, че плановете за промяна в плана за управление на НП „Пирин“ с цел строеж на втори лифт породи вълна от антиправителствени протести под наслов „Спаси Пирин“. Един от подкрепящите тази промяна беше Валери Симеонов.

Зад вицепремиера застаха и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Националното сдружение на търговците и превозвачите на горива и други организации.

Контрапротест така и не се състоя. Симеонов благодари за подкрепата на организациите, решили да застанат зад него, и призова протестът да не се провежда, защото го смятал за "средство за уличен натиск". Тези факти ще влязат в руслото на конспиративните теории на тема „Кой всъщност дърпа конците“. Аз обаче ги изведох, за да подчертая съвсем друга теза.

Правителство пред колапс

Призивите за оставки и сваляне на правителства най-често идват от обичайните заподозрени –граждани и парламентарна опозиция. Тези групи пристъпват към искането на оставка понякога напълно оправдано, а понякога просто на принципа „да има“. Всяка политика има групи, които я подкрепят, и такива, които са остро против нея. По същия начин е и с всяка политическа личност, чиято власт зависи не само от гражданското общество, но и от множество лобита, организации, асоциации, явни, неявни, политически и неполитически партньори. Защитата на интересите на определени групи от хора е императив за всеки политик, и тази защита не е задължително във всеки случай да бъде разглеждана като задкулисие, корупция или подкупност. Едно правителство не пада само защото съществува гражданско, медийно или каквото и да било друго обществено недоволство. Едно правителство пада, когато трайно загуби подкрепата на достатъчно голям кръг хора, от които то зависи, директно или индиректно. Поне в най-честия случай.

Оставките на министри станаха традиционен ход на правителствата на Бойко Борисов. Те не са просто подмяна на ръководни кадри, те са цяло събитие, „морален акт“, „поемане на политическа вина“. В най-честия случай те постигат своята цел – удовлетворяване на недоволните и привеждане на управляващото мнозинство в прилично състояние. Случаят с Валери Симеонов, обаче, е по-особен. Неговата оставка се иска заради изказвания, опорочили дълбоко една уязвима обществена група, но и още – заради това, че думите му се превърнаха в символ на определен модел на управление, който трайно е загубил подкрепа от достатъчно голям кръг от хора. Този трус ще се окаже едно от най-тежките изпитания на управляващата коалиция досега. До този момент повечето пререкания между ПП ГЕРБ и техните партньори от Обединените патриоти са били туширани със споразумения и компромиси. Не е ясно дали този път Борисов ще успее да потуши гражданските, а и вътрешнокоалиционните страсти с проста кадрова рокада. Ясно е, че отговорността за тази рокада е негова и тук трудно ще го изиграе „вечният дипломат”.

Свобода на словото...и политиците ли го нямат?

Накрая искам да разгледам един друг аспект около тези последни събития, който стои на фона на всяко критикувано изказване на която и да било публична и/или политическа личност – свободата на словото.

Без да се влиза в размисли дали е правилно или неправилно политици да изказват лично мнение, колкото и крайно да е то (изказването на депутата Иво Христов, че "80% от българите са дебили"), е очевидно, че подобни реплики невинаги остават незабелязани. Да, понякога те са „бисери“, подхвърляни шеговито в злободневни разговори. Когато обаче думи на изказващ се активен политик, натоварен с определени управленски отговорности, са откровено непремерени, безотговорни и обидни, тогава те оставят траен отпечатък и спонтанно отприщват натрупано напрежение.

Без значение дали сме „за” или „против” негласните ограничения върху речта на личности на властови позиции, няма как да отречем, че докато тези личности зависят от мнението на ирационално-емоционални субекти, такива ограничения трябва да има. Все пак, либералната демокрация зависи от общественото мнение, а както знаем, то е често по-променливо и от времето.