Студентски град и социалната амнезия

Студентски град и социалната амнезия

 

Кристиан Стефанов

(още от автора)

 

                                          

Прави силно впечатление на непривикналия към живота в Студентски град минувач колко презастроен, мръсен и пренаселен е кварталът[1].Впечатлението е още по-силно в контекста на идеята, че това би следвало да бъде на първо място студентски кампус. От тази идея днес сякаш няма и помен. Студентски град се е превърнал по-скоро в евтин курорт, отколкото в студентски кампус. Академичният живот е отстъпил на вулгарната консумация. Срамен за европейските ни претенции е фактът, че студентите създават подобни взаимоотношения и пространство. И все пак това е действителността в студентския квартал- мръсотия, евтини забавления и колапс на разбирането за публична отговорност и интелектуална мисия. Обаче както всяка „нормалност‘‘ , така и тази в Студентски град не е просто стечение на обстоятелствата или единствено следствие на „манталитета‘‘ или „народопсихологията‘‘ на българските младежи. Напротив - заварената от нас действителност е продукт на остри исторически социални борби. Победителите в борбата за характера на живота в квартала налагат своите интереси и виждания, с което оформят пространството за десетилетия напред. Устойчивостта на тяхната победа се дължи на невъзможността на загубилите да имат памет за битката.Това води до натурализация на силово постигнатото положение, което ,изглежда, сякаш „винаги е било така‘‘.  Да си спомняме за това, че миналото е можело да протече и по различен път значи винаги да сме наясно, че настоящето  може да бъде и иначе. Тази статия има за цел да припомни, че Студентски град може да бъде отново студентски.

Развитието на университетското пространство

Един от ключовите символи на европейското Просвещение неминуемо е университетът, въплъщаващ универсалността и рационалността на възникващото модерно съзнание. Един пренебрегван елемент на университетската институция е кампусът. Думата произлиза от латинското „campus’’, което означава „равно пространство или „поле“. В историческото възникване на университетите кампусът играе ролята на специфично пространство, което се  отделя за студентите и преподавателите, за да могат те по-концентрирано да извършват академичната  си дейност. Подобно на много други модерни социални институции, кампусът представлява секуларизирана форма на религиозна практика, по-специално манастирския живот в изолация- монасите се отделят от изкушенията на външния свят и се отдават на религиозна аскеза зад стените на манастира. Университетският кампус се ражда като опит университетската общност да бъде защитена от „изкушенията на града‘‘. В хода на бързата индустриализация през XIX век много университети усещат заплаха за своите ценности и култура от изменящия се характер на градския живот; градът ставал мръсен, пренаселен, порочен и разсейващ. Това ги мотивира да отделят пространства в покрайнините (тогава са голи полета) за изграждане на жилища за студентите и учените. Кампусите трябва да въплъщават университеския дух като бъдат пространство за диалог, култура и учене. Кампусът е замислен да бъде академичният „ град в града‘‘. 

Тази стратегия се оказва успешна. Изграждането на кампуси спомога за формирането на общностен живот. Виталните студентски групи в кампусите не само могат да се концентрират върху образованието, но и да развиват форми на гражданско участие. Студентите започват да настояват за право на самоуправление.

Те защитават своите групови права срещу администрацията по въпросите като  регулацията на общежитията, правилата за поведение, съставянето на учебните програми, правото за свободно изразяване, борбата против дискриминацията и двойните стандарти. Показателен е примерът със студентските бунтове през 1968, които стартират именно от кампусите на големите университети в САЩ и Европа.В хода на тези борби в средата на XX век се раждат функциониращите Студентски съвети, които днес са присъщи на всеки университет.

Двата живота на Студентски град

В България масовото включване на гражданите във висшето образование започва през 60-те. В хода на масираната индустриализация се появява нужда от все повече квалифицирани кадри. Голяма част от тези нови студенти идват в София, където се концентрира икономическият и интелектуален живот на страната. Социалистическите власти са изправени пред сходни със западноевропейските проблеми от XIX век. Появява се нужда от създаване на специални пространства за студентите. Така в покрайнините на София  се ражда Студентски град. Първоначалното име на проекта е „Христо Ботев“ и трябва да включва 60 блока, паркове, градини, плувни басейни, места за увеселение, спортни съоръжения; отделени са специални места за изграждане на сгради на университетите и пространства за културни мероприятия[1]. В своя проектен вид, както и в първите десетилетия на неговото изграждане, кварталът дава тласък на академичния живот и изграждането на студентска общност. Например, чрез комбинираните усилия на студенти и преподаватели от кампуса за пръв път в България са използвани слънчеви колектори за затопляне на вода през 1979г.  Модернизацията на България изисква създаване на пространства за академичен живот по западните образци. В името на прогреса, социалистическата власт извършва мащабно социално инженерство, с което конструира както градско пространство, така и индивидите, от които има нужда. Студентски град  се превръща в показателен момент от социалистическо виждане за обществото.

Със сгромолясването на социалистическия режим изчезва и планомерността в конструирането на Студентски град. С оттеглянето на държавата през 90-те и шоковата трансформация на обществената структура се отваря пространство за навлизане на  организираната престъпност.Чрез правилата за рестутиция и променените закони за държавната собственост, които дават право на университетите сами да стопанисват отредените им площи в Студентски град, се стига до отказ на държавата да регулира това пространство. Студентски град се превъръща в място за разгръщане на нерегулиран бизнес, корупционни схеми и  масиран мафиотски натиск. Тези процеси се развиват мощно в Студентски град поради специфичния му социален облик. В него липсват големи трайно обитаващи го общности. Студентите, голяма част от които идват от провинцията, преминават за 4-5 години през квартала и рядко се задържат в него; в хода на дълбоките социални трансформации през 90-те от студентите най-малко може да се очаква да проявят гражданска солидарност и да окажат натиск на организираните корупционни интереси в Студентски град. Поради това, че кварталът бил изграден в покрайнините на София, на практика в самото поле, след реституцията липсват собственици, които да се завръщат и активно да стопанисват своите имоти. Напротив - възвърналите собствеността си частници набързо (и не без натиск) разпродават малките парчета земя, с които разполагат. Изградени и функциониращи публични сгради са комерсиализирани. Показателни са  примерите със Зимен дворец и сградата на сегашната дискотека ‘‘Плаза‘‘. Зимен дворец е замислен като парк и пространство за спортни и културни мероприятия, а всъщност неговите помещения се отдават под наем на нощни клубове. Площите около него са запустяли и са се трансформирали в импровизиран паркинг. Сградата, където се помещава дискотека Плаза, е била предназначена за младежка       културна дейност и е носела името ‘‘Цветан Спасов‘‘ (поет и антифашист от Плевен, убит от полицията, докато е студент).

Трайното устоновяване на мафиотските интереси качествено трансформират квартала. Започва бързо строителство на жилищни сгради, барове, кафенета, дискотеки и магазини. Студентски град губи изконно студентския си облик и започва да наподобява евтин курорт. Комбинацията от добре организирани корупционни интереси, слаба държавност и кризисна социална трансформация довежда до засилване на позицията на мафиотски организации[2]. Те се възползват от все по- западащата и разрушаваща се ценностна система и социални връзки между хората, като популяризират казината, дискотеките, проституцията, значителната консумация на алкохол и наркотици. Трансформациите на Студентски град през 90-те обобщават по радикален начин промените, които изживява страната.

Постепенното възстановяване на страната след 2000 година се отразява и на столичния квартал. Деструктивните процеси се нормализират. Въпреки това обаче зададеният ход на развитие през 90-те създава облика на Студентски град и до днес. В него са разположени 60 студентски общежития и сградите на 6 университета- на тях отговарят около 33 ресторанта, бистра и бирарии, 50 кафенета, 22 дискотеки и нощни клуба, 6 стрийт бара, 3 казина.[1]   Този облик трансформира и поведението на хората, попаднали в него. Студентски град се превръща не в място за учене, а за консумация. От общо 54 нощни заведения, които работят след полунощ, 45 се дават под наем от университетите. Управата на висшите учебни заведения, поради слабото финансиране от държавата, е под силен натиск да се самофинансира чрез публично-частни партньорства. Това води до парадоксалното положение, в което за да може да се финансира академичната дейност, тя трябва да бъде саботирана.

Появата на гражданско общество

След началото на новия век започва постепенно да се образува  независимо гражданско общество в Студентски град. Показателни са  „ Сдружение за развитие и обществен контрол на студентските общежития и столове‘‘ ( СРОКСОС) учредено 2007 г, Гражданско сдружение за защита на студентите и Студентски град ( ГСЗСС), Студентско-ученическо движение „ Призив за образование‘‘ (Призив).

Видни фигури на сдружението СРОКСОС са Кънчо Драгнев, Румен Захариев, Адриана Иванова, Петко Ковачев; всички те ще играят активна роля в оглавяването на студентското недоволство през следващите години. Те са дейни студенти, които членуват в студентските съвети, комисиите по социално-битови въпроси и домови съвети. От опита им в университетските институции намират студентските съвети и администрация като негодни да осъществят реално подобрение. Затова създават гражданско сдружение, което да се бори против корупцията, неефективността на управлението и да защитава студентските интереси. Една от първите им дейности е организирането на подписки в студентските общежития срещу близкото застрояване на сгради, които не спазват регулациите. През март 2008 след скандал с външно лице студентка  пада от 4-тия етаж в 3:00 сутринта. СРОКСОС започват да пишат доклади, доказващи лошите практики и неуредиците в общежитията (като например липсата на ред и сигурност, лошите условия и неспазването на правилата от служителите, безпрепятственото влизане на нестуденти в общежитията[2]). Не след дълго сдружението изготвя цялостен доклад, критикуващ липсата на регулация за строителството в квартала и лошото му стопанисване от университетите и общината[3]. Идеята на СРОКСОС е в Студентски град реално да се осъществят проектите за превръщането му в университетски кампус като се възпрепятстват частните интереси, които не са в интерес на общността.

„Призив“ се учредява след протестите през 2007 срещу повишаване на таксите в университетите[1]. Организацията  има за цел да обедини учащите в България, за да защити техните интереси в контекста на остеритетните политики към висшето образование. Движението се бори за по-добри условия за учене, включително превръщането на Студентски град в кампус. Противопоставят се  на официалните студентски организации, защото според тях са се превърнали в казионни и корумпирани организации. Студентите и учениците от  „Призив‘‘ развиват широка гражданска дейност, включваща формиране на клубове, издаване на месечен бюлетин, организиране на протести, граждански акции за почистване и ремонтиране на обекти в Студентски град, защита на конституционните права на студентите, включително свободата от постоянно наблюдение.‘‘Призив‘‘ се присъединява и подпомага борбите на гимназиалните ученици срещу административния произвол и липсата на собствени гимназиални представителни институции, подпомагат училища, които се борят срещу закриване в следствие на политиките по приватизация на образованието. Организацията се стреми да създава международни връзки с други движения на учащите в Гърция и Франция в контекста на възникналото след 2008 международно недоволство против остеритетните политики към образованието. Ключова дейност на движението е образованието и разпространяването на информация; между 2008 и 2012 нейните представители, които раздават брошури и разясняват обществено значими граждански въпроси, са обичайна гледка в Студентски град. „Призив“ се опитва да влезе в мрежа с други подобни организации. Плод на такава кооперация с Младежкото историческо общност[2] (организация на студенти и докторанти по история и археология) е създаването на Студентски исторически център, който функционира и в момента и се помещава в 52-ри блок[3].

Тези организации произлизат от опита на студентите да участват пряко и активно в обществените дела, като се противопоставят на университетската административна инерция и организираните корупционни бизнес интереси. Формирането на всяка една от тях отбелязва разочарованието от казионните студентски съвети, които не могат реално да представят интересите на учащите, а представляват инструменти за частните интереси на техните лидери. Разочарованието обаче не води към  апатия, а напротив – насочва се към създаване на структури на гражданското общество, през които се опитват да решат проблемите на общността, включително да убедят самите студенти, че те имат общи интереси, които трябва да защитават. Постепенното формиране и активизиране на тези организации неслучайно се случва след 2005 г. Не само че кризисните процеси от 90-те са започнали да се преодоляват, което води до засилване на солидарността, която е в основата на осъзнаването на политическите характер на индивидуалните проблеми. След 2008 г, поради настъпващата финансова криза, държавата засилва остеритетните си политики към образованието, което пряко засяга студентите. Силните протестни движения се образуват в Германия, Франция и Гърция, които оказват влияние на българските студенти. В България през 2007 се образува голям национален учителски протест, който повдига въпроса за условията на учителите и учениците в образователната система. Всичко това подготвя почвата за появата на автентични граждански студентски организации, които смело да поведат борба против корупцията и несправедливостта.

Казусът „ Амнезия‘‘

На 5 декември 2008 година пред дискотека „ Амнезия‘‘ петима души пребиват до смърт студента Стоян Балтов. Жестокото убийство добива публичност и повдига серия въпроси за характера на живота в Студентски град. Множество фактори са предпоставили възможността подобно нещо да се случи - липсата на осветление, незаинтересоваността на охраната в заведението, големия поток от хора, които всяка вечер преминават през квартала, за да се забавляват, неактивността на полицията относно поддържане на реда нощем. Най-голямата предпоставка обаче е наличието на силни мафиотски организации и интереси в квартала. Нощните заведения постепенно го превръщат в увеселителен курорт, управляван от частните интереси на техните структури. 

Разпространението на наркотици, алкохол и насилие са просто естественото следствие от техните интереси. Новината за убийството на Балтов обаче не се приема с безразличие. Разпадналите се връзки на солидарност и гражданска активност през 90-те, които позволили усядането на мафиотските организации, са преустановени. Към 2008 година вече има наченки на гражданско общество и възвръщащо се усещане за споделеност на живота сред студентите. Трагедията на Стоян Балтов дава възможност на СРОКСОС да повдигнат серия принципни въпроси за държавната регулация в квартала. Въпреки това през следващите дни не следва адекватен отговор както от общината, така и от полицията - никой не иска да поеме отговорност; по-всичко изглежда, че няма да има промени и всичко ще остане по същия начин. Гражданските организации обаче не оставят нещата така. На 12 декември СРОКСОС с подкрепата на „Призив“ и близките на жертвата организират траурно протестно шествие. Шествието преминава под надслов „МУТРИТЕ ВЪН ОТ СТУДЕНТСКИ ГРАД! СТУДЕНТСКИ ГРАД НА СТУДЕНТИТЕ!“ . В него се  включват близо 3000 студенти, които преминават през главния път в квартала и достигат до общината. Въпреки различните си идеологически възгледи и интереси  каузата сплотява  организациите и те  изработват консенсус и внасят общи искания: 

ИСКАНИЯ
Отправени от инициативна група от граждани
и неправителствени организации[1]

1. Бързо, сурово и справедливо наказание за убийците на Стоян Балтов;
2. Разследване на виновните институции, допуснали предпоставки за възникването на подобни инциденти;
3. Отчет на МВР и Прокуратура за извършената дейност, обявяване на всичките участници в убийството на Стоян, достъп до видеоматериалите от вечерта на убийството;
4. Одържавяване на територията на Студентски град и изцяло държавно стопанисване на общежития и площи

5. Незабавни общи действия на държавни, общински и университетски институции за оформянето на Студентски град като територия за обучение и отдих на студенти;
6. Всички дискотеки и заведения незабавно да изпълнят законовите и нормативните изисквания, нарушителите да бъдат закрити;
7. Незабавни мерки по отношение на подобряване инфраструктурата, сигурността и осветлението в Студентски град;
8. Ограничаване на транспортния трафик през Студентски град и строг контрол над паркирането на автомобили по тротоари и зелени площи;
9. Стопанисваните от университетите сгради да се ползват само и единствено за студентски нужди;
10. Обвързване на капацитета на висшите училища с наличния сграден фонд, в изпълнение на всички нормативни изисквания и европейски предписания;
11. Забрана за продажба на алкохол в Студентски град;
12. Подобрено медицинско обслужване в Студентски град;
13. Увеличаване на капацитета на органите на реда на територията на Студентски град.

Исканията започват от желание за правосъдие срещу убийците, но постепенно прерастват в политически. Казано накратко - студентите искат държавата да се завърне и да регулира ефективно публичните отношения в квартала. Не става дума просто за подобрявяне стандарта на живот, а за отхвърляне властта на ‘‘мутрите‘‘ и ‘‘закона на джунглата‘‘, който те налагат.

Студентските протести

Въпреки високата активност протестът не довежда до реални изменения. Институциите продължават да неглижират темата, не дават отговор на исканията и дори отказват преговори с протестиращите. Обществената дискусия, насрочена за 16 декември от организаторите на протеста, на която канят представители на изпълнителната власт, е бойкотирана. На 19 декември[2] се формира ново протестно шествие, организирано от СРОКСОС, ГСЗССГ и „Призив‘‘. Този път шествието се насочва към сградата на парламента. Вторият протест, макар да е 3 пъти по-малък (наброява 1000 участници), е много по-добре отразен медийно. Студенти от Пловдив организират съпричастни действия в техния град. Опозиционните тогава ГЕРБ и ДСБ  започват да включват исканията на студентите в своите политически критики срещу правителството. Излъчват се множество репортажи по темата. От локален градски въпрос проблемът за Студентски град се превръща в част от националния политически дискурс. Това дава смелост на организаторите да бъдат по-амбициозни. Те изострят политическите си искания и се обявяват „ПРОТИВ МИЗЕРИЯТА, МАФИЯТА И КОРУПЦИЯТА‘‘, както гласи лозунгът им.  Правителството на Станишев се опитва да предотврати по-нататъшни студентски протести. На 11 януари 2009 властта се съгласява на среща с протестиращите. В протеклите преговори между  вътрешния министър от БСП Михаил Миков, комисар Павлин Димитров и организаторите на протестите обаче не се достига до съгласие. Миков не е готов да ангажира правителството с действия по ключовите въпроси, а обещава пейоративни мерки. По-радикалните представители на студентите напускат преговорите и обявяват „национален протест‘‘ на 14 януари.

Стига се до разцепление в средите на студентите. Официалните студентски организации заемат конформистка позиция и отказват активни действия. Председателят на Националното представителство на студентските съвети Георги Илиев се отграничава от по-нататъчна радикализация; той настоява за продължаване на преговорите и постепенна реформа. За Румен Захариев от СРОКСОС, активиста Мирослав Джоканов (известен още с работата си като програмист и изработването на дигиталната образователна платформа (Schkolo)) преговорите са безплодни. Част от организациите виждат в обещанията за продължаващи дискусии и реформи опит да се обуздае гражданският протест. 

Според тях трябва да се действа решително. „Призив‘‘ заема едновременно активна, но и зряла позиция. Те настояват за продължаване на протестните действия, но не обявяване на национален протест. Те се страхуват от „партизирането‘‘ на протеста, който да се превърне в инструмент на някоя от опозицонните партии и студентските искания да загубят критическата сила на студентското недоволство. С тези забележки те все пак участват в първия ден на протеста пред Народното събрание, съпътстван от насилие причинено от действията на полицията и присъединилите се неонацистки групи[1]. След произшествието „ Призив‘‘  напускат и насочват своите усилия  в борба с приемането на дискутирания  по същото време „Подробен устройствен правилник на Студентски град“,  който на практика би легализирал незаконното строителство.

Въпреки съображенията, СРОКСОС организират следващите протести между 14 и 16 януари като получават подкрепа от партията на „Зелените‘‘ и представители на недоволните от изкупните цени земеделци с лидер близкия до ГЕРБ Адриан Цаконски. Протестът успява да обедини множество искания и критики, но неговият еклектизъм издава политическата незрялост на студентските лидери - те губят критичната перспектива идваща от проблемите в самия жизнен свят на студентите, от което следва спад на тяхната заинтересованост; насочването на протеста срещу правителството го делегитимира поради това че реалната политическа осъзнатост на студентите не позволява подобен мащаб на исканията. На 14 януари студентските лидери представят по-скоро исканията на опозицията, а не на масата от студентите. В самия протест се допуска влизането на футболни агитки, които по време на скандиранията замерят полицаите с камъни. Опирайки се на подаден сигнал за взривно устройство в протеста, полицаите атакуват протестиращите няколко часа след началото на протеста[2]. Има десетки ранени и 170 арестувани. Протестите продължават до 16 януари, но постепенно губят силата си.

Въпреки принципния неуспех на протестите, се достига до някои частични постижения. На първо време - с поправка в Закона за градоустройството от януари 2019, която възпира реституцията на имоти, предназначени за културна и образователна дейност. През май 2009 Народното събрание приема предложението на създадената Временна анкетна комисия по инвентаризация на собствеността, което на практика блокира застрояването в Студентски град до момента на пълно изясняване по отношение статута на собствеността. Започва работа по изготвяне на кадастрална карта на квартала (Студентски град е единственият квартал в София без функциониращ кадастриален регистър). Може да се каже, че поради добре организираните корупционни интереси и множеството фрагментаризирани частни, общински и държавни парцели забавянето на процеса е неизбежно. Само за 2009 постъпват над 1000 оплаквания към проекта за подобрен устройствен план, а Изготвената през 2012  кадастрална карта е отхвърлена поради множеството оплаквания. Така се достига до 2014 , когато Конституционният съд отменя установилия се мораториум върху сделките с незастроени имоти на основание, че наложеното временно възпиране с цел „изясняване на собствеността‘‘ е придобило на практика траен характер, което противоречи на Конституцията.

Студентски град днес и утре 

През последните години Студентски град става апетитно място за строеж на жилищни сгради. Поради липсата на адекватна кадастрална карта, която да уреди собствеността и статута на площи в квартала, се стига до непланомерно строителство. То довежда до силно намаляване на зелените площи, възпрепятстване пешеходците да се придвижват свободно по тротоарите, проблеми с транспорта и мръсния въздух. Организираните мафиотски интереси не изчезват, а се трансформират - легализацията на незаконния и сив бизнес преминава през серия превъплъщения. Поради нарасналите печалби от инвестиции в жилищното строителство, техните усилия  се насочват натам. Друг проблем пред изготвянето на кадастралната карта е голямата разпокъсаност на частните имоти, сериозна част от които влизат в университетските райони. Това ги прави трудно използваеми за стопански цели и се блокира консолидацията на блокови площи, управлявани единствено от университета.  Въпреки че през 2015 година е назначена нова работна група, която трябва да установи точните граници на имотите, към днешна дата тази работа все още не е свършена, което възпрепятства както университетите, така и общината да извършат реална регулация на пространствата.

Загубените борби в миналото превръщат Студентски град  в заложник на частни и мафиотски интереси, а неговото постепенно превъплъщение в презастроен, мръсен, пренаселен и задушлив квартал е естествено следствие от невъзможността на студентите да се преборят за адекватна държавна регулация. Тази битка е загубена, резултатите от нея са се превърнали в огромни жилищни кооперации и затрупани с коли тревни площи. По-важно е обаче това, което предстои. Дали Студентски град все пак ще има кампуси и зелени площи за в бъдеще?  Това ще бъде залогът на предстоящата борба. Единственият сигурен начин да загубим битката е да не разберем, че тя се води. Надявам се, че паметта за миналото ще спомогне за формиране на надежда за бъдещето.