Валери Симеонов- новият „Радан“ от Раковска 134

Валери Симеонов- новият „Радан“ от Раковска 134

Емил Марков 

(още от автора)

На пръв поглед участието в политическата власт е най-важното измерение за всяка демократична политическа партия. Участието във властта осигурява възможност за реализиране на политическата програма и цели, възможност за разширяване на електоралната тежест сред избирателите, възможност да прокараш нови политики, които да бъдат подходящо артикулирани и съответно да започнеш да представляваш дори и нови и нетрадиционни за теб общности. Участието във властта е свързано и с тежко бреме, наситено с постоянни политически скандали, инициирани от партньори, опозиция или външни играчи, както и с компромиси, а всичко това води до политическа амортизация и в сериозна степен загуба на подкрепата, дадена на избори.

От тази гледна точка, това е практиката и действието на политическите партии от дебелите учебници по политически науки, които се следват в разсъжденията на различните политолози и социолози, партийни и политически дейци.


Какво би било положението в България, където свръхобещанията на политиците, съчетани с почти нулевото им изпълнение, води на власт различни месии (Симеон II, Волен Сидеров, Борисов), юпита (НДСВ, ГЕРБ), приближени до различните икономически лобита в държавата, бивши нереализирали се кадри от партия в партия, та чак до властта. Където социалпопулизмът е начинът за водене на ежедневната политика, а пазарният фундаментализъм и оттеглилата се държава подчиняват социалното и хуманното само и единствено до въпроса за наличието на достатъчно средства?!

България днес е под управлението на третия кабинет на Бойко Борисов, в нова коалиция с три националистически партии и полуприкрито с част от останалите партии в Народното събрание. Моделът на правителствата на Борисов е винаги един и същ, включващ конюнктурните политически играчи- РЗС, Реформаторски блок, АБВ, а сега и Патриотичния фронт на ВМРО, АТАКА и НФСБ. Като един истински исполин в дясното политическо пространство, Борисов е възприел до висоти принципа на Стефан Софиянски от управлението му в София като кмет- „всички на трапезата“, гарантиращ стабилност сред партньорите, чрез засищането им с министерства, постове и възможност за собствено разпределяне на средства.

От друга страна моделът на правителствата на Борисов винаги разпределя тежките и трудни министерства на партньорите си в управлението, изсмуквайки подкрепата им чрез нуждата от непопулярни реформи, показвайки ясно ролята на партията-хегемон и малките, но винаги временни участници. Най-често коалиционните партньори загърбват предизборните си програми и кресливост по най-нашумелите теми, на база на които са били избрани, бързо „забравят“ обещанията си да не се коалират с ГЕРБ и най-важното- да не приемат Бойко Борисов за премиер. Тази измама, този „предизборен трик“ по думите на бившия председател на СДС, изигра лоша шега както на партиите в Реформаторския блок, така и на избирателите на градската десница, която не можа да повтори влизането си в Народното събрание през 2017 г.

Единствените, които се усетиха за ефекта от „наметалото“ на Борисов, бяха Радан Кънев и ДСБ, които въпреки участието си в управлението, започнаха да играят ролята на управляващи в опозиция и около които днес се формира Реформаторския блок
v.2.0- „Демократична България“. И това поведение не бива да се приема като оксиморон, а като продължението на една линия на поведение, свързана с много вероятния електорален неуспех на доскорошно шумни опозиционни партии, влезли в коалиция с основния си противник, представител на статуквото, партия ГЕРБ, и притихнали в мълчание срещу обещаните дарове на властта. А избирателите не пропускат да наказват самозабравилите се политици, особено от десния център. И това е урокът, който Симеонов не пропусна да научи добре. Особено след като партията му се нанесе в централата на СДС на Раковска 134, символът на провалените надежди поради липса на предвидливост.

Третото правителство на ГЕРБ е и по-различно с това, че за първи път в него участват националисти от трите най-големи партии- ВМРО, НФСБ и АТАКА. Всеки получи по нещо - вицепремиерски пост (Валери Симеонов), министър на отбраната (Красимир Каракачанов), шеф на парламентарната група (Волен Сидеров), както и още няколко министерски поста в замяна на безусловната подкрепа за правителството, за разлика от тази на АБВ и Реформаторския блок в кабинета от 2014 до 2016 г. Обединените патриоти получиха рязка подкрепа сред избирателите още на президентските избори от 2016 г., а резултатите от парламентарните избори им позволиха да се превърнат в незаобиколим фактор за стабилността на правителството и да получат далеч повече възможности за изява дори и от времето на „златния пръст“ на Атака, при управлението на БСП и ДПС във формата на кабинета „Орешарски“ през 2013-2014 г. Изключително изгодната формула на коалицията действа на патриотите спокойно и дори приспивно, ако си припомним лозунгите им отпреди само година.


И на целия този фон, поведението на Валери Симеонов изглежда нелогично за партньорите му от ВМРО и АТАКА, дразнещо за тези от ГЕРБ и странно неразбираемо за повече хора, които са наясно със сложните политико-икономически отношения на властта. Конфликтите около Симеонов са и един от малкото фактори, които наливат в мелницата на говоренето за предсрочни избори и разпад на коалицията. Дори и енигматичният „вечен“ опонент на Борисов, Волен Сидеров, се усмири в рамките на една година и стана един от най-верните му апологети, критикуващ действията на Симеонов като в услуга на БСП и ДПС (които самият Сидеров подкрепяше допреди 2 години).


За да разберем Симеонов, трябва да проумеем, че извън конюнктурата вицепремиерът по демографската политика на първо място е и местен политик, със силно консервативни възприятия. В проявите на партията си изтъква неприязънта си към мутро-мафиотските набези по морето, патриотизма, любовта към България и българската култура. При основаването на партията му през 2011 г. член на нейния Национален съвет става синът на Николай Хайтов, като символ на изграждането на партията с интелектуален привкус. Неслучайно най-силните резултати на Патриотичния фронт са в регион Бургас, откъдето са и неговата небезизвестна телевизия „СКАТ“, откъдето се и зароди собствената му партия- Национален фрон за спасение на БЪлгария след раздялата с АТАКА. Валери Симеонов е и може най-влиятелната политическа фигура от морето поради и което първите му конфликти с властта в ролята му на вицепремиер бяха среднощните посещения по морските заведения във Варна, Бургас и Слънчев брят, свързани с прекомерния шум. Тези изяви му докараха славата на закрилник на семейния туризъм, който от години се оплаква от шумните турове на пияни чужденци или екзалтирани младежи, обикалящи електронната сцена. Местните хора по Черноморието са и основно ядро на подкрепата на НФСБ, така че меренето на мускули с министърката на туризма не е свързано с нейните компетенции и пост, а по-скоро с преодоляването на влиянието на старите икономически групировки по морето и подчиняването им под влиянието на най-силния политик в региона.


Това мерене на мускули и противоборство в самия кабинет се случва по тънката линия чрез нови административни мерки, предложения за закони при разделянето на курортите на почивни и парти зони, опитът на Симеонов за прокарването на закон за шума, който беше отложен в последния момент за след парламентарната ваканция. Последните конфликти между НФСБ и останалите партии в кабинета относно новия закон за горивата, темата с чувствителността на хората по темата хазарт, последният скандал по темата за съдебното дело на държавата с приватизираното от близките до властта брятя Домусчиеви БМФ и скоростните промени в закона, които да оправдаят 60 млн. загуби за държавата, всичко е в следствие на последователни и премерени действия от страна на Симеонов. Вицепремиерът добре осъзнава, че тихият престой във властта е убиец за всяка популистка, националистическа формация. И той лично не желае съдбата на Волен Сидеров, с когото се разделиха в партия АТАКА чрез скандал и се обединиха чак след 2016 г. с оглед на новата властова ситуация.


Подобно днес, месец след изтичането на европредседателството, парламентарно представените партии усетиха вятъра на промяната, характеризиращ се с новата и силно консервативна политическа линия в Европа, както и с предстоящите европейски и местни избори в България, които може да наложат и нови размествания в политическото пространство. Ако се наема с политическа прогноза, тя би била в следния вид- въпреки заявките за разпад и напускане на коалицията, това няма да се случи докато НФСБ и в частност Патриотите не изведат участието си в управлението до по-богати политически награди, от тези които имат в момента. Не е ясно доколко ще могат да ги намерят в коалиция с БСП или в друга политическа обстановка, в която роля може да играят Демократична България или антисистемни играчи като Слави Трифонов. Стабилността на коалицията на Борисов- 3 ще се запази поне до местните избори през октомври 2019 г., които ще дадат и ясен отговор на въпроса за предсрочни избори и бъдещия състав на политическата система у нас.