Война под звездие /Фронтовете на Тръмп. Част първа/

Война под звездие /Фронтовете на Тръмп. Част първа/

Марио Русинов

(още от автора)

 

 

A long time ago in a galaxy far away. Веднага започнаха да ми прехвърчат кадри от светлинни мечове пред очите, когато чух самоуверената реч на Д. Тръмп, с която обяви, че Пентагонът трябва да развива шесто разклонение на американските военни – космическа сила. За съжаление (или за щастие), ексцентричният богаташ не предлага армия от стормтрупъри или от клонинги и с това малко се обезсмисля тежкият патос, с който боравеше на въпросната пресконференция. Но какво значение има това, че ще вземе така или иначе съществуващо подразделение на въздушните сили и ще го направи отделно, както и че ще установи постоянно присъствие на Луната и мисия на Марс? Всяко послание от този тип има двояка цел – да въздейства навътре и навън. Всъщност вътре тази идея среща подкрепа от една шепа хора, при това не на спартанците под ударите на Ксеркса, ами на die-hard-wanna-be-та републиканци, които знаят речите на Тръмп по-добре отколкото комсомолчетата са знаели тези на Ленин. Самите му военновъздушни генерали са против по ред причини – финансови, бюрократични и други спънки. Въпреки това, функцията на посланието „да си върнем Луната“ е важно, защото то не е за Генералния му щаб, а по-скоро за лаиците зад телевизора и по-важно, за Генералния щаб на враговете му. Откакто Америка се е появила на световната карта, винаги идентичността й се е характеризирала с опозиция на другите. Дори и като хегемон, на практика формулата на международното им присъствие е пак „нашите срещу вашите“ и Тръмп не изпуска да упражни научения урок. „Да си вземем Космоса обратно“ цели да накара възгласа "America First " да отекне за пореден път в ушите на избирателите му. В тази връзка редно е да кажем, че той далеч не е пионер нито в космическата надпревара, а още по-малко в конкурентната реторика. Затова и тази му скорошна приумица ми звучи абсолютно непредсказуема преди и безумно очебийна постфактум.

Няколко бележки са нужни, за да може читателят да направи ясна преценка какво предлага Тръмп, преди да му дам оценка. От една страна, едно от най-силните стратегически предимства на Щатите е монополът им върху GPS сателитите. Който владее "ЖИПИЕСА", владее балистичните ракети, навигационните системи, дори транзакциите на банките. Нормално е тази технология да се пази със зъби и нокти. Второ, откакто свят светува, човечеството намира начини се изтребва на нови терени – нима военните флотилии са нещо по-различно от обсадните машини?! Нима космическите ракети ще са нещо по-различно от военните подводници?! Не, те са средство за икономическа, политическа и силова експанзия. Бе само въпрос на време да осъмнем на Татуин! И трето, американската хегемония има нужда от спешна победа, за да се чувства в безопасност поне за малко под тежките удари на настъпващия мултиполярен свят. С други думи, Тръмп иска да опъне малко нервите на Путин, Си Дзинпин и останалите, които имат амбиции да оспорят, че Америка е "фърст".

Макар и почти резонна чудатост, все пак остават няколко неизвестни пред висшия американски военнокомандващ, а именно споменатата липса на подкрепа както от генералите му, така и от Конгреса. Де факто, невъзможността да осъществи постоянно присъствие на Луната без помощ и сътрудничество или на китайската, или на руската космическа агенция. И фактът, че основната цел на новия отдел по-скоро ще бъде премахването на отломки от орбитата на Земята, с цел по-безопасно летене, а не осигуряването на „Америка на три планети“.

Наскоро попаднах на мисъл на Дж. Фрийдман, която гласи, че няма грешни решения, има решения, продиктувани от геополитическите реалности. Той в общи линии снема личната отговорност на лидерите и дава на поведението на държавата, в лицето на администрацията, която я управлява почти предначертан характер. Звучи като теза, при това не е лишена от основание. Също както компромисът, според който държави, сред които Великобритания и Франция търгуват с участието си в Лигата на народите срещу военната намеса, например, или както България приема християнството като религия от Константинопол, а не от Рим. И все пак, Тръмп извива ръцете на вечния съюзник на САЩ с тарифи, преобразува данъчната система на щатите (теми, които ще засегнем в следващата част), а сега и хваща експресния билет за космическа хегемония. Какво ще му спечели всичко това?

Настоящият американския президент е един от тези хора, които или ще изтлеят сподавени от своите грешки, или ще берат плодовете на неконвенционалните си решения. Доктрината му изглежда като смесица (или поне опит за такава) от тези на републиканските му предшественици – Рейгън и Буш-младши. От една страна, имаме нов прочит на Рейгономикс, а сега и междузвездните войни на Рейгън, а от друга, старата песен за терора на нов глас. Въпросът е дали залозите, които поставя на политическата си линия ще го поставят на пиедестала на първия или под обстрела на критиките към втория.