Всичко или нищо. Пътят към 270

Всичко или нищо. Пътят към 270

Стойчо Велев

(още от автора)

 

 

2020 е година, изпълнена с множество изпитания и тежки решения- и житейски, и политически. Именно такова очаква и цяла една нация в следващите 24 часа. В случая с Америка политическият характер на избора за президент до такава степен надраства себе си, че се превръща именно в такъв с житейско значение за американските граждани. И макар че някои от тях изконно вярваха, че ще осъмнат с нов президент в Белия дом, то с всеки изминал ден до очакваната дата- 3 ноември, тези техни надежди се сдобиват с все повече условности.

Рекорден брой избиратели вече са упражнили правото си на глас по пощата- над 70 милиона, което е предпоставка процентът избирателната активност да бъде най-високият от над 100 години насам. С броя подадени бюлетини по пощата расте и шансът настоящият президент Доналд Тръмп да не признае късно преброените гласове и да се опита да обяви резултат от надпреварата още в изборната вечер, което не пропусна да намекне на всяко едно предизборно шествие в последната седмица. В двата лагера се готвят и за сценарий, в който победата на Джо Байдън е в толкова малки размери, че администрацията на Тръмп би отказала предаването на властта под претекст на изборни измами, което да вкара страната в конституционна криза. За да бъдат тези хипотези предмет на обсъждане обаче, на първо време Америка трябва да гласува.

Ще имат ли Съединените щати своя нов президент или Доналд Тръмп и компания отново ще преборят социологическите прогнози? Нека разгледаме стъпка по стъпка каква е необходимата формула на двамата кандидати, за да спечелят битката за Белия дом и титлата ‘‘лидер на свободния свят‘‘.

Люлката на бъдещето

Както е известно, вотът в изборния ден не отива пряко за определен кандидат. Вместо това американските граждани гласуват за т.нар. Избирателна колегия, състояща се от общо 538 електори (делегати), назначени от всеки щат, които формално избират президент и вицепрезидент. Броят на делегатите за всеки щат е предварително закрепен в Конституцията на Съединените щати. Това е и наградата, за която всеки кандидат за президент се бори по електоралното трасе, а заветното число, необходимо за победата, е 270 делегати (50% + 1 от общия брой в Избирателната колегия).

Политическите нагласи и демография на американските граждани до голяма степен предрешават изхода на битката в голяма част от щатите. Към момента, а и традиционно, около 35 от 50-те щата изглеждат непоклатими откъм политическа развръзка в изборния ден. Факторът, който ще определи за пореден път кой ще е следващият стопанин на Белия дом, са т.нар. swing states (колебаещи се или люлеещи се щати). Именно абсолютният колапс на демократите в ключови колебаещи се щати коства президентския пост на Хилъри Клинтън преди 4 години. Макар социологическите проучвания към момента да дават сериозна преднина на естествения продължител на делото на Клинтън- Джо Байдън, то последният едва ли се надява на политическо дежавю от 2016г.

А ето кои ще бъдат бойните полета на 3-ти ноември (изт: BG-Voice):

Наградите на деня несъмнено ще са Флорида (29 делегати)- колебаещ се щат по подразбиране, и Тексас (38)- дългогодишна крепост на републиканците, в която прогнозите към момента поставят притеснително нещата на кантар. Те, заедно с Джорджия и Северна Каролина, образуват тазгодишната четворка от swing щати на юг.

Обръщайки поглед в обратната посока, внушителната дъга на Североизтока, състояща се тази година от 6 колебаещи се щата (от запад на изток- Минесота, Айова, Уисконсин, Мичигън, Охайо и Пенсилвания) предоставя общо 80 делегати и е зона, в която и двамата кандидати за президент насочиха последните си усилия в дните преди съдбоносния избор.

Програмата от неизвестни завършва с югозападните щати Аризона и Невада, носещи общо 18 електори. Притиснат по този начин до ъгъла, на Доналд Тръмп ще му е нужен всеки възможен люлеещ се щат, който е възможно да отмъкне от демократичния си съперник.

Загубим ли Юга, загубили сме всичко

Ако съществува учебникарски пример за непредвидим щат от електорално значение, то това несъмнено е Флорида. Третият по брой делегати след Калифорния (55), Тексас (38) и наравно с Ню Йорк (по 29), това е място, което е било ключово през годините за американските избори- започвайки от решаващата, но и минимална победа на Джордж Буш-младши срещу Ал Гор в началото на хилядолетието (Буш печели щата с малко над 500 гласа), минавайки през двата неочаквани успеха на Обама срещу републиканските му съперници през 2008 и 2012 г., за да се стигне до триумфа на Тръмп преди 4 години. Към момента близо 1/5 от гласоподавателите в щата са испаноговорящи, което поне на хартия накланя везните към Байдън, но времето е показало, че в този щат нищо не е сигурно до последния глас.

Доналд Тръмп спокойно може да вдигне телефона и да признае победата на съперника си, ако новините от Тексас не са добри. Дългогодишен бастион на републиканците и укрепление на Юга, от 1976 г.този щат не е познавал цвят, различен от червения. Традиционно демократите губят със сериозна разлика в ‘‘Щатът на самотната звезда‘‘, но за първи път от десетилетия развръзката на събитията не е известна предварително. Излишно е да отбелязваме, че ако след почти половин век този щат промени политическите си пристрастия на изборния ден, това би означавало победа на Тръмп само в сферата на научната фантастика.

Джорджия и Северна Каролина може би също не са представлявали места, за които републиканците са очаквали да се борят. Тръмп ще се надява на сериозна подкрепа от провинцията предвид очакваното демократично мнозинство в столицата на Джорджия- Атланта, а сериозният брой афроамериканско население в Северна Каролина може да се окаже решаващ фактор за боядисването на щата в синьо отново след като Обама го направи през 2008 г.

Разрушете тази стена

С изключение на традиционните колебаещи се щати на север- Айова и Охайо, неочаквано тази година към тях се присъединяват Минесота, Уисконсин, Мичигън и Пенсилвания- т.нар. Синя стена на демократите. Стена, която Тръмп безмилостно разруши през 2016г. печелейки 3 от 4-те щата с по 1% процент разлика пред Хилъри Клинтън, което му донесе близо 50 делегати от места, от които най-малко се очакваше. Тази година Байдън несъмнено не би искал да допуска същата грешка и насочи голяма част от усилията си в заключителния етап от президентската кампания именно там. Това обаче направи и неговият опонент. Тръмп съсредоточи енергия преимуществено в Пенсилвания, където провеждаше по няколко митинга в един ден. Според много от анализаторите отвъд океана, победата на настоящия президент минава през Пенсилвания в повечето благоприятни за него сценарии. Индустриалният характер на тази част от Америка предполага податливост на избирателите пред политическата реторика на Тръмп, който не спира да ги плаши с предстоящата катастрофална загуба на работни места в ключови за страната сектори щом зелените планове на Байдън в сферата на енергетиката влязат в действие.

На Уисконсин и Мичигън не бе гледано като на места, на които Демократическата партия да обръща сериозно внимание непосредствено преди изборния ден. Но шокиращите резултати на Тръмп преди 4 години в тези два щата от така наречения Ръждив пояс задължиха Джо Байдън да подсигури вота в синьо тази година като начело на митингите бе не кой друг, а 44-тият президент на САЩ Барак Обама. Успее ли Байдън да върне тамошните делегати на демократите границата от 270 гласа за президентския пост ще бъде почти достигната. Подходящ начин за постигане на тази цел е победата на бившия вицепрезидент в последните 3 колебаещи се щата- Минесота, Невада и Аризона. Първият е може би един от най-сигурните за демократите- дългогодишна тяхна крепост, която Хилъри Клинтън успешно защити на миналите избори. Най-големият град на Минесота –Минеаполис, пък бе мястото на всеизвестното убийство на Джордж Флойд и начална точка на протестите, запалили цяла Америка за месеци наред.

Невада, от друга страна, е щат, който макар да не е печелен от републиканците от Буш насам, в момента клони именно в полза на Доналд Тръмп поради огромните финансови загуби, които Лас Вегас и местният туризъм отчете покрай кризата с COVID-19. Изявленията на Тръмп за ‘‘край на пандемията‘‘ и отваряне на страната носят обещаващи шансове на президента в ‘‘Сребърния щат‘‘.

Съседът на Невада- Аризона, допълва swing state двойката в югозапада, но тук отново демографските особености могат да се окажат пречка за републиканците. Повече от 20 години демократически кандидат не е печелил в този щат, но към момента 1/3 от населението му е съставено от испаноговорящи, което предполага изненади в случай, че Тръмп и компания не са си направили добре сметките.

Зрелището на вечерта

Въпреки дългоочакваната победа на Демократическата партия, която да издигне Джо Байдън като президент на Щатите под №46, с необичайна развръзка на събитията изборната нощ разполага с всички предпоставки да се превърне в късна политическа драма и за двамата кандидати. Това е така, защото резултатите от броенето в южните колебаещи се щати би трябвало да бъде оповестено преди голяма част от северните, в които се очаква победа на демократите. Законодателството на Флорида например позволява подадените бюлетини по пощата да бъдат преброени дори преди изборния ден, докато в щати като Пенсилвания този процес по всяка вероятност ще продължи с дни преди да има обявен победител.

Не е тайна обаче, че вечерта за Доналд Тръмп може да приключи сравнително бързо, защото чисто математически на него ще му се наложи да спечели близо 2/3 от колебаещите се щати в една безупречна серия, повтаряща победата му от 2016г. Ако Джо Байдън съумее да върне на демократите дори малка част от щатите в североизточната дъга или за ужас на републиканците открадне някоя от големите награди на вечерта- Тексас и Флорида, това би означавало победа, която дори най-радикализираните почитатели на Тръмп трудно биха оспорили.

Но, както отбелязахме в началото, всичко е условно. Защото социолозите отвъд океана отново изпитват трудности с един тъмен показател, който с годините доби наименованието ‘‘срамежливи тръмписти‘‘- категория от избиратели, гласуващи преимуществено за настоящия президент, но отказващи да го заявят в социологическите допитвания- било то поради социалния натиск на обществото, било поради скептичните им виждания спрямо предизборните прогнози.

Факторите, които биха преобърнали вечерта, страната, а и целия свят с главата надолу, са на практика безброй. Америка е поставена пред съдбоносен избор. За някои от нейните граждани той ще е по-труден и натоварен с много по-сериозна отговорност. От тях ще зависи глобалният курс, по който Съединените щати ще поемат в началото на следващата година, а защо не и за десетилетия напред. Но когато политическият залог е толкова значителен, победата се превръща в нещо много повече – в екзистенциална нужда с несравнима стойност. А тя води само до 2 изхода- триумф и трагедия. Всичко или нищо.