Забравете еврото - да отвържем лева

Забравете еврото - да отвържем лева

Благовест Чопаков

(още от автора)

 

Еврото няма да ни направи по-богати, нито ще ни гарантира място в клуба на богатите

Ролята на борда бе да стабилизира лева, а не да се превърне в национален символ

За последните две десетилетия отношението на българите към една институция, наречена паричен съвет, придоби религиозен характер. Всеки дръзнал да атакува борда бива набеден за еретик, за враг на народа. Изначално основната роля на паричния съвет бе да стабилизира стойността на лева и да върне доверието на българите във финансовата система. И ако в първите години хората масово гледаха с недоверие на новата система, то с годините тя се превърна в една от най-стриктно пазените в държавата. Ако в началото на века над 60% от всички депозити в страната бяха деноминирани в чуждестранна валута, днес близо същият процент е делът на депозитите, деноминирани в националната валута. Причината за това може да бъде открита в изключително стабилната стойност на лева. След 1997 г. стойността на лева бе фиксирана при курс от 1.95583 лв. за евро, а централната банка бе задължена да купува и продава неограничено количество левове при поискване от гражданите и бизнеса. Хората бързо осъзнаха, че във всеки един момент могат да обменят своите левове в евро или обратно, при фиксирания валутен курс, без да загубят покупателна способност. На практика това означаваше, че България се намира в нещо като квази-златен стандарт”, при който стойността на националната валута е тясно свързана с дадена резервна валута – в нашия случай това бе еврото. Всички банкноти и монети, намиращи се в обращение, са поне на 100% обезпечени със съответното количество чуждестранни активи, контролирани от централната банка. Всяка промяната в паричното предлагане зависи не от самата централна банка, а от промените в активите и пасивите на управление Емисионно. С малки изключения, които няма да бъдат засегнати в тази статия, нито правителството, нито централната банка са в състояние да определят активно паричната политика на страната.

България е заложник на монетарната политика в еврозоната

След 2001 г. разхлабената парична политика на Европейската централна банка, в комбинация с продължававащата приватизация у нас, създадоха предпоставки за огромен приток на чуждестранен капитал. В опит да получат по-висока възвръщаемост на своите инвестиции, инвеститорите наляха огромни средства в икономики като нашата. Често обаче тези капитали бяха чисто спекулативни, т.е. такива, които можеше бързо да бъдат изтеглени от страната, създавайки предпоставки за натиск над финансовата система и валутния борд. Една от жертвите на тези спекулативни капитали се оказа секторът на недвижимите имоти. Само за няколко години цените на жилищата, особено в големите градове на страната и Черноморието, нараснаха с невероятни темпове. Свидетелство за надуването на балони имаше и на фондовата ни борса, където пазарната капитализацията на компаниите отразяваше всичко друго, но не и устойчиви модели на развитие. Когато този балон се спука в края на 2008 и началото на 2009 г., основният индекс SOFIX се срина с близо 90%-  своеобразен рекорд. И ако ексцесиите тогава ви се струват прекомерни, то какво да кажем за ситуацията днес. Основната лихва на ЕЦБ стои здраво закотвена на дъното, а  тази по депозитите дори е на отрицателна територия - -0.50%. Идеята, че по този начин банките ще засилят кредитирането на реалната икономика, далеч не отговаря на истината. Вместо към реалното стопанство цялата тази прекомерна ликвидност се насочи към финансовия сектор, надувайки огромни балони на пазара за акции. Въпросът е не дали този пореден балон ще се спука, а (въпросът е) кога и с какви последствия. Заради спецификите на паричната си система България усеща негативите на отрицателните лихви в еврозоната дори по-остро, отколкото самата еврозона. Към януари т.г. реалният лихвен процент по депозитите в банковата система у нас бе около минус 4%. Така всеки лев, инвестиран днес под формата на банков депозит, след една година ще ни носи едва 0.96 стотинки. Такава политика на централните банки директно наказва спестителите и насърчава поемането на прекомерен риск, който може да постави под заплаха функционирането на цялата финансова система, какъвто случай имахме неотдавна.  

Еврото никога не е било по-нестабилно и проблематично

Аргументът, че избирайки еврото България ще заложи на една от най-стабилните световни валути, е меко казано неиздържан. Само по себе си еврото се явява прекият наследник на германската марка, но далеч по-подценено, отколкото щеше да е самата марка. Заради наличието на по-слаби и уязвими икономики обаче единната валута изкуствено бива държана подценена, давайки по този начин конкурентно предимство на немския експорт. Влиятелният немски институт Ifo прогнозира, че за 2019 г. излишъкът по текущата сметка на Германия е достигнал близо 300 млрд. евро, над 8% от БВП на страната. Нива, които самата Европейска комисия счита за твърде неустойчиви. Няма съмнение, че ако можехме да разделим еврото на две-  северно”, използвано в страни като Германия, Холандия и Австрия, и южно” – използвано в страни като Гърция, Италия и Португалия, валутният курс щеше да е коренно различен.
Еврото е гаранция за пруденциална и стабилна банкова система – това твърдение често бива изтъквано като един от водещите позитиви на членството ни в еврозоната. Но дали е така? От Германия до Италия може да открием огромни банки, чиито баланси все още са пълни с лоши или необслужвани кредити. Истината е, че еврото насърчава безразсъдното кредитиране и поемането на прекомерен и неоправдан риск. Огледайте се добре и ще видите десетките КТБ-та из цяла Европа. Някога питали ли сте се защо ЕЦБ не посмя да вдигне лихвите, когато европейската икономика показваше признаци на възстановяване?

Няколко причини да изберем плаващ курс на лева и независима БНБ

Знам, че това ще предизвика различни вълнения у много хора, за които плаващ курс на лева и независима БНБ са синоними на катастрофа. Но нека не се забуждаваме! Когато един народ разчита твърде дълго някой друг да оправя къщичката му, в един момент ще се окаже, че повече няма къщичка. Ето защо България не бива да се отказва от възможността сама да определя монетарната си политика.

Предимствата на плаващия валутен курс:

1. Страната ще може да избере такава монетарна политика, която в най-голяма степен отразява нуждите на българската икономика. България няма да е заложник на монетарната политика на еврозоната, фокусирайки се върху постигането на вътрешен баланс (пълна заетост и ценова стабилност).
2. Отпада нуждата от поддържане на огромни чуждестранни резерви – към момента чуждестранните активи, контролирани от управление “Емисионно” на БНБ, достигат 48 млрд. лв. България би могла да инвестира тези средства далеч по-ефективно, отколкото го прави режимът на валутен борд. По подобие на страни с големи чуждестранни активи България може да създаде свой суверенен инвестиционен фонд, който да инвестира по-удачно резервите на страната, както и да служи като своеобразен щит срещу враждебни придобивания на ключови български компании.
3. Плаващият валутен курс служи като
амортизаторна шоковете в бизнес цикъла – в случай на рецесия например валутният курс може да се обезцени, омекотявайки по този начин ефекта на рецесията. Трябва да се има предвид,че в условията на фиксиран валутен курс рецесиите обикновено са по-тежки и по-дълготрайни.
4. Отпада нуждата от административно фиксиране на валутния курс – така курсът на лева ще отразява реалното търсене и предлагане на нашата валута.
5. Плаващият валутен курс налага поддържане на солидни макроикономически фундаменти – за да не допусне рязка промяна в стойността на валутата
, правителството, заедно с централната банка, ще бъдат принудени да държат икономиката в една устойчива траектория.
6. Намалява опасността от рязко обезценяване на валутата при силен спекулативен натиск – в миналото множество държави са изпитвали бремето на рязко обезценяване на националната валута и последваща висока инфлация
, следствие от координирана спекулативна атака. В условията на плаващ валутен курс спекулантите спекулират срещу самите себе си
7.
Отпада опасността от внезапна промяна на курса при фиксиран валутен режим – в условията на фиксиран валутен курс държавите често са принудени да коригират стойността на националната валута, ако страната не успява да постигне външен баланс.

Плаващият валутен курс не е панацея за всички проблеми на страната, но ни дава възможност сами да подредим къщичката си. Всяка уващаваща себе си нация би трябвало  сама да бъде субект на собственото си развитие. От нас зависи какво ще изберем.