Затворник № 4859 - Витолд Пилецки

Затворник № 4859 - Витолд Пилецки

 

Божидар Колев

(още от автора)

 

Витолд Пилецки – едно име, което много малко хора разпознават. Непоклатим войник, грижовен баща и съпруг, доброволец за Аушвиц, един от шестте най-смели мъже на Европейската антифашистка съпротива през Втората световна война. Той е символът на Полша, но заради действията, предприети от нацистка Германия и съветска Русия, историята му е изгубена до 1990 г. Той е част от поколението поляци, родени под окупация. Целта на това поколение е била свобода за родината, за която всички са се борели. Той е пример за цялото човечество и историята му трябва да се знае.

В зората на 20-ти век се ражда момче до река Олонка. Семейството му - насилствено изселено от родината си, от руските царски власти, и принудено да се засели в Карелия. Там се ражда Витолд и там израства. Семейството му е силно свързано с родината си. Майка му често чете романи на Хенрик Сенкевич и патриотична поезия. Всяка година пътуват до Полша, за да поддържат родствените връзки, да подобряват полският си и да научават повече за историята.

И така той прекарва детството си на път. През 30-те години, Витолд пише поемата си “Сукурче”, която се отнася за юношеските си години. Тогава мечтае за сабя и галопиращ кон. Строи си скривалища и групира цветя в бойни единици – хусари, драгуни, казаци и пехота. По-късно се присъединява към нелегалните полски скаути, които са наблягали на патриотично учение и развитие на ценности като кураж, братство и чест. Когато Полша става независима след Първата световна война, той се записва доброволец в Полско-съветската война под командването на Капитан Йежи Дамбровски. В междувоенния период живее главно мирно и спокойно, но в крайна сметка се връща в армейския резерв като кавалерист.

Когато Германия обявява война на Полша на 1-ви септември 1939г., той е мобилизиран в 19-та пехотна дивизия. Полкът на Пилецки е разгромен още в първите дни, но успява да се присъедини към оцелелите полски военни части, с които продължава да воюва до падането на Варшава. В края на октомври, той влиза в нелегалния живот на падналата столица, където се включва в движението за свобода на Тайната полска армия, която става клон на Армия Крайова. Една от задачите на тази организация е била да намери вътрешна информация за немските затворнически лагери. Искали са информация за един лагер особено – лагерът до град Освиенцим (на немски – Аушвиц), защото много поляци там са безследно изчезнали. Подозирано е било, че са пратени в Германия като работна ръка, но никой не е бил сигурен.

Тук започва историята на Витолд Пилецки. Той става доброволец за тази мисия до Аушвиц и съставя изключително опасен план. Решава с фалшиви документи да се предаде на немски патрул, който ще го арестува и пренасочи в Аушвиц. Щом се инфилтрира в  лагера, трябва да започне да събира доказаталества за живота в него и да организира бунтовническо движение сред лагерниците. Така и се случва - на 19-ти септември 1940г. използва името Томаш Серафински и нарочно се "натъква" на СС патрул. Те го взимат за затворник и на следващия ден, заедно с други поляци, е качен на вагон за Аушвиц. Цял ден пътуват сгъчкани, без вода и храна. Когато пристига в лагера, той успява да организира вътрешно движение и да направи доклад. Очаквал е да дойде помощ отвън, но тя така и не пристига. През пролетта на 1943 г. успява да избяга от лагера, като взима заедно със себе си и секретния доклад. Когато се опитва да убеди своите съратници, те не му вярват за зверствата в Аушвиц, защото според тях са твърде преувеличени.

В 21-ви век всички знаят за Аушвиц и нечовешките деяния, които са извършвани вътре, но не много хора знаят какви наистина са били условията и начинът на живот от създаването на лагера, до края му. Това, което ще разкажа по-нататък, е директно от личния доклад на Пилецки за живота в Аушвиц. Не е изобщо приятно за четене. Ето я и историята на този уникален човек в лагера.

Когато пристигат, веднага ги извличат и насочват с брутални побоища. Някои мъже ги издърпват встрани, непровокирани, и ги застрелват в главата, за да убият всички мисли за съпротива у останалите. Придружени от стражите, те минават ограда с бодлива тел и се озовават на плаца. Там ги чакат мъже с раирани дрехи. Тези мъже веднага наскачат с юмруци и тояги върху всички. Някои ги пребиват до смърт. Тогава започват да разпитват всеки за миналото му, всеки, който отговаря, че е интелектуалец, доктор и т.н., го повалят на земята и го убиват.

Обръсват главата на Пилецки и когато излиза от сградата, един страж му избива двата предни зъба, защото не е държал знака със затворническият си номер между тях. Отсега нататък Витолд не е нито себе си, нито Томаш, а е затворник №4859.

 Той се озовава отново на плаца, където пак го чакат тези мъже с раирани дрехи. Наричат ги капоси. Те са немски или полски престъпници и имат задачата да поддържат реда в лагера. Повечето са брутални садисти, които се наслаждават на страданията на другите. СС стражите не се занимават с реда, защото техните казарми са извън Аушвиц. Капосите също така отговарят и за работническите групи. Към една от тях се присъединява и Пилецки.

Ако не си е проличало още в началото, то в работническите групи истински си проличава, че Аушвиц цели да унищожи полската интелигенция, защото те не са свикнали на трудна физическа работа или им липсва опита да работят в кариери. Те са систематично убивани от капосите. Ако човек е твърде изморен да вдигне още един камък, тухла или да бута нещо, също означава смърт. Всеки ден, където и да се намират затворниците (до баня, на работа и т.н.), са подложени на постоянен бой и мъчения. Ако някой се опита да се скрие или се забави за нещо, той се преследва, завлича се до плаца и е или застрелян, или обесен пред всички. Ако някой се опита да избяга, целият блок затворници е наказван с целодневно стоене навън и мъчителни „игри“.

В тези брутални условия често единственият момент, в който човек може да си почин,е е когато стражите колят някого друг... За щастие доброто физическо състояние на Пилецки го спасява, но докога е въпросът. В такива обстоятелства, той започва организация на първата група за съпротива – петима мъже. По-късно той създава още пет групи, но нито една не знае за съществуването на другите, защото ако хванат един член и го измъчват, той няма да може да издаде останалите. Тази мрежа организира храна, облекло за останалите или им помага да си намерят „работа“, защото ако един човек стои в работнически групи, той няма да издържи много. Всъщност толкова много хора умират, че затворниците построяват първият крематориум и Пилецки казва, че лагерът се превърнал в една голяма мелница, която мелела живи хора на пепел.

 През 1941 г. все повече хора се докарват в Аушвиц и лагерът растe. С разширението му се оказва, че той трябва да може да се изхранва, което отворя възможност за нова работа за старите затворници. С много внимателна подготовка, Пилецки вкарва всичките си групи в групите за дърводелство, пощенски услуги и бръснари. Самият Витолд си намира работа като човек, който ремонтира фурна в къщата на войник от СС извън лагера. При напускането на лагера по работа, той заварва свят, в който деца си играят и се веселят, хората разговарят нормално и всичко това го кара да си задава много въпроси за света, природата на човека и културата на 20-ти век. Запитва се е как е възможно, след като човечеството се е развило толкова много и е отхвърлило варварството,  да се стига до такива неща като тези в Аушвиц. От друга страна, си задава въпроса дали това не е истинската природа на човека и дали целият свят би изглеждал така, ако цивилизацията изчезне.

Всяка сутрин Пилецки и хората му се събуждат изненадани, че все още са живи. Телата им - изключително слаби, покрити с черни и сини петна от побоищата, пълни с въшки и бълхи, подложени на гладна диета. Единственото нещо, което му помага са думите – не се предавай. Той вдъхновява и други хора за същото. Оцеляването в лагера се основава на приятелството и дружбата, а единаците бързо намират смъртта си.

До края на 1941 г. е възможно обикновени поляци да бъдат освободени от Аушвиц, но срещу много солиден откуп от роднините им. Тези освободени затворници изнасят бележките на Пилецки извън лагера до Армия Крайова, но когато войната между СССР и Германия започва, всичко спира. Много нови групи започват да пристигат, а от август прииждат и първите съветски затворници.

Пилецки си спомня, че един ден 700 офицери са вкарани в стая, в която влизат и немци с противогази и отварят газови контейнери вътре. Според него това е първият акт на обгазяване на хора.

Капосите са брутални, но някои СС стражи са много повече. Пилецки разказва за кучета, които са обучавани да захапват врата и за измъчване, което се е състои от смазване на тестиси с чук, и много други истории - твърде кошмарни за споделяне.

Мрежата за съпротива е добре разпространена и готова за бунт. Затворниците отдавна чакат за отмъщение и са готови на всичко, защото след изживяното не ги е страх от нищо. Напълно сами обаче е невъзможно да се справят, затова Пилецки се надява Армия Крайова да е получила поне едно от съобщенията, които е съчинил, за да изпратят някаква форма на помощ – провизии, оръжия или парашутисти от 1-ва (полска) независима парашутна бригада, базирана в Шотландия. Помощ не пристига. Така и третата Коледа за затворник 4859 идва и заминава. Аушвиц обаче се променя. Няма вече общо наказание или отделни убийства, или всекидневните бруталности в същата честота както преди.

Аушвиц се превръща във фабрика, която систематично изтребва хората вътре, не с отделни убиства посредством тоягите на капосите, а с помощта на газови камери за масово изтребление. До април 1943 г. все повече полски затворници са премествани от Аушвиц, за да освободят място за евреи от цяла Европа и СССР. Това е краят на мрежата за съпротива на Пилецки, тъй като членовете са разпръснати в различни лагери. Така, след две години и седем месеца на оцеляване в Аушвиц, той решава, че е време да избяга, тъй като бунтът е напълно невъзможен.

Той получава работа в пекарна извън лагера на нощна смяна. Малко след Великден, докато един страж спи, той и двама негови другари отварят вратата и започват да бягат. Изстрелите пукат покрай тях, но те бягат цяла вечер и цял ден до момента, в който влизат в малко градче, където с помощта на полски патриоти, Пилецки успява да стигне до Варшава. На 23-ти август 1943 г. се среща с командири от Армия Крайова. Разказва им за всичко – смъртта, мъченията. Хората обаче се колебаят в истинността на разказа му, защото им звучи невероятно дори омразните немци да извършват толкова бруталности. Командирите знят, че положението в лагера е зле, но не до такава степен.

Пилецки остава във варшавската нелегална организация и участва във варшавското въстание от 1944г. След освобождението през 1945г. го пренасочват към втори корпус на полската армия в Италия, където предава доклада си за Аушвиц на англичаните. След изживяното в лагера, Пилецки няма как да заживее нормален живот. Той продължава да поддържа контакт с нелегалните организации, които сега работят против СССР и действително се връща през късната 1945 г., за да създаде доклад относно съветската окупация над Полша. Той живее и работи под прикритие.

За жалост на 8-ми май 1947 г. Министерството на обществената сигурност го залавя. Той е измъчван и изправен на съд. Обвинен е за много неща, включително шпионаж и планиране на въоръжен бунт. Осъждат го на смърт. На днешната дата - 25-ти май 1948 г., в затвора Мокотов във Варшава, Витолд Пилецки е екзекутиран. Гробът му е неизвестен.

Пратен в затвор, където героите са съдени като предатели. Обвинен в измяна от своите. Осъден от сънародниците си по принуда от външни сили, осъден от хората, за чиято свобода се е борил. Делото му е завет за цялото човечество, че няма невъзможни неща. Историята на Витолд е толкова геройска, колкото и трагична.

Колкото и други истории за герои да чета, тази на затворник 4859 ме кара да се разтреперя и настръхна всеки път. Самият факт, че доброволно влиза в Аушвиц, е нечовешки. Независимо от всички трудности,  той помага на хората вътре, организира групи, прави доклад, успява да избяга, включва се във въстанието във Варшава и след всичко това отново работи за Полша, като се бори срещу СССР след падането на нацистка Германия. Когато го осъждат на смърт, той казва: „Стараех се да живея така, че в часа на смъртта си да чувствам щастие, а не страх".