Tag : анблок

В условията на масов граждански протест е сигурно, че има наболели теми, на които спешно трябва да бъде обърнато внимание. Но докато протестиращите имат ангажимента да бъдат цивилизовани по време на своите демонстрации, за да бъде гарантирана сигурността (в т.ч. и на самите тях), то политическият елит и правоохранителните органи имат ангажимента да не подклаждат допълнително страстите и да съдействат за нормалното провеждане на тези мероприятия. Всякакви опити за дефиниране на бунтуващите се през най-различни квалификации само разпалват още повече недоволството и увеличават риска от ескалация.

От няколко дни в София се организират протести в т.н. „триъгълник на властта“. Протестите са следствие от сагата с летните сараи на Доган и незаконното ограничаване на достъп на гражданите до суверенна територия на България. Не една държава има етнически анклави в собствената си територия, но допускането за създаване на частни такива е епохална грешка на държавното управление. В публичното пространство отново се откроиха различни позиции за смисъла на тези протести и най-вече за това кой стои зад организирането им. В тази амалгама от различни мнения се направиха и множество опити за изопачаване на ситуацията.

Промяната е нещо хубаво. Ако тази максима е вярна, то кандидатите за президентската номинация в Съединените щати от десетилетия гледат на т.нар. Супер вторник (на български дните са с малка буква) като на момента, създаващ почва именно за такава промяна. За времето, в което ще дойде техният ред да се качат на политическата сцена и да заявят своето място сред достойните да се борят за най-високата длъжност в американската обществена йерархия. И макар тазгодишният Супер вторник да се оказа повече от достоен за името си, той далеч не предостави на повечето кандидати електорален стимул да продължат кампанията си.

За успешен завършек на всяка една надпревара от съществено значение е какви карти ще ти бъдат раздадени на старта. Така е в живота, така е и в политиката. Поне за тези, които смятат, че това са две различни неща. И ако президентът на Съединените щати Доналд Тръмп е от хората с неизчерпаем ресурс политически шанс, то трудно бихме пренебрегнали успешното му противодействие на заплахата, надвиснала над него и над цяла една партия в предходните месеци.

В тази статия смятам да се възползвам от правото си да бъда млад и да прогнозирам смело как ще изглежда България през 2030г. Сигурен съм, че правя грешка, като се захващам с това на пръв поглед безумно начинание, но смятам, че  би било най-малко полезно да се гледа напред в бъдещето на държавата, в която живеем. Само чрез раждането на дебата за бъдеще, бъдещето може да почне реално да се кове от ръцете на субекта, който го създава, а не да се чака да се "просто да се случи", защото така е било писано.  И без значение дали младостта ще спаси или ще погуби света, тя със сигурност ще бъде двигателят на реалното му движение.