Tag : илия елияс

"Минават десетилетия, в които нищо не се случва и има седмици, в които се случват цели векове." – Владимир Илич Ленин. Ако следва да се съгласим с твърдението на болшевишкия лидер, то безспорно бихме приели, че коронавирусът (COVID-19) действа като съвременно гориво на историческите процеси, в които светът се намира днес. А колкото по-дълго продължава това положение, толкова повече ще се натрупва енергия, която само чака да бъде освободена. Вирусът ще изиграе ролята на акселератор в социалните отношения. Мантрата, която си повтаряме, че всичко ще е същото, след като ‘‘китайската кашлица‘‘ премине, е крайно подвеждаща, а на някои нива - дори инфантилна.

В тази статия смятам да се възползвам от правото си да бъда млад и да прогнозирам смело как ще изглежда България през 2030г. Сигурен съм, че правя грешка, като се захващам с това на пръв поглед безумно начинание, но смятам, че  би било най-малко полезно да се гледа напред в бъдещето на държавата, в която живеем. Само чрез раждането на дебата за бъдеще, бъдещето може да почне реално да се кове от ръцете на субекта, който го създава, а не да се чака да се "просто да се случи", защото така е било писано.  И без значение дали младостта ще спаси или ще погуби света, тя със сигурност ще бъде двигателят на реалното му движение.

За постмодерния свят е характерна абсолютната материална задоволеност на голяма част от консуматорското население, за сметка на дефицит на автентичност. Много често се забелязва „презареждане” със суха идеология във всички културни ритуали - като започнем от празничните традиции, преминем през телевизионните програми и стигнем дори до ежедневните взаимоотношения между отделните индивиди. Самите разговори между тях изглеждат стерилни. „Small talk” е един от най-ясните примери за стерилизацията на общуването и превръщането му в дълги интервали от реч -без тя да казва нещо съществено.

Късният Марк Фишър в есето си „Капиталистическият реализъм” достига до твърдението, че носталгията по 80-те години в западния свят идва от невъзможността да се измислят нови форми на социално организиране. Достигане до една тоналност на битието създава невъзможност за раждане на един нов свят – дава се пример с научната фантастика и нейната форма, която ние и до днес виждаме, тя е същата като тази от 80-те години. Културата, изкуството и творческата мисъл достигат до замръзналия кадър, в който те навлизат при пълна невъзможност за създаване на авангардно творение. Поради това копирането на предишна форма на изкуството става неизбежна и се нормативизира като се достига до степен, при която не може да се намери нишката към оригнала.

Изминаха 2 години от избора на Доналд Тръмп за американски президент и почти 3 години от началото на сагата около политическото му лице в САЩ. Бях сигурен, че Хилъри Клинтън ще спечели изборите и единственият въпрос, който седеше пред мен, беше кои щати, по своя характер републикански, ще отидат при демократите. Невижданата досега кампания от страна на огромна част от американските медии спрямо един кандидат успя да ме накара да си мисля, че Тръмп няма реален шанс.

Началото на миналия век за България започва със силна динамика. Набраната инерция от предходните славни години за нашата млада Трета българска държава, се проявява във всяка сфера на обществения живот. Самото историческо време в българската социална тъкан се изменя от годините на безвремието в османската държава. От своето Освобождение, до началото на века България е преживяла: една победоносна война, Съединението с част от нейната жива плът в лицето на Източна Румелия, въстания в шабленския край, преврати и смяна на княжеския род Батенберг с рода Сакскобурггота.