Tag : кристиан стефанов

Прави силно впечатление на непривикналия към живота в Студентски град минувач колко презастроен, мръсен и пренаселен е кварталът[1].Впечатлението е още по-силно в контекста на идеята, че това би следвало да бъде на първо място студентски кампус. От тази идея днес сякаш няма и помен. Студентски град се е превърнал по-скоро в евтин курорт, отколкото в студентски кампус. Академичният живот е отстъпил на вулгарната консумация. Срамен за европейските ни претенции е фактът, че студентите създават подобни взаимоотношения и пространство. И все пак това е действителността в студентския квартал- мръсотия, евтини забавления и колапс на разбирането за публична отговорност и интелектуална мисия. Обаче както всяка „нормалност‘‘ , така и тази в Студентски град не е просто стечение на обстоятелствата или единствено следствие на „манталитета‘‘ или „народопсихологията‘‘ на българските младежи.

Тъй като киното е една от най-популярните и влиятелни форми на масовата култура, то през него можем да проследим композирането на идеологичесите символни образи, които представят „опасността от цивилизационен регрес‘‘. Най-важният образ в това отношение е фигурата на зомбито. Оригинално думата зомби означава „призрак, скитащ зъл дух‘‘ и се свързва с магическите практики на вуду разпространение в американския юг и Карибския архипелаг. Зомбито се появява за пръв път в масовото кино през 30-те във филмите „ Бялото зомби‘‘ ( 1932) и „ Бунтът на зомбитата‘‘ (1936).

Културата има структурно значение за социалния живот. Функциите, които тя изпълнява са свързани със създаването на моралните, естетически и политически ориентири в проблематични социални  ситуации, психологически нагласи към действителността, обществено утвърдени отговори на екзистециални търсения и проблеми. Културата създава смисъл и ценност в живота, задава картина на света и неговия ред. Тя дава възможност модерният свят да се мисли като подреден космос, а не като хаос, въпреки присъщата му кризисност и конфликтност.

Главният герой представлява персофоникация на стаените в обществото чувства, интереси и виждания, които очакват настъпването на криза, за да могат да се разгърнат. Поетапното навлизане в криза на личния свят на Артър, която в крайна сметка го отвежда до промяна на идентичността му и изгражда образа на Жокера, изисква и паралелно разгръщане на обществената криза, която кулминира в стихийно разрушаване на политическата структура. Това, което за Артър е Жокера, за обществото е Бунтът.

Ролята на изкуството винаги е била да казва истината. Какво е моралното и духовно състояние на едно общество най-ясно си личи в произведенията на неговите най-велики творци. Тяхното творчество изказва истината на епохата, техните произведения правят публични мечтите, страховете и копнежите, притаени в дъното на човешкото сърце.

Става дума за различни мирогледи. А мирогледите се различават едва когато светът е на кръстопът. На кръстопътя обаче стоим всички.