Tag : младите за политиката

Ако следите редовно финансовите новини сигурно знаете, че търговията на борсата често може да е изключително волатилна и непредсказуема. Последните седмици обаче изненадаха дори и най-опитните наблюдатели на Wall Street. Основна заслуга за това има малко известният досега търговец на видеоигри GameStop. В началото на годината акциите на компанията се търгуваха при единична цена от 18-19$. По време на пика през изминалата седмица една акция струваше 468$, ръст от близо 24 пъти. За сравнение индексът S&P 500, от който GameStop е част, е нарастнал с 2.5% от началото на годината.

На прага на третото десетилетие от XXI-ви век, изпращаме една силно противоречива 2020. В края на годината по традиция е време за равносметка. Този път изглежда, че акцентът е общ за всички страни по света – COVID-19. Както е видимо от месеците досега, новият вирус постави всички под общ знаменател, очевидно без да се интересува от понятия, характерни за сферата на международните отношения, които фрагментират света на “полюси”, ”сили”, ”страни-балансьори”, ”силно/слабо развити държави”, ”failed states”. Но през вече отиващата си година, както у нас така, и по света се случиха и много други неща извън фокуса на коронавируса.

"Минават десетилетия, в които нищо не се случва и има седмици, в които се случват цели векове." – Владимир Илич Ленин. Ако следва да се съгласим с твърдението на болшевишкия лидер, то безспорно бихме приели, че коронавирусът (COVID-19) действа като съвременно гориво на историческите процеси, в които светът се намира днес. А колкото по-дълго продължава това положение, толкова повече ще се натрупва енергия, която само чака да бъде освободена. Вирусът ще изиграе ролята на акселератор в социалните отношения. Мантрата, която си повтаряме, че всичко ще е същото, след като ‘‘китайската кашлица‘‘ премине, е крайно подвеждаща, а на някои нива - дори инфантилна.

В тази статия смятам да се възползвам от правото си да бъда млад и да прогнозирам смело как ще изглежда България през 2030г. Сигурен съм, че правя грешка, като се захващам с това на пръв поглед безумно начинание, но смятам, че  би било най-малко полезно да се гледа напред в бъдещето на държавата, в която живеем. Само чрез раждането на дебата за бъдеще, бъдещето може да почне реално да се кове от ръцете на субекта, който го създава, а не да се чака да се "просто да се случи", защото така е било писано.  И без значение дали младостта ще спаси или ще погуби света, тя със сигурност ще бъде двигателят на реалното му движение.

фантазията за лесни пари генерира над 500 млн. лева оборот годишно и „разходите за хазарт (на средностатистическия български гражданин) варират между 15 и 43 лева на човек на месец“[2]. Това само по себе си е признак за болно общество /и болна икономика в тази връзка/. Второ и по-важното е, че 210 млн. левчета са „изпуснали“ да отидат в бюджета, заради пролуки/пропуски в закона. Но, това стана достояние на обществото не заради ефективността на институциите, а заради воплите на настъпените съсобственици.