Tag : младите за политиката

"Минават десетилетия, в които нищо не се случва и има седмици, в които се случват цели векове." – Владимир Илич Ленин. Ако следва да се съгласим с твърдението на болшевишкия лидер, то безспорно бихме приели, че коронавирусът (COVID-19) действа като съвременно гориво на историческите процеси, в които светът се намира днес. А колкото по-дълго продължава това положение, толкова повече ще се натрупва енергия, която само чака да бъде освободена. Вирусът ще изиграе ролята на акселератор в социалните отношения. Мантрата, която си повтаряме, че всичко ще е същото, след като ‘‘китайската кашлица‘‘ премине, е крайно подвеждаща, а на някои нива - дори инфантилна.

В тази статия смятам да се възползвам от правото си да бъда млад и да прогнозирам смело как ще изглежда България през 2030г. Сигурен съм, че правя грешка, като се захващам с това на пръв поглед безумно начинание, но смятам, че  би било най-малко полезно да се гледа напред в бъдещето на държавата, в която живеем. Само чрез раждането на дебата за бъдеще, бъдещето може да почне реално да се кове от ръцете на субекта, който го създава, а не да се чака да се "просто да се случи", защото така е било писано.  И без значение дали младостта ще спаси или ще погуби света, тя със сигурност ще бъде двигателят на реалното му движение.

фантазията за лесни пари генерира над 500 млн. лева оборот годишно и „разходите за хазарт (на средностатистическия български гражданин) варират между 15 и 43 лева на човек на месец“[2]. Това само по себе си е признак за болно общество /и болна икономика в тази връзка/. Второ и по-важното е, че 210 млн. левчета са „изпуснали“ да отидат в бюджета, заради пролуки/пропуски в закона. Но, това стана достояние на обществото не заради ефективността на институциите, а заради воплите на настъпените съсобственици.

Намираме се в края на още една година, която се явява и последната от второто десетилетие на XXI –ви век. Ппез 2019 се случиха много неща– културата загуби две свои икони в лицето на Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова, българските здравеопазване и образование продължават да търсят своето най-добро реализиране, някои важни макроикономически показатели бележат ръст, в спорта – Лудогорец пак стана шампион и продължава да е единственият български представител в европейските клубни турнири. В тази статия имам удоволствието обаче да ви представя десетте водещи акцента от политическата година в България, които поне според моето скромно мнение успяха да се интегрират повече от успешно в дневния ред на българските граждани.

‘‘Никога- дори в най-невероятните си представи, не съм си помислял, че моето име може да бъде свързано по какъвто и да е било начин с тази грозна дума- импийчмънт!‘‘ – по този начин президентът на Съединените щати Доналд Тръмп реагира на дългоочакваното от мнозина задвижване на процедурата по отсраняване от поста на най-влиятелната фигура в американската, а защо не и в глобалната политика.  Но дали предизвикателството, отправено към държавния глава от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси ще събере необходимия обществен капитал?